България, je t’aime

Преводачката Мари Врина-Николов за "необяснимата" любов към българския език

"Реших, че искам този език да е мой." Така преводачката и преподавателка в Париж Мари Врина-Николов описва инстинктивната си привързаност към българския, започнала съвсем случайно - през 1973 г., когато е на 13, семейството й взима на стоп българска двойка. Когато слуша разговорите между мъжа и жената, впоследствие превърнали се в семейни приятели, чува музикалност, която не е долавяла дотогава. "Нямам обяснение", казва Мари, която през годините е превела на френски Алек Попов, Блага Димитрова, Виктор Пасков, Георги Господинов, Йордан Радичков, Йордан Йовков.

Във време, в което учим езици от мобилни приложения или в естествената езикова среда, по-достъпна от всякога, как Мари Врина е успяла да научи български от Франция през 70-те? Българската двойка й изпраща учебник за французи и два "много политизирани" речника. Тъй като букви "х", "л" и "ъ" се оказват трудни за произнасяне, тя записва на касетофон как двойката изговаря отделни звуци и думи. Вглъбяването е и реакция към травматичен момент в живота - една от двете й сестри губи живота си в инцидент на едва 15-годишна възраст. "Тогава българският език ми стана убежище."


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал