Шпионинът, който не беше шпионин

Пийт в Англия по време на училищната ваканция през 1937 г.

Шпионинът, който не беше шпионин

Историята на журналиста, авантюрист и "необичаен англичанин" Джон Пийт

4069 прочитания

Пийт в Англия по време на училищната ваканция през 1937 г.


Стотина книги от личната библиотека на някой си Джон Пийт, които купих в прашен берлински антиквариат ме отведоха до забележителната, но забравена история на този британски журналист от времето на Студената война, приятел на Джон льо Каре и прототип на главния герой в шпионския трилър на Фредерик Форсайт "Досието Одесса". Пийт твърди, че е бил шпионин за руснаците, но истина ли е това? В хода на текста са проучени германски архиви, интервюирани са множество хора, познавали Пийт.

На 12 юни 1950 г. един британски журналист в Западен Берлин се превръща в легенда на Студената война. 34-годишният Джон Пийт застава пред тълпа от повече от 200 международни журналисти, събрали се в бившето Министерство на пропагандата на Хитлер, което по онова време помещава Държавната информационна служба на Източна Германия. Залата, в която Йозеф Гьобелс само допреди няколко години организира брифинги за нацистките медии, се пръска по шевовете. Никой не знае каква е новината, която предстои да бъде съобщена, освен Джон Пийт. Всъщност новината е самият той.

"Не мога да участвам повече в насърчаването на милитаристичните настроения, които заплашват не само Съветския съюз, но и народните демокрации. Настроения, които са на път да превърнат родината ми Англия в безпомощна американска колония", обръща се към тълпата подобният на врана Пийт, на перфектен немски с аристократичен английски акцент. "Ето защо реших да напусна работата си в Западен Берлин и да се преместя в Източен Берлин, каквито и да са последиците за мен от това ми действие."

Речта продължава с обвинения към Запада. Той твърди, че превъоръжаването на Западна Германия, макар и неофициално, върви с пълна сила и страната произвежда отровен газ и пушки. Думите предизвикват вълна от тих шок и безпокойство в залата.

На 13 август се навършват 60 години от началото на строежа на Берлинската стена, един от най-известните символи на Студената война. Стената разделя Западен и Източен Берлин, и в по-широк план Западна Германия и ГДР, до 9 ноември 1989 г.

Бягството на Пийт в Източен Берлин предизвиква медиен фурор. Според историците Щефан Бергер и Норман ЛаПорте то е "сензация от мащаба на Бърджис и Маклийн". Английските шпиони Гай Бърджис и Доналд Маклийн, които заедно с Антъни Блънт, Джон Кеърнкрос и Ким Филби принадлежат към така наречена "Кеймбриджка петорка", са разкрити година след "дезертирането" на Пийт. Дейността им, която започва в средата на 30-те и остава неразкрита в продължение на петнадесет години, нанася огромни щети и предизвиква дълготрайна деморализация в британското разузнаване.

"Действията на Пийт шокират не само британските и американските му колеги, но и германските кореспонденти, който работят с него по отразяването на новините от Берлин", пише Катлийн Маклафлин в статия в "Ню Йорк Таймс".

За някои постъпката на Пийт е израз на идеализъм и смелост. Други виждат в нея "професионално самоубийство". Самият Пийт не съжалява за нищо освен за едно.
"Тъй като пресконференцията беше водена от мен, нямаше как да се измъкна от залата и да издиктувам новината за бягството ми по телефона. Така че колегите ми ме биха на мой терен", казва Пийт.

"Ройтерс" така и не разпространява новината за избягването на Пийт, но тя стига до първите страници на международната преса. Както се оказва, бягството на Пийт е само част от поредицата прелюбопитни събития в изпълнения му с приключения живот. В красноречиво озаглавената си автобиография от 1990 г. The Long Engagement: Memoirs of a Cold War Legend Пийт твърди, че е бил вербуван за шпионин от руснаците в края на 30-те години.

Джон Пийт е обсебен от шпионажа, както е видно от доста книги в библиотеката му. Заглавията говорят сами по себе си - The Spy and his Masters, The Penkovsky Papers, Agents Extraordinary, The Bialek Affair, The Real Spy World.

Пийт също така познава много хора от средите на разузнаването сред които е и легендарният двоен агент Ким Филби. Нещо повече, през 60-те Пийт е съсед в Източен Берлин с Лици Фридман - първата съпруга на Филби. Възможно ли е тогава Пийт наистина да е бил агент на руснаците, както твърди в мемоарите си? Дъщеря му Мириам твърди, че да бъде шпионин е "едно от тайните желания на баща й" и "по-скоро фантазия, отколкото реалност". В досието на Пийт в "Щази" (източногерманското Министерство на държавната сигурност) няма никакви документи за миналото му като съветски агент. В московските архиви също не може да бъде открито нищо.

Каква тогава е истината?

На 11 август германските власти обявиха, че са арестували 57-годишен британски гражданин, работил в посолството на Обединеното кралство в Берлин и заподозрян в шпионаж в полза на Русия.

Иглика има съобщение за Нарцис

Джон Пийт е импулсивен човек, но не избягва спонтанно в Източен Берлин. Пресконференцията, на която съобщава за решението си, е организирана като активно мероприятие от източногерманското правителство, а самото бягство е обвито в мистерия, която би накарала Джеймс Бонд да изглежда като аматьор.

Преди бягството си, Пийт продава голяма част от библиотеката си и изчиства апартамента си от всичко, което би могло да го инкриминира. После изгаря купчини документи върху импровизирана скара над мивката в банята. Първият му опит е посред бял ден, при затворени прозорци и той почти се задушава от гъстия дим

След няколко дни Пийт получава телефонно позвъняване, което звучи като скеч от филм за Остин Пауърс. Източноберлинската свръзка се обажда и казва с неестествено тънък глас: "Иглика има съобщение за Нарцис. 16 часа в понеделник. Повтарям, 16 часа в понеделник."

"След като убеди потенциалните ми подслушвачи, че става нещо съмнително, отсрещната страна затвори", спомня си иронично Пийт.

Денят е неделя, 11 юни 1950 г. Пийт се качва на малката си Simca, натоварена с всичките му земни притежания, преминава през Бранденбургската врата, която по онова време стои на невидимата граница между Съветската и Британската зона, и се озовава в Източен Берлин. Пийт се отправя към крайната си дестинация, оглеждайки се за преследвачи и точно в три се спуска по тиха, обградена от дървета улица, завива рязко към един гараж, чиято врата се отваря, а след това затваря, когато той влиза вътре.

Един от необичайните англичани на нашето време

Въпреки явните симпатии на Пийт към социализма в първите месеци след избягването му източногерманските власти го държат изолиран от контакти със Запада. Междувременно, провокирано от демонстративното му бягство, британското контраразузнаване MI5 започва детайлна проверка на всички кандидати за работа в "Ройтерс". Западногерманската преса подозира Пийт във връзки с прословутия атомен шпионин Клаус Фукс, роденият в Германия британски учен, който издава тайни от проекта "Манхатън" на Съветския съюз, арестуван едва няколко месеца преди бягството на Пийт.

Пийт е личност със сложен и дълбок характер. Преди да избяга в Източен Берлин, той преминава през необичайна поредица от авантюри - служи в британския гвардейски полк, преподава английски в Прага, участва в Испанската гражданска война, работи като полицай в Британска Палестина, а накрая става директор на берлинското бюро на "Ройтерс". Лен Дейтън, близък приятел на Пийт и един от тримата най-големи автори на шпионски романи на всички времена заедно с Иън Флеминг и Джон льо Каре, го нарича "един от най-интригуващите хора, които някога съм срещал" и заключава, че животът му е "пъзел". В некролога, публикуван във "Гардиън", Пийт е описан като "един от необичайните англичани на нашето време".

Харесвате ли испански часовници?

Джон Скот Пийт е роден на 29 юни, 1915 г. в Лондон, в семейството на либерални квакери от средната класа. Той се запознава с идеите на комунизма и става член на комунистическата партия на Великобритания като тийнейджър, но се разочарова от липсата на революционна енергия. През 1935 г. Пийт се присъединява към британския гвардейски полк, но се отегчава от "свирепата и често безсмислена дисциплина" и откупува уволнението си след едва няколко седмици служба. Копнеейки за авантюристичен живот и вероятно вдъхновен от примера на Т. Е. Лорънс (известен още като Лорънс Арабски) и лорд Байрон, които воюват срещу Османската империя, Пийт решава да се присъедини към етиопската армия в борбата й с италианските окупатори. Този план не успява. Вместо това Пийт се записва в интернационалните бригади и през септември 1937 г. заминава за Испания, за да воюва срещу силите на Франсиско Франко в Испанската гражданска война.

Първоначално служи като преводач в Албасете, Югоизточна Испания, а след това през април 1938 г. става картечар в британския батальон. На 28 юли е ранен в дясното коляно в битката при река Ебро. Именно в Испания през октомври 1938 г., според мемоарите му, е вербуван за спящ агент от съветските тайни служби НКВД. Пийт получава кодови думи, които ще бъдат използвани за осъществяване на контакт в бъдеще.

Пийт е репатриран в Англия с други интербригадисти на 7 декември 1938 г. Един ден през август 1939 г., "когато Европа са клатушка на ръба на войната", телефонът му иззвънява. Отсрещната страна отказва да се идентифицира. Непознатият настоява за спешна среща недалеч от дома на Пийт. Първоначално се колебае, но непознатият пита: "Харесвате ли испански часовници?"

Пийт разпознава кодовите думи, които е получил в Испания, и се съгласява на среща. По думите му мистериозният непознат е "съвсем обикновен англичанин от средната класа", с "костюм от туид, мустаци и лула". Той дава на Пийт първите уроци как да сменя автобуси и линии на метрото, за да се отърве от преследвачите си, и как да използва тайници за размяна на съобщения. Когато приключва с инструкциите, непознатият определя време и място на следващата среща. След това скача в един преминаващ автобус и изчезва.

По време на следващите няколко срещи водещият офицер съветва Пийт да си намери работа поради тактически причини. Така той става като полицай в Британска Палестина през август 1939 г., а няколко месеца по-късно е журналист в англоезичната секция на радио Йерусалим, където живее до 1945 г.

Оцелял във войната и с известен опит като редактор, Пийт успява да си намери работа в европейския офис на "Ройтерс", където отразява Нюрнбергските процеси. През август 1945 г. той заминава за Виена. През 1948 г. се мести във Варшава, а след това в Берлин, където година по-късно става шеф на "Ройтерс". Един от първите ангажименти на Пийт е интервю с Рудолф Хьос, първия комендант на концентрационния лагер "Аушвиц", в килията му на смъртник. При срещата им англичанинът предлага на Хьос цигара, но той я отказва с типичната германска педантичност - пушенето в килиите е забранено.

Горната случка разказва Виктор Гросман, 93-годишен американец, който живее в Берлин и който познава Пийт в продължение на три десетилетия. Историята на Гросман е сходна с тази на Пийт. Като млад американски войник във Виена Гросман избягва в тогавашната Съветска зона. След това, приемайки ново име и рождена дата, Гросман заминава за Източен Берлин, за да стане, както се шегува, "единствения човек в света, завършил както "Харвард", така и университета "Карл Маркс".

"Завърших журналистика и станах асистент на Джон Пийт. Работих с него в продължение на четири години и половина, издавайки двуседмичен вестник от 8 страници, наречен Democratic German Report", спомня си Гросман.

Пийт става главен редактор на Democratic German Report през 1952 г. Редом с обичайната левичарска пропаганда той публикува множество статии, в които изобличава бившите нацисти на ръководни позиции в политиката и армията на следвоенна Западна Германия. Един от най-ценните му "трофеи" е Ханс Глобке - началник на кабинета на бундесканцлера Конрад Аденауер, един от юристите, подготвили правната почва за осъществяването на холокоста.

Българската връзка

Животът на Пийт в началото на 50-те изглежда добре уреден. През 1952 г. той се жени за българката Георгия Танева (1923 - 2012), която оцелява в женския концентрационен лагер "Равенсбрук". Раждат им се син и дъщеря. Георгия произлиза от видно комунистическо семейство. Баща й Васил Танев е участник в Септемврийското въстание и е един от тримата българи заедно с Георги Димитров и Благой Попов, арестувани от нацистите по подозрение в запалването на Райхстага през 1933 г.

Тиражът на Democratic German Report бързо нараства от 1000 на 38 хил. бройки, половината от които се разпространяват сред социалистите в Англия. Пийт се впуска в ролята си на пропагандист на Източна Германия с огромна страст, но не може да избяга от миналото си. Един ден в началото на 1954 г. съветски гражданин в Източен Берлин изрича паролата и урежда среща на Пийт със свой началник.

Съветският контакт

Четири години след прословутото си бягство в Източен Берлин Пийт се е превърнал в добре позната обществена фигура както в Източна, така и в Западна Германия. Като главен редактор на Democratic German Report той е английският глас на Източна Германия. Най-малкото подозрение, че е агент на Съветския съюз, би било, както самият той казва, "доста срамно за всички замесени".

Въпреки резервите си, Пийт се среща със съветски контакт. Той се опитва да му обясни, че позицията му е деликатна, но му е напомнено, че години по-рано е сключил уговорка, която трябва да спази. Това, което следва са "серия от абсурдни предложения".

"Първо от мен беше поискано да уредя запознанството на моя контакт с кореспондент в Западен Берлин. Отговорих, че няма нищо по-лесно. Обядвах с въпросния журналист всеки две седмици, така че всичко, което трябваше да направи моя контакт, бе да се появи "случайно" в ресторанта", спомня си Пийт.

Следващата идея, която руснакът подхвърля, е "костюмирано отвличане". Според плана Пийт трябва да отиде в британския сектор на Берлин, облечен като английски офицер, с двама други "сержанти" и да "арестува" германец, подозиран, че шпионира в източната част.

Пийт отказва всички мисии, като накрая се съгласява да снабди руснаците с "определено количество западноберлински журналистически клюки".

Един ден през 1954 г. съветският контакт излиза с ново предложение, което изглежда интригуващо и "не толкова джеймсбондовско". Пийт трябва да посети конференция в Женева, посветена на Далечния изток, която трябва да уреди някои проблеми, възникнали в резултат на Корейската война (1950-1953) и Първата индокитайска война (1946-1954). Пийт се съгласява, тъй като вижда възможност да избяга от скучноватото източногерманско ежедневие, срещайки някои стари приятели. Но Съветският контакт, който придружава Пийт в Женева, го информира, че трябва да прелъсти няколко служителки на различни агенции към ООН. Пийт остава възмутен от това предложение.

Майкъл Нелсън, бивш генерален мениджър на "Ройтерс", си спомня един абсурден инцидент от любовния живот на Пийт. През 1978 г. Пийт се появява на официално парти на ПЕН клуба в Стокхолм доста неформално облечен. Той обяснява, че когато отворил куфара в хотелската си стая, с ужас установил, че тогавашната му съпруга, която бил на път да изостави заради друга жена, била нарязала костюма му на ленти.

"Съветският контакт ми досаждаше известно време, докато не го прекъснах и не му казах, че съблазняването на потенциални шпиони не е по моята част и трябва да се върна спешно в Берлин, за да продължа с обичайната си пропагандна работа", пише Пийт в мемоарите си.

Истина или лъжа

С течение на годините Пийт се превръща в институция. Източноберлинският му офис на ул. "Фридрихщрасе" 175, само на метри от легендарния пропускателен пункт "Чекпойнт Чарли", се превръща в място за срещи на западните журналисти, които са по следите на последните новини около Студената война.

"Всеки, който искаше да знае какво наистина се случва в Берлин, ходеше при него", казва авторът на шпионски романи Лен Дейтън, който описва Пийт като "вестникар от старата школа". "Фреди Форсайт, чудесен изследовател и наш общ приятел, би потвърдил, че Джон му е помагал много пъти."

Пийт е приятел с Форсайт, който, както стана ясно преди време, е работил за MI6 в продължение на повече от двадесет години. Нещо повече, добре известен със своите антифашистки убеждения и работата си по изобличаването на бивши нацисти, изплъзнали се от правосъдието, Пийт вдъхновява Форсайт за написването на романа му "Досието Одесса", публикуван през 1972 г. През 1974 г. книгата е екранизирана в шпионски трилър с участието на Джон Войт.

Последният брой на Democratic German Report излиза през декември, 1975 г., няколко дни след 60-ия рожден ден на Пийт. Останал без дейността, която го е държала зает в продължение на 23 години, той прекарва остатъка от живота си, превеждайки кореспонденцията на Маркс и Енгелс на английски. Пийт се жени четвърти път, за доста по-млада от него източногерманка на име Еделгард и работи по мемоарите си.

"Макар че Пийт сам написва биографията си, спомените му са странно откъслечни и звучат като анекдоти", твърди историкът Щефан Бергер. Най-важният въпрос е бил ли е наистина Пийт агент на руснаците.

"Според брат му Стивън, известен документален режисьор, базиран в Лондон, Пийт измисля тази история, след като е бил помолен от издателя си да преработи ръкописа на биографията си", казва Бергер, който интервюира Стивън Пийт през 2001 г.

Последни тайни

Въпросът дали твърденията на Пийт, че е работил за съветските тайни служби, са абсурдна фантазия, или в най-странния случай, истина, никога не бива изяснен от самия него. Той умира на 29 юни 1988 г. след продължителна битка с рака на 72 години. Автобиографията му The Long Engagement е публикувана на следващата година в Лондон.

Осемнадесет дни преди да почине, Пийт изпраща писмо до своя добър приятел Пол Муур, американски журналист и кореспондент на "Ройтерс" в Берлин.

"Имам една проникновена мисъл, която бих споделил по-скоро с теб, отколкото с някой друг", започва писмото си Пийт. "Това не е мисъл, която ме преследва ден и нощ, а само от време на време. Както може би знаеш, в Испания подразделение на същата тайна служба, която ме беше вербувала за свой агент, нае човек за важна работа. Той беше офицер от републиканската армия - испанец. С паспорта на загинал член на Интернационалните бригади той се промъкна в троцкистките кръгове. След това той замина за Мексико, за да свърши работа с малкия си пикел."

Човекът, за който Пийт говори, е Рамон Меркадер, испански комунист и агент на НКВД. През 1940 г., използвайки паспорт, принадлежал на канадеца Анто Бабич и загинал в Испанската гражданска война през 1938 г. като част от българския батальон "Димитров", отива в Койоакан, тогава село недалеч от Мексико сити, и убива Леон Троцки с алпинистки пикел.

"И сега за мисълта, която ме тревожи, за хипотетичния въпрос", продължава Пийт, "Ако ми беше дадена тази мисия, бих ли го сторил? Аз, който както милиони други, бях предан на борбата и вярвах в нея? Понякога се будя посред нощ, обзет от ужасната мисъл, че ако бяха поискали от мен това, бих го направил."

Стотина книги от личната библиотека на някой си Джон Пийт, които купих в прашен берлински антиквариат ме отведоха до забележителната, но забравена история на този британски журналист от времето на Студената война, приятел на Джон льо Каре и прототип на главния герой в шпионския трилър на Фредерик Форсайт "Досието Одесса". Пийт твърди, че е бил шпионин за руснаците, но истина ли е това? В хода на текста са проучени германски архиви, интервюирани са множество хора, познавали Пийт.

На 12 юни 1950 г. един британски журналист в Западен Берлин се превръща в легенда на Студената война. 34-годишният Джон Пийт застава пред тълпа от повече от 200 международни журналисти, събрали се в бившето Министерство на пропагандата на Хитлер, което по онова време помещава Държавната информационна служба на Източна Германия. Залата, в която Йозеф Гьобелс само допреди няколко години организира брифинги за нацистките медии, се пръска по шевовете. Никой не знае каква е новината, която предстои да бъде съобщена, освен Джон Пийт. Всъщност новината е самият той.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал