20 въпроса: Ирмена Чичикова

20 въпроса: Ирмена Чичикова

4502 прочитания

© Георги Вачев


Ирмена Чичикова е сред актьорите в България със силно отличимо присъствие както в киното ("Виктория", "Не ме докосвай"), така и на театралната сцена, с рядко добър усет къде да вложи усилията и таланта си.

В момента тя играe в "Серотонин", представление по едноименния романа на Мишел Уелбек, с режисьор Крис Шарков, в Театър "Азарян". През есента Чичикова ще снима нов филм с режисьора Станислав Дончев, с когото работи и в "Писма от Антарктида". Тя е част от предстоящия първи игрален филм на Теодор Ушев - "Фи 1.618", по книгата "Пумпал" на Владислав Тодоров.

По-късно тази година се очаква и софийската премиера на Mono No Aware, пърформанс, в съавторство с брат й Йордан Чичиков, представен за първи път на миналогодишното издание на фестивала Radar във Варна и изследващ интереса на Чичикова към японската култура. В този дух на срещи и сблъсъци между различни култури и символи е и работата й заедно с дизайнерката Нели Митева и концептуалната платформа "Иван Асен 22" в модния проект +7HOURS. От миналата година насам тя също така привлича вниманието към независими издателства и вече трудно откриваеми книги с Instagram профила Irmena Reads Poetry.

Като какъв човек се определяте?

Трептящ. Винаги в движение. Винаги търсещ.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Доброто в човека и способността му да изпитва обич.

Любимият ви момент от деня?

Стъмването. Моментът, в който светлината започва да пълзи по предметите, шари по пода и накрая почти угасва, оставяйки само усещането за онова, което допреди малко съвсем ясно сме виждали.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да запазиш центъра в себе си. Да си непреклонен, непоколебим дори и в най-нестабилните мигове. Да можеш да устоиш на времето.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Живея животите на много различни герои и съм щастлива от това.

Как си почивате?

Разхождам се по улиците. Колкото по-непознати са, толкова по-хубаво е. Чета много. Събирам цветя и ги хербаризирам. Пиша в тефтери.

Какво ви зарежда?

Изкуството във всичките му форми, винаги. Любимата музика. Концертите на живо (и да съм най-отпред).

Какво ви разсмива?

Напоследък се забавлявам искрено с децата на най-близките ми приятелки.

Какво ви натъжава?

Фалшът, стремежът към унифициране, загубата на идентичност. Безпричинното осъждане.

Какво ви вбесява?

Липсата на човешка толерантност. Шофьори, които не спират на пешеходната пътека - готова съм да им скоча на бой. Твърде високи хора, които застават пред теб на концерт в последния момент, след като си пазил мястото си с часове.

Личност, на която се възхищавате?

Обградена съм с личности, на които се възхищавам - заради силата им, устремеността им, непреклонния им дух.

Кое свое качество харесвате най-много?

Държа на думата си.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Твърде изпълнителна съм.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Бих искала да мога да посещавам онези, които вече не са сред нас.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Последните няколко месеца съм в подем да подарявам с повод или без повод - основно произведения на български автори с малък бизнес, които подкрепям с цяло сърце. Подарих също няколко чифта чорапи, много обичам! А на себе си - мечтан парфюм с уханието на лале.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Instagram, Spotify, Gmail

Къде бихте искали да живеете?

Мечтая си след години да имам къща с градина, пълна с цветя и овощни дървета. Сега ми е хубаво да прекарвам време на различни места по света, най-вече в Япония - моята духовна родина.

Коя е последната книга, която прочетохте?

"Зима" на Али Смит в оригинал. Сега чета "Зад японската маска" на Николай Федоренко.

Най-интересното място, на което сте били?

Всяко ново място по света, до което стигна, ме изпълва с трепет.

В любимата ми Япония едно от най-вълнуващите за мен беше барът в хотела Park Hyatt, където е сниман "Изгубени в превода" на София Копола. В Азербайджан - несъществуващият вече квартал Шанхай с минаващи (и активни) влакови релси между къщите - локацията на филма "Сутиенът" на Файт Хелмер. В Северна Каролина - град Winston Salem, където животът рязко замира в 23 ч. и можеш да бродиш по улиците с часове, без да срещнеш жива душа.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

"Колкото в морето по-далеч се взираш, толкоз по-наблизо и брега намираш."

Луис Карол, "Алиса в страната на чудесата", 1933

"Let your workings remain a mystery / Just show people the results."

Lao Tzu, "Tao Te Ching"

Ирмена Чичикова е сред актьорите в България със силно отличимо присъствие както в киното ("Виктория", "Не ме докосвай"), така и на театралната сцена, с рядко добър усет къде да вложи усилията и таланта си.

В момента тя играe в "Серотонин", представление по едноименния романа на Мишел Уелбек, с режисьор Крис Шарков, в Театър "Азарян". През есента Чичикова ще снима нов филм с режисьора Станислав Дончев, с когото работи и в "Писма от Антарктида". Тя е част от предстоящия първи игрален филм на Теодор Ушев - "Фи 1.618", по книгата "Пумпал" на Владислав Тодоров.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Пипи завинаги

Пипи завинаги