Поезията и градът

Поезията на американския автор с български корени Алекс Димитров е всичко друго освен интровертна: героят на стиховете му препуска между таксита, барове, претъпкани площади, натоварен транспорт, говори с починалите си идоли, изследва общество, в което "хората знаят, че са живи, но не знаят какво да правят със себе си". Умението на Димитров да обхваща едновременно екзистенциалното и шумното му печели все по-широка читателска аудитория и все по-голямо признание - New York Times го определя като "непоправим романтик", а книгата - като свеж полъх сред новите заглавия. До голяма степен текстовете ни връщат към грохота и хаоса на големия град, позабравени през последната година.

"Често си мисля, че не съм нито американец, нито българин", казва Алекс. Може би просто нюйоркчанин? "Това със сигурност."