Капитал
Родената в Бургас Елина Кешишева се озовава в Париж след конкурс за модели. Билетът е подарък от тогавашния й приятел Камен Воденичаров, с когото през 90-те са емблема на култовия нощен клуб "Спартакус".
Българският топмодел дефилира успешно на световните подиуми и страниците на модните списания, когато в един момент прави рязък завой и се озовава зад обектива. През 1999 г. нейни снимки печелят адмирациите на журито на престижния фотографски фестивал, който се провежда ежегодно в Йер, Франция. Донякъде повлияна от бившия си съпруг, прочутият моден фотограф Давид Белмер (с когото имат дъщеря - Таис), Елина започва да снима фотосесии за френски и италиански модни издания (Marie Claire, L'Officiel, W, Numero), а после и портретна фотография.
Пред камерата й са заставали Ник Кейв, Ейми Уайнхаус, Настася Кински, Филип Старк. На голям успех се радва фотосесията й за корица на списание Marie Claire, на която позира френската актриса Марион Котиар.
В началото на тази година Dior канят Кешишева да заснеме пролетно-лятната им кампания в италиански замък. Това е големият пробив на Кешишева в модната фотография.
Връзката с Черно море и близостта със семейството й в България е една от причините за честите й завръщания, които са винаги с еднаква крайна дестинация - Черноморец и фамилната вила, където е прекарала всичките си летни ваканции. Споменът за нейния дядо, който отглеждал най-вкусните домати в района, пълни сърцето на Елина до днес. България е важна територия на спомени, усещания и смисъл, което обяснява защо 19-годишната й дъщеря може да разплаче и най-коравосърдечния непознат с изпълнението на китара на песента "Вървят ли двама".
По време на първата карантина във Франция, преди година и половина, Елина и четири приятелски семейства се озовават в красивата френска провинция и живеят няколко месеца далече от цивилизацията. От това преживяване се ражда проектът "Лета" (името на една от петте реки в царството на мъртвите), който Кешишева представя в "Квадрат 500".
Изложбата продължава до 1 август и се организира от фондация "Мусиз", за които това е осмо издание на форума "Майстори на фотографията".
Като какъв човек се определяте?
Хаотичен, любопитен. Даже бих казала болезнено любопитен и ужасно романтичен. Любвеобилен. Всъщност станаха много определенията, но като се замисля, всичко това по някакъв начин се съотнася най-близо до Елина, отвъд медийния образ или представа, която хората имат за мен.
Нещото, в което вярвате абсолютно?
В душата. Безрезервно, абсолютно, истински.
Любимият ви момент от деня?
Вечерята със семейството ми, у дома.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Портретите. Те са ми най-трудни и много страдам, когато не получа това, което искам. Аз съм болезнен перфекционист и искам всичко, което правя, да е възможно най-доброто. В това число и портретите. А портретите не са никак, ама никак лесни. Да направиш един портрет е много голямо предизвикателство. Особено когато нямаш неща, с които да играеш, както е при модната фотография - дрехи, сюжет, линия, герои.
Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Правя снимки, за да радвам хората.
Как си почивате?
Четейки.
Какво ви зарежда?
Морето, планината, гората - природата, която с всяка изминала година съществуване ми става все по-важна, нужна, смислена и най-истинска от всичко останало.
Какво ви разсмива?
Много неща, дори тези, за които говорим сега.
Какво ви натъжава?
Упоритостта на хората, които отказват да приемат другия, различната гледна точка, всичко друго освен себе си - с две думи сляпата упоритост.
Какво ви вбесява?
Същото. Сляпата упоритост.
Личност, на която се възхищавате?
Това е много отговорно, да кажеш някое име, зад което заставаш с цялото си същество и възхищение. Трудно ми е да кажа, нека запазим един въпрос без отговор.
Кое свое качество харесвате най-много?
Нежността.
А кое не харесвате и бихте искали да промените?
Липсата на дисциплина.
Какво суперсила бихте искали да притежавате?
Да мога да спирам омразата в хората.
Последният подарък, който направихте/ получихте?
Една прекрасна японска риза за съпруга ми, а за мен един парфюм на Франсис Куркджиян - masculin Plurilel. Много, много любим парфюм.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Основно Тwitter профила на бившия журналист на The Guardian The Intercept Глен Грийнуолд, много добър автор, който търси истината, а това днес е рядкост. Той написа една доста интересна книга за Едуард Сноудън - "Няма къде да се скриеш". Чета много често Guardian и New York Times.
Къде бихте искали да живеете?
България.
Коя е последната книга, която прочетохте?
Fugitive Telemetry на Марта Уелс, още съм под силното й въздействие.
Най-интересното място, на което сте били?
Може би Хималаите. Ладак. Наричан туристически "малкият Тибет", на човешки език бих го разкодирала като място, където оставаш лице в лице с духа си. При това под 3000 м н.в. Метафизично усещане.
Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Пабло Пикасо - "На 12 години вече можех да рисувам като Рафаело, а ми бе нужен цял живот, за да се науча да рисувам като дете."
