20 въпроса: Антоанета Колева

20 въпроса: Антоанета Колева

Директорка на специализираното издателство "Критика и хуманизъм" и преводачка от френски език

3255 прочитания

© Цветелина Белутова


Антоанета Колева е директорка на "Критика и хуманизъм" (издателството, специализирано в популяризиране на книги в областта на хуманитарните и социални науки) от 1995 г. Самата тя има философско образование и превежда съвременна френска хуманитаристика - Мишел Фуко, Жил Дельоз и Феликс Гатари, Морис Бланшо, Жак Дерида и други. Специализирала е философия, превод, издателски мениджмънт във Франция, Великобритания, Чехия.

Инициаторка на експериментални проекти за нестандартно публично промотиране на книги.

Обича хората, животните и идеите, а любимата ѝ философска категория е "кеф".

Като какъв човек се определяте?

Търпеливо-работлив. Обичлив. Немейнстриймен в много аспекти.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Обичането - на хора, на животни, на привидно луди идеи. Точно в този ред на приоритизиране.

Любимият ви момент от деня?

Тишината, след като всички заспят. О, всъщност това е момент от нощта, разграничаването ден-нощ не е добра идея.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Битката с манталитети. Понякога вия безмълвно от безкрайните опити да тичам сякаш с крака, потънали в разтопен асфалт

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Правя книги, с които светът да става всеки ден все по-голям и по-интересен.

Как си почивате?

С музика, вино и тишина. Ако успея, добавям тихата гледка на планинско небе през върховете на боровете или пуст морски бряг.

Какво ви зарежда?

Любовта. Обичта, пробляснала дори за секунда в нечий поглед. И идеи на философи, чрез които придобивам опиянението от свобода, все повече свобода.

Какво ви разсмива?

Незлобивата "човещинка". При добро настроение - всичко, освен болката.

Какво ви натъжава?

Болката - онази, над която нямаме власт, на смъртното ни тяло, и онази, която сами си причиняваме. Загубата на хора, които обичаш. Неспособността ми да дръпна някого към "светлината", както аз я виждам.

Какво ви вбесява?

Причиняването на болка. Това има хиляди частни и публични измерения, то е цялото зло. И напоследък дивият алчен порив на разни хора да глътнат света.

Личност, на която се възхищавате?

Съвсем пристрастно ще спомена първо двама скъпи мъртъвци - философа Мишел Фуко и художничката Яна Левиева. После ще добавя скъп приятел - доктор Давид Иерохам.

Кое свое качество харесвате най-много?

Бързия ум.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Помненето на милиарди детайли. Реагирането на всичко твърде емоционално.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Когато бях дете, си представях как всички хора се подреждат в редичка пред мен и аз един по един ги правя да изглеждат красиви и радостни. След толкова години живот си въобразявам единствено следното: да може само с мисъл да изпълниш всекиго с любов, от край до край. И - край на болката! Много наивно, обаче пък смятам, че прекаленото засилване на обратното, нека го нарека принцип на реалност, значи прекалено бързо остаряване.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Подарих арт съдчета уникати на приятели, за да помним друг приятел, отлетял внезапно. Получих безусловната любов на улично коте, което дръпнах и държа грижливо далеч от ръба на смъртта.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Фейсбук, сайта на The New Yorker, френската версия на Books-and-Ideas.

Къде бихте искали да живеете?

Поне на три места поравно като време, не мога да си представя усядане само в едно. Моят дом, къщата на родителите ми, а третото може да е любимият Париж.

Коя е последната книга, която прочетохте?

В моя случай на книгоиздател трябва да уточня, че тя е извън онези, които издаваме и чета всекидневно: "Баща" на Силви Лакан.

Най-интересното място, на което сте били?

Овер-сюр-Оаз, където е живял Ван Гог, гробът му под бръшляните и подивелите поля наоколо (така ги видях аз през онова ранно лято), сред които от нищото и в тишина щръкват самотни репродукции на негови картини, а погледът отвъд тях вижда същото, но "на живо" Май паметта за най-интересното винаги е памет за чувство.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Ще са два, единият е анонимното The best is yet to come, "Най-доброто предстои", а другият - "Не ме питайте кой съм аз и не ми казвайте да оставам същия", на Фуко.

Антоанета Колева е директорка на "Критика и хуманизъм" (издателството, специализирано в популяризиране на книги в областта на хуманитарните и социални науки) от 1995 г. Самата тя има философско образование и превежда съвременна френска хуманитаристика - Мишел Фуко, Жил Дельоз и Феликс Гатари, Морис Бланшо, Жак Дерида и други. Специализирала е философия, превод, издателски мениджмънт във Франция, Великобритания, Чехия.

Инициаторка на експериментални проекти за нестандартно публично промотиране на книги.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал