Александър Нанау, режисьор: Въпросът е може ли да си почтен в политиката

Създателят на номинирания за "Оскар" румънски филм "Колектив"

Режисьорът на "Колектив" Александър Нанау
Режисьорът на "Колектив" Александър Нанау    ©  ©Alex Galmeanu
Режисьорът на "Колектив" Александър Нанау
Режисьорът на "Колектив" Александър Нанау    ©  ©Alex Galmeanu

На 30 октомври, 2015 г. нощният клуб Colectiv в Букурещ е обхванат от случайно възникнал на сцената пожар. В пламъците загиват 27 души, а 180 други са ранени.

В следващите месеци още 37 от пострадалите умират в различни болници - не от животозастрашаващи изгаряния, а от напълно предотвратими болнични инфекции. Румънските власти, които първоначално отказват да транспортират пострадалите в специализирани болници в чужбина, се оплитат в мрежа от лъжи и нелепи оправдания, уверявайки обществеността, че са направили всичко по силите си за спасяването на жертвите. В резултат на това повече от 35 хил. румънци излизат на протест в Букурещ, който ще се превърне в най-големия след промените в страната през 1989 г. Два дни по-късно правителството на социалдемократите, водено от министър-председателя Виктор Понта, пада.

Тези и други драматични събития са документирани в "Колектив" (2019) - румънски документален филм, който след премиерата във Венеция през септември 2019 г. натрупа впечатляваща фестивална биография и се превърна в първия румънски филм, номиниран за "Оскар" тази година.

Първата половина на "Колектив" проследява разследванията на журналиста Каталин Толонтан от спортния вестник Gazeta Sporturilor, който разнищва корупцията в румънската здравна система и осветлява престъпна схема на обществени поръчки с разредени болнични дезинфектанти, довела до смъртта на десетки от пострадалите в нощния клуб Colectiv в месеците след инцидента. Във втората част на филма фокусът се пренася върху Влад Войкулеску - 33-годишен идеалистично настроен активист, който за кратко става министър на здравеопазването, твърдо решен да премахне корупцията в поверената му институция.

Режисьорът на "Колектив" Александър Нанау е роден през 1979 г. в Букурещ, но в началото на 90-те семейството му емигрира в Германия. През 2004 г. завършва кинорежисура в Берлин и след като дебютира с документален филм за легендарния германски театрал Петър Задек, се завръща в Румъния, където заснема следващия си филм "Светът според Йон Б." (2009), отличен с международна награда Emmy.

"Колектив" е едва вторият документален филм в историята на оскарите след македонския "Медена земя", номиниран едновременно в категориите "Най-добър чуждоезичен филм" и "Най-добър пълнометражен документален филм". Копродукцията между Румъния и Люксембург беше отличена с наградата за най-добър документален филм на 2020 г., връчвана от Европейската филмова академия, а преди броени дни получи престижната награда LUX на публиката, връчвана от Европейският парламент и Европейската филмова академия.

Г-н Нанау, прекарали сте по-голямата част от живота си в Германия и сте се занимавали с различни неща в театъра и киното там, като в началото на кариерата ви дори сте бил асистент продукция във филма "Извънредни мерки" на Ищван Сабо. Защо решихте да се върнете и да работите в Румъния?

В Румъния ме върна любопитството ми към това как се е развило обществото, след като емигрирахме със семейството ми след свалянето на Чаушеску от власт. И от това любопитство се родиха проекти, които исках да осъществя. В известен смисъл ми допадна идеята да работя като независим режисьор там и да финансирам филмите си с международни пари. С други думи - да не съм прекалено свързан с германската система.

Каква е разликата в това да работите в Румъния вместо в Германия?

Първият ми филм в Румъния, "Светът според Йон Б.", беше заснет като копродукция с HBO Europe, която имаше офиси там. Това, което го прави важен за мен, е, че той ми позволи да открия собствения си глас в началото на кариерата ми и да развия свой начин на правене на филми, без да имам прекалено много редактори, които да ми казват как трябва да стават нещата, както е в Германия например. Там винаги казват на режисьорите "зрителите няма да харесат това" или "зрителите няма да разберат онова" И като гледах системата в Германия и се опитвах да се видя в нея, осъзнах, че ще ми отнеме много време да финансирам дебютния си филм, след което ще трябва да работя при ред ограничения. Защото когато ти дават публични средства, винаги ти казват какво да правиш. Това не беше за мен.

Познат сте с документалните филми тип наблюдение, но също така сте оператор на всичките ви филми. Каква е причината за това?

Винаги съм имал интерес към работата на оператора и докато следвах в Берлин, никога не бях съвсем сигурен, че съм направил правилния избор да уча режисура вместо операторско майсторство. След това, когато започнах да правя филми-наблюдение, открих, че резултатът е винаги по-силен, когато аз като режисьор снимам и героите си. И понеже имам слабост към фотографията, реших, че най-естественото нещо е да снимам сам филмите си.

Но вие не сте учили формално операторско майсторство?

Не, но във филмовото училище много пъти съм бил зад камерата в проектите на мои колеги.

Последният ви филм "Колектив" е добре познат на българската публика. Беше показван на "София филм фест" миналата година и дори получи почетния диплом на документалното жури. В момента филмът е достъпен по HBO с български субтитри. Чудех се дали след инцидента в едноименния нощен клуб веднага разбрахте, че това е история за документален филми, или идеята ви дойде впоследствие?

Не, идеята ми хрумна впоследствие, когато видях всичко, което се случва в румънското общество след пожара - недоволството, протестите, както и фактът, че младото поколение заговори против политическата класа. Почувствах, че това е преломен момент и че ще бъде интересно да се опитам да го уловя в документален филм. Но не знаех как, защото твърде много неща се случваха едновременно и ми беше трудно да видя как всичко това може да бъде превърнато във филм. Или по-точно какъв тип филм може да излезе от тази история. В един момент започнахме да развиваме идеята и сформирахме разследващ екип, с помощта на който обхванахме всичко, което се случва.

Намерихме герои - истински хора, замесени в различни сфери - от представители на медиите и политиката през служители на болниците до жертви и техните близки. Така идеята се избистри и стана ясно, че това, което се случва в здравеопазването, и манипулацията, вършена от политиците, описват много добре състоянието на румънското общество и това, през което преминава в момента. Едва тогава разбрахме, че от това би могло да излезе филм.

Колко време след пожара се случи това?

Около месец и половина-два по-късно.

Питам ви, защото в "Колектив" го има това усещане за непосредственост. Филмът се гледа като напрегнат политически трилър и ми напомни за две други заглавия от последните години - "Вестник на властта" на Стивън Спилбърг и "Спотлайт" на Том Маккарти. Мислехте ли в определени стилистични граници, когато решихте да заснемете "Колектив"?

Стилистичните граници винаги се задават от материала, който по същество е документално наблюдение. Обикновено два месеца след началото на снимките отивам в монтажната и се опитвам да разбера какъв би могъл да е стилът на филма, каква роля биха могли да изиграят персонажите в него. Това е моментът, в който определям стила на филма. Но, разбира се, както при работата върху всеки друг проект, така и при този изгледах дузина филми. Например "Примамливото отвъдно" на Атом Егоян, който се занимава с темата за тъгата и инцидента в малка общност, при който родители изгубват децата си и търсят виновните за това.

Също така гледах много филми за журналистическата професия, защото едно от притесненията ми беше как да направя филм, който задържа вниманието на зрителите, ако действието се развива в затворени пространства, в които хората обсъждат някаква информация. Споменатият от вас филм "Спотлайт" ми показа, че е възможно да разкажеш завладяваща история около хора, които разговарят на маса. Благодарение на този и други филми за медии разбрах какво да търся в работата на журналистите, ако искам да разбера същината й.

В едно интервю казвате, че когато сте започнали снимките на "Колектив", историята е изглеждала доста локална. Кога разбрахте, че тя има потенциал да достигне до международна публика?

След като стана ясно колко манипулативно е румънското правителството и как атакува журналистите. В същото време популизмът се превърна в огромен проблем в глобален мащаб. За първи път почувствах, че тази история има глобално звучене, когато се случи Брекзит. Той в някакъв смисъл беше ясен знак, че светът е на прага на промяна и тази промяна се усещаше глобално. Популистите ставаха все по-силни, а фалшивите новини и атаките срещу истината - все по-чести. Усещането беше, че снимайки "Колектив", документираме нещо, което в по-малък мащаб е представително за това, което става в глобален план.

Как пожарът в "Колектив" промени хода на румънската политика?

Трудно е да се каже. Мисля, че инцидентът помогна на обществото да проумее колко опасна е корупцията. След протестите в Румъния бяха създадени нови реформаторски партии, които влязоха в парламента. Днес те дори са част от коалиционното правителство. Младото поколение е по-въвлечено в политиката и много по-осъзнато. Гражданското общество се заздрави. В същото време политиците от старите партии станаха по-хитри и се научиха как да се преструват по-добре, за да продължат да вършат същите машинации.

Гледайки филма ви, видях много паралели с българската здравна система, която подобно на румънската е в доста лошо състояние. Също така си спомних за филма "Смъртта на господин Лазареску" на Кристи Пую. Сигурен съм, че и други преди мен са правили това сравнение...

Така е. Общото между двата филма също така е, че монтажист, както на "Колектив", така и на "Смъртта на господин Лазареску" е Дана Бунеску, която също така е работила и върху "4 месеца, 3 седмици и 2 дни" и други важни филми от последните двадесет години. В известен смисъл тя е кръстницата на т.нар. "румънска нова вълна.

Виждате ли паралели между "Колектив" и "Смъртта на господин Лазареску" или вторият е повече абстрактна история за румънската здравна система, която може да се случи навсякъде другаде по света?

Мисля, че са доста сходни. Общото между двата филма е отношението на хората, които са в основата на всяка система - добра или лоша. В случая със "Смъртта на господин Лазареску" хората се преструват, че пациентът не е тяхна отговорност. В "Колектив" се случва същото - там отговорните дори лъжат за капацитета на румънската здравна система и обещават на пострадалите "лечение, по-добро от това в Германия".

Нека поговорим за двамата главни герои в "Колектив" - разследващия журналист Каталин Толонтан и младия министър на здравеопазването Влад Войкулеску. Защо решихте да се концентрирате върху разследванията на Толонтан в първата част на филма, след което преместихте фокуса си върху Войкулеску?

Това беше решение, взето по време на снимките на филма. Още тогава знаехме, че ще имаме проблем с монтажа, ако сменим главния герой по средата на филма. Но аз знаех, че ще открия решение - ако тази смяна стои органично в истинския живот, не виждах защо да не стои органично и на екрана.

Войкулеску е един от най-изумителните герои в "Колектив". Как се запознахте с него?

Много хора, в това число и аз, познават Войкулеску като здравен активист много преди да стане министър на здравеопазването. Той е завършил икономика във Виена и е работил като банкер там. По същото време създава мрежа от частни дарители, които купуват т.нар. цитостатици за лечение на онкоболни (химически вещества, които потискат механизмите на делене и размножаване на туморните клетки - бел. авт.), които не са достъпни в Румъния. Ние успяхме да стигнем до Войкулеску, защото той не е част от традиционната политическа среда в страната и не трябва "да докладва" на никого. С други думи, той не се страхуваше от това, че кариерата му ще пострада, защото е посмял да застане пред камерите. Свързах се с него с помощта на общи приятели и измина цяла седмица преди да вдигне телефона си, и още няколко дни преди да се съгласи да се срещнем. Мисля, че екипът му беше този, който го насърчи да рискува и да ми позволи да го снимам. Роля също така изигра и това, че хората в Румъния ме познават и знаят, че съм режисьор, на когото може да се има доверие. В този ред на мисли не смятам, че Войкулеску би допуснал всеки до себе си.

Войкулеску наистина прави впечатление на човек, който няма какво да губи по отношение на политическата си кариера. Намирам за много позитивно, че той макар и за кратко става министър на здравеопазването, въпреки че всичките му решения са отменени от наследника му. Това в някакъв смисъл дава надежда, че системата може да бъде променена отвътре.

За мен един от най-важните въпроси, който си зададох, снимайки "Колектив", беше: "Може ли политиката да се прави само с добра воля?" Защото живеем в свят, който се ръководи чрез сила. Живеем в свят, в който хората оценяват силата, дори тя да е нечестна или белязана от хитрост. Можем да видим това и в медиите - сериалите за корумпирани политици, като "Къща от карти" например, са хит в последните години. Хората са привлечени от безчестието. Мисля, че е важно да се запитаме колко точно безчестие ни трябва в политиката и "Колектив" задава точно този въпрос.

Във филма има сцена, в която става ясно, че социалдемократите, с които са свързани доста от корупционните скандали в последните години, са на път да спечелят изборите през 2019 г. Тогава бащата на Войкулеску му казва: "Най-добре е да се върнеш във Виена." Съществуват ли днес тези настроения в Румъния, така както е в България?

Това е големият въпрос в румънското общество - "Трябва ли да си стегнем куфарите и да заминем или да останем?". Мисля, че това е, което основно вълнува младото поколение днес, както и техните родители. Това е и причината за невероятния отзвук на филма сред по-младата публика. "Колектив" тръгна по кината две седмици преди те да бъдат затворени заради пандемията, и за това време имаше 25 000 зрители, което е ужасно много за документален филм. Също така обикаляхме страната с филма и публиката беше на възраст основно между 16 и 30 години.

Каква беше тяхната реакция?

Много позитивна. В един от случаите някой дори ми каза: "Бяхме се приготвили да се махнем, но след като гледахме "Колектив", решихме да останем." Много от зрителите споделиха, че са били вдъхновени от отношението на Войкулеску, който е живял доста години извън страната. Той е много нетипичен за политическия пейзаж в Румъния и до голяма степен е модел за бъдещите политици в общество, в което младите биха искали да живеят.

Каква беше реакцията на румънските власти спрямо "Колектив"? Имаше ли някаква съпротива от тяхна страна след излизането на филма?

Не, единственото нещо, което стана ясно, е, че повечето от мейнстрийм медиите са доста близки до властта. Защото те за разлика от културата получиха финансова помощ, за да останат безкритични към правителството. Разбра се също така, че някой беше наредил да не се говори за "Колектив". Ето защо филмът беше обсъждан само онлайн и в няколко печатни медии. Имайки предвид, че това е първият румънски филм, номиниран за "Оскар", при това двукратно, мълчанието около него беше, меко казано, странно. След успеха в кината филмът тръгна по HBO и макар че това се случи чак през април, той се превърна в най-гледаното заглавие за цялата минала година и изпревари дори блокбъстъри като Avengers.

През януари тази година президентът на Румъния Клаус Йоханис поиска да ви даде медал за особени заслуги към румънската култура, който вие отказахте. Каква беше причината за това ваше решение?

Знаех, че властите не харесват "Колектив", и когато филмът беше номиниран от независима комисия като румънското предложение за "Оскар", министърът на културата беше наредил да не се финансира рекламната му кампания, както в предишни години. В крайна сметка рекламният ни бюджет беше намален наполовина след протести от страна на румънския филмов център.

Но когато правителството разбра, че не може да навреди на филма, който имаше силна рекламна кампания, организирана от HBO, то се опита да го припознае. Една вечер от министерството на културата ми се обадиха и казаха, че президентът иска да ми даде медал в деня на румънската култура, честван на 15 януари. Отговорих, че не го искам. На което те отвърнаха: "Това не е предложение. Решението е одобрено от президента и екипа му и те ще ви се обадят, за да обсъдите подробностите."

Президентът ми се обади и ми каза същото и когато отново отказах, той реши, че не приемам медала от скромност.

Значи те все още не разбираха причината за отказа ви?

Не, те просто не можеха да си представят, че някой ще откаже на президента. След което ми писаха и казаха, че трябва да им изпратя данните си, за да ми изготвят пропуск за церемонията. После ми звъннаха отново, защото аз не отговорих на съобщенията им. Отново им казах, че не искам медал. Накрая казаха, че трябва да откажа медала в писмен вид. Изпратих официално писмо, в което написах, че отказвам това отличие заради бездействието на президента и правителството по отношение на културата по време на пандемията.

В резултат на това бездействие много независими кина бяха закрити, а румънският филмов фонд, който не беше получавал никакво финансиране от 2019 г., на практика не съществуваше. Така че написах: "Не мога да се преструвам, че всичко в културата е наред, и не мога да дам легитимност на правителството и президента, приемайки този медал." Това би било цинизъм и опортюнизъм от моя страна и много нечестно спрямо колегите ми.

Как се справя румънската здравна система с продължаващата ковид пандемия?

Трудно ми е да отговоря на този въпрос, защото, както в много други страни, така и в Румъния няма достатъчно прозрачност, за да може човек да си изгради реална преценка. Както можете да си представите при тези лоши болници, ситуацията няма как да е особено добра. Починаха много хора. (Към началото на юни 2021 г. жертвите в Румъния са повече от 31 хил. - бел. авт.) Правителството никога не въведе истински локдаун. То беше много повече загрижено за икономиката, отколкото за здравето на населението. Преди време стана ясно, че няколко хиляди смъртни случая в резултат на ковид-19 дори не са били оповестени публично. Но както в много други страни, имаше доста корупция около обществените поръчки, свързани с пандемията.

Отне една година на медиите да научат, че правителството е сформирало стратегическа група за справяне с кризата, но то отказа да каже кои са членовете й. Това ясно показва, че ситуацията в Румъния започва да прилича на диктатура.

Интервюто взе Йордан Тодоров

Още от Капитал