България, je t’aime
Преводачката Мари Врина-Николов за "необяснимата" любов към българския език
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
"Реших, че искам този език да е мой." Така преводачката и преподавателка в Париж Мари Врина-Николов описва инстинктивната си привързаност към българския, започнала съвсем случайно - през 1973 г., когато е на 13, семейството й взима на стоп българска двойка. Когато слуша разговорите между мъжа и жената, впоследствие превърнали се в семейни приятели, чува музикалност, която не е долавяла дотогава. "Нямам обяснение", казва Мари, която през годините е превела на френски Алек Попов, Блага Димитрова, Виктор Пасков, Георги Господинов, Йордан Радичков, Йордан Йовков.
Във време, в което учим езици от мобилни приложения или в естествената езикова среда, по-достъпна от всякога, как Мари Врина е успяла да научи български от Франция през 70-те? Българската двойка й изпраща учебник за французи и два "много политизирани" речника. Тъй като букви "х", "л" и "ъ" се оказват трудни за произнасяне, тя записва на касетофон как двойката изговаря отделни звуци и думи. Вглъбяването е и реакция към травматичен момент в живота - една от двете й сестри губи живота си в инцидент на едва 15-годишна възраст. "Тогава българският език ми стана убежище."
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.