20 въпроса: Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова

20 въпроса: Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова

Създателките на сайта "Майко мила" започнаха видео подкаста "Да оцелееш като родител"

8405 прочитания

Те са добре познати с колоритно изразените си мнения в социалните мрежи и блогове, но това, което ги обединява, не е свързано със злободневните теми.

Те стоят зад maikomila.bg, сайт, посветен на различните аспекти около живота с деца - от връщането на учениците в клас и проблемните класирания в детските градини до трудностите на младите майки в България, съчетаването на родителството с професията и свободното време. Проектът "Майко мила" е ангажиран и със социални и благотворителни каузи.

В края на май Белобрадова и Хаджииванова започнаха и видеоподкаст - "Да оцелееш като родител".

Като какъв човек се определяте?

Елисавета: Нервен, хиперактивен и запленен от нещата, които животът предлага - битки, каузи, дървета и котки, изкуство и хубави отношения с децата ми.

Красимира: Not great, not terrible.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Е: В причинно-следствената връзка. Мога да разбера всяко нещо и да го приема, когато в него има ясна логика.

К: Истината. Тя винаги си намира път.

Любимият ви момент от деня?

Е: Когато съм на ресторант, храната е прекрасна, наблизо има контакт за лаптопа, наоколо няма никой и си нося зарядното за телефона.

K: Следобед/привечер, ако съм успяла да свърша нещо смислено.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Е: Да съм концентрирана е най-голямото предизвикателство. Цял живот липсата на концентрация е била бич за мен, но се понаучих. Другото е да си сдържам нервите в името на световния мир и локалния такъв.

К: Да съм с постоянно високо КПД - все по-рядко ми се случва.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Е: Лесно. "Пиша в интернет интересни неща, помагам на хора, които се грижат за деца с увреждания, понякога измислям реклами, каквито гледаш по телевизията, но за интернет, и се правя на маймуна.

К: Лесно, на някои възрастни по-трудно им обяснявам. Имам сайт и пиша неща на лаптопа.

Как си почивате?

Е: Слушам музика и скачам като коза. Седя на стол и блея. Най-много си почивам, когато дни и дни наред съм напълно сама и прекосявам големи разстояния пеша или с кола.

К: Като не съм в София и пътувам.

Какво ви зарежда?

Е: Анонимността. Харесвам градовете, пълни с хора, които не ме познават, не говорят езика ми и дори не ме поглеждат. Тогава направо разцъфтявам като трендафил.

К: Яденето. Аз ям често и по много, не разбирам хората, които може да не ядат часове или дни наред.

Какво ви разсмива?

Е: Човешката глупост и доброто чувство за хумор - две противоположни неща, на които се натъквам и на които, ако не съм изморена до смърт, се смея по цял ден.

К: Детето с неговите понякога абсурдни заключения. Хората с добра самоирония.

Какво ви натъжава?

Е: Липсата на желание да оставиш нещо след себе си. Наричам го липса на обществена суета. Суетният човек в обществен план, дори и зъл, ще намери начин да оправи една улица, да съгради парк, за да го кръстят на него.

К: Безразличието на някои хора към всичко, което ги заобикаля - все едно не са част от него.

Какво ви вбесява?

Е: Аз съм много нервен човек и дори малък синигер, кацнал на първата цъфнала клонка след тежка зима, може да ме изкара извън нерви, ако бързам за някъде.

К: Тъпотията, наглостта и селският тарикатлък.

Личност, на която се възхищавате?

Е: Маргарет Тачър. Ангела Меркел. Харесвам коравите жени, които могат да понесат "всичко това", за да направят "каквото преценят", макар да имат различни визии една от друга.

К: Скоро гледах репортаж за д-р Данчева, която губи ръцете и краката си в инцидент, а сега управлява протезен център. Бях абсолютно изумена от нея и си казах - а ние от какво точно се оплакваме в живота си и защо непрекъснато се оправдаваме с някого или нещо?

Кое свое качество харесвате най-много?

Е: Много съм упорита и настоятелна, когато трябва да се случи нещо и то е логично, добро и полезно. Даже минавам в графата "нахална" и доста хора, като ми видят името, изписано на екрана на телефона, вече знаят, че нещо ще трябва да се прави, и лошо им става.

К: Упоритостта и издръжливостта. Аз съм абсолютен катил.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Е: Нетърпелива съм, невротична и с вечно кисела физиономия, която ми е дадена от съдбата. Искам като морето да дълбая години, докато красиво постигна нещо, но реално съм като кукерски събор - вдигам шум и плаша хората.

К: Изнервям се бързо от разни неща и не мога да ставам много близка с хората.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Е: Да имам неизчерпаема енергия, никога да не се изморявам и да помня по-добре. Постоянно забравям всичко и живея в неувереност къде точно живея.

К: Нещо злобно. Да карам хора да падат по стълбите например. Добре че я нямам.

Последният подарък, който направихте?

Е: Не помня, за съжаление. Казах ви, че имам системен проблем.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

К: Messenger, "Майко мила", всички новинарски сайтове - чета всичко.

Къде бихте искали да живеете?

E: В София. Обожавам я дори с кривите тротоари и абсурдите на всеки пет метра. Понякога дори малко ме е срам колко не мога да се възмутя. София ми е като дете - гений на мама!

K: Някъде, където целогодишно има добре узрели плодове, както и пресни скариди. И да е топло - то се подразбира.

Коя е последната книга, която прочетохте?

Е: Вече само слушам книги, но една ми се наложи да прочета, защото я нямаше на аудио: Why Women Write More Letters Than They Send. Изключително интересна.

К: Once a Month от д-р Катарина Далтън, създателката на термина PMS ("предменструален синдром").

Най-интересното място, на което сте били?

Е: Без никакво съмнение - Бесарабия. Написах книга за това - "Среща с Бесарабия". Най-хубавото ми пътуване, вълнувала съм се до степен, че го помня ясно ден по ден, а за мен това е много.

К: Япония.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Е: Една жена отива във фотостудио да си вземе снимките и възкликва "Но аз изглеждам ужасно!". Фотографът ѝ отговаря "Ами, госпожо, да бяхте помислила за това по-рано."

К: "Такъв е животът" - обикновено го използвам, когато някой се оплаква, че нещо не му се е получило така, както си го е представил (включително сама към себе си го употребявам, много ме успокоява). Хората непрекъснато смятаме, че някой ни е длъжен.

Те са добре познати с колоритно изразените си мнения в социалните мрежи и блогове, но това, което ги обединява, не е свързано със злободневните теми.

Те стоят зад maikomila.bg, сайт, посветен на различните аспекти около живота с деца - от връщането на учениците в клас и проблемните класирания в детските градини до трудностите на младите майки в България, съчетаването на родителството с професията и свободното време. Проектът "Майко мила" е ангажиран и със социални и благотворителни каузи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал