20 въпроса: Антоанета Колева

Директорка на специализираното издателство "Критика и хуманизъм" и преводачка от френски език

   ©  Цветелина Белутова
   ©  Цветелина Белутова

Антоанета Колева е директорка на "Критика и хуманизъм" (издателството, специализирано в популяризиране на книги в областта на хуманитарните и социални науки) от 1995 г. Самата тя има философско образование и превежда съвременна френска хуманитаристика - Мишел Фуко, Жил Дельоз и Феликс Гатари, Морис Бланшо, Жак Дерида и други. Специализирала е философия, превод, издателски мениджмънт във Франция, Великобритания, Чехия.

Инициаторка на експериментални проекти за нестандартно публично промотиране на книги.

Обича хората, животните и идеите, а любимата ѝ философска категория е "кеф".

Като какъв човек се определяте?

Търпеливо-работлив. Обичлив. Немейнстриймен в много аспекти.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Обичането - на хора, на животни, на привидно луди идеи. Точно в този ред на приоритизиране.

Любимият ви момент от деня?

Тишината, след като всички заспят. О, всъщност това е момент от нощта, разграничаването ден-нощ не е добра идея.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Битката с манталитети. Понякога вия безмълвно от безкрайните опити да тичам сякаш с крака, потънали в разтопен асфалт

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Правя книги, с които светът да става всеки ден все по-голям и по-интересен.

Как си почивате?

С музика, вино и тишина. Ако успея, добавям тихата гледка на планинско небе през върховете на боровете или пуст морски бряг.

Какво ви зарежда?

Любовта. Обичта, пробляснала дори за секунда в нечий поглед. И идеи на философи, чрез които придобивам опиянението от свобода, все повече свобода.

Какво ви разсмива?

Незлобивата "човещинка". При добро настроение - всичко, освен болката.

Какво ви натъжава?

Болката - онази, над която нямаме власт, на смъртното ни тяло, и онази, която сами си причиняваме. Загубата на хора, които обичаш. Неспособността ми да дръпна някого към "светлината", както аз я виждам.

Какво ви вбесява?

Причиняването на болка. Това има хиляди частни и публични измерения, то е цялото зло. И напоследък дивият алчен порив на разни хора да глътнат света.

Личност, на която се възхищавате?

Съвсем пристрастно ще спомена първо двама скъпи мъртъвци - философа Мишел Фуко и художничката Яна Левиева. После ще добавя скъп приятел - доктор Давид Иерохам.

Кое свое качество харесвате най-много?

Бързия ум.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Помненето на милиарди детайли. Реагирането на всичко твърде емоционално.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Когато бях дете, си представях как всички хора се подреждат в редичка пред мен и аз един по един ги правя да изглеждат красиви и радостни. След толкова години живот си въобразявам единствено следното: да може само с мисъл да изпълниш всекиго с любов, от край до край. И - край на болката! Много наивно, обаче пък смятам, че прекаленото засилване на обратното, нека го нарека принцип на реалност, значи прекалено бързо остаряване.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Подарих арт съдчета уникати на приятели, за да помним друг приятел, отлетял внезапно. Получих безусловната любов на улично коте, което дръпнах и държа грижливо далеч от ръба на смъртта.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Фейсбук, сайта на The New Yorker, френската версия на Books-and-Ideas.

Къде бихте искали да живеете?

Поне на три места поравно като време, не мога да си представя усядане само в едно. Моят дом, къщата на родителите ми, а третото може да е любимият Париж.

Коя е последната книга, която прочетохте?

В моя случай на книгоиздател трябва да уточня, че тя е извън онези, които издаваме и чета всекидневно: "Баща" на Силви Лакан.

Най-интересното място, на което сте били?

Овер-сюр-Оаз, където е живял Ван Гог, гробът му под бръшляните и подивелите поля наоколо (така ги видях аз през онова ранно лято), сред които от нищото и в тишина щръкват самотни репродукции на негови картини, а погледът отвъд тях вижда същото, но "на живо" Май паметта за най-интересното винаги е памет за чувство.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Ще са два, единият е анонимното The best is yet to come, "Най-доброто предстои", а другият - "Не ме питайте кой съм аз и не ми казвайте да оставам същия", на Фуко.

Още от Капитал