Родената в Бургас Мария предпочита големите предизвикателства в необичайни роли и проекти. Затова се впуска във филмовото приключение на режисьорките Мина Милева и Весела Казакова - "Жените наистина плачат", в който на фокус са отношенията между няколко интересни жени. Пълното припокриване с героинята е характерно за актьорската работа на Мария Бакалова, която завършва НАТФИЗ в класа на проф. Иван Добчев през 2019 г. Същата година печели ролята на Тутар Сагдиев в "Борат 2", за която е номинирана за "Оскар", БАФТА, "Златен глобус".

Преди два месеца Мария е приключила снимките на филма на американския режисьор Джъд Апатоу - The Bubble, а в момента подготвя участието си в трилъра Bodies, Bodies, Bodies на Халина Рейн.

Като какъв човек се определяте?

Дързък мечтател - работохолик, който вярва в добрия финал, но в същото време е отговорен за постъпките и действията си и е реалист.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Любовта.

Любимият ви момент от деня?

Изгревът. Този период от утрото, между четири и половина и пет и половина, когато небето е червено и сякаш се разпуква за нов ден.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да преодолееш страха от това, че може да направиш грешка, и да се насладиш на процеса, без да мислиш за резултата.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно петгодишно дете?

Като игра с кукли, в която ти си куклата, която може да промени света и да го направи малко по-добро място за живеене и да накара хората да бъдат малко по-усмихнати.

Как си почивате?

Не обичам да си почивам. Почивам си, докато работя. Когато не работя, имам усещането, че мозъкът ми ще прегори.

Какво ви зарежда?

Работата. Новите проекти и ангажименти, които са нови предизвикателства, нови пътешествия.

Какво ви разсмива?

Проблемите. Може би най-страшните моменти и най-големите проблеми при мен, преминават през смях. Един такъв, първичен, истеричен смях, който надделява над сълзите. Въпреки че и често плача.

Какво ви натъжава?

Натъжава ме примиреността. Не ми се ще да бъде примирена.

Какво ви вбесява?

Липсата на борбеност. Липсата на хъс, на дързост, на този хубав инстинкт за искане, за търсене. Защото винаги можеш повече и трябва да направиш повече. Можеш да обичаш повече, да дадеш повече.

Личност, на която се възхищавате?

Саша Барън Коен, защото той създава революция чрез изкуството си. Защото изкуството му е достатъчно добро, че да може да съчетае нещо, което да е комерсиално прието, и нещо, което да е такава политическа сатира, че да предизвиква размирици, действия, не само реакция.

Кое свое качество харесвате най-много?

Работохолизмът. Може би това е единственото нещо, което ме спасява от меланхолията. Иначе меланхолията е нещо, което ме плаши жестоко. По същия начин ме плаши спокойствието. Не ми се ще да съм спокойна.

А кое не харесвате и бихте искали да промените?

Работохолизма. Защото в момента все още нямам представа какво е да си починеш. За мен почивката на този етап е да работя. Не съм узряла до такава степен, че просто да се наслаждавам на спокойствието.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Иска ми се да мога да лекувам.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Последният подарък, който направих, беше за стилистката ми Джесика Пастър, когато се разделяхме в Париж преди няколко дни - нещо, което за нея беше много сантиментално, и й напомняше за нашата първа среща на 24 декември, точно на Коледа. А последният подарък, който получих, беше нещо подобно от нея, защото ни предстоят два месеца, в които няма да се видим, а тя за този период от време, последните шест месеца, стана като мое второ семейство.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

IMDb, Twitter и инстаграм.

Къде бихте искали да живеете?

Може би Ел Ей. Зависи къде работя.

Коя е последната книга, която прочетохте?

Беше сценарий. Последната книга прочетох, за съжаление, преди пет-шест месеца. "Глад" на Кнут Хамсун, която съм чела и преди.

Най-интересното място, на което сте били?

Следващото. Онова, което предстои.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Мотото, което всеки път се опитвам да следвам, е "тук и сега". Даже имам такава татуировка. Има един много популярен цитат - "Живей сега, защото утре може и да няма". Но реално е така - времето е безценно и ние нищо не знаем. Всеки един момент е свещен и трябва да му се насладим като за последно.