България на три острова

Западния бряг на Бърд Айлънд в Сейшелите

България на три острова

Няколко души, избрали нестандартни и отдалечени места за свой нов дом

8338 прочитания

Западния бряг на Бърд Айлънд в Сейшелите


Милен от Сейшелите

Там, където пясъкът никога не пари, а въздухът и водата са кристално чисти. Просто защото няма производство. Но как един българин, програмист по образование, избра островната държава за свой дом?

"Преди 12 години, по щастливо-нещастно стечение на обстоятелствата се озовах в лекарския кабинет. Имах проблем със здравето. Кръвната ми захар беше извън нормите." Милен Великов получава съвет - да променя начина си на живот.

Макар че той винаги е бил против ходенето и работата в чужбина, започва да търси своето тихо място по света. Един ранен януари той се озовава на Сейшелските острови. "Тръгнах от България при минус 20 градуса. На път за летището горивото в джипа ми замръзна, оттам се прехвърлих на автобус, неговото гориво също замръзна. Накрая с такси успях да стигна до София, качих се на самолета и 12 часа по-късно кацнах. В момента, в който вратите на самолета се отвориха, имах чувството, че съм влязъл в парна баня."

Следва втора изненада, когато Милен слиза на плажа - напитки, покупки в магазина, всичко е с резервации или на голямо разстояние едно от друго. "Барчетата, кафенетата, ресторанти, дискотеки, всички онези места, в които се води социален живот, липсваха."

След година и половина ремонт, вадене на документи и ходене по мъките Милен открива първия 24/7 бар на Сейшелите. Патентова и коктейл на име Sound Garden - синьо-зелен, с местен кокосов ром и ананас. Когато се появява конкуренция и втори бар изниква точно до неговия, сменя тактиката. И залага на нещо познато - българското кюфте и кебапче, но след като разбира, че с местната кайма трудно се докарва същият вкус, залага на месо с риба тон. За две години получава два сертификата за отличие от Tripadvisor, влиза в топ 4 местни заведения в Culture Trip, National Geographic споменават мястото като едно от задължителните там.

А какъв е животът на Сейшелите? "Никой за никъде не бърза. Просто защото не може да закъснее. Дали ще засееш доматите днес, утре, вдругиден, след месец, два, три, пет, осем, десет, няма никакво значение. Все ще поникне. Температурата тук целогодишно е почти една и съща. Затова обичам да казвам, че климатът е един от най-скучните по света - всеки един ден е еднакъв. Няма никакви бури, урагани, земетресения, вулкани. Няма отровни животни. Няма диви животни. Както местното население казва - диво животно тук е куче и котка. Изключително приятелски настроено население, безопасна държава. Най-близкото място до райските градини на Земята."

Какво да видим на Сейшелите

Anse Source d'Argent е най-фотогеничният плаж в Сейшелите. Комбинацията от тюркоазена вода, златист пясък и внушителни гранитни скали го превръща в тропическа мечта. В категорията най-най е и Anse Lazio в северозападната част на остров Праслин. Ако искате да се отдадете на риболов, да плувате с делфини, да се срещате със 100-годишни костенурки, вашият остров е Bird Island. Можете да си наемете вила насред самия природен резерват и да се разхождате по мекия бял пясък на петкилометровата плажна ивица.

Независимо къде ще изберете да го консумирате, задължително трябва да опитате коктейл Red Sea - с бял ром, кокосов мляко, гренадин, сок от маракуя, с много лед. Ако прекалите с чашките, махмурлукът се лекува с местната шкембе чорба, направена от листа от местното растение моринга, риба баракуда и лук. Но преди нея вкусете октопод къри с кокосово мляко или грил къри с плодов прилеп. В Maria's Rock Café ще ви поднесат ориз върху вулканична скала, а вие сами ще трябва да го сготвите. В Del Place е царството на морските дарове. Риба тон, скариди, октопод - всичко се вади от близката лагуна. Комбинация от вкусна храна, красива гледка и музика на живо има в The Boardwalk Bar& Grill. Танците до зори са в Katiolo - най-старата дискотека, която е на 55 години.

Антоана от Аруба

Наричат го щастливият остров. В недрата му се крият злато и петрол, по плажните ивици се разхожда розово фламинго, яхти и скутери цепят тюркоазената водна шир. Месото от игуана е местен деликатес, шотът от скорпиони - задължително питие. Светофари няма, а единствените стоки, които се изнасят, са алое и кокос. Всяка година задморското владение на Нидерландия приютява 800 000 туристи. А от половин година е дом на една 22-годишна българка - Антоана Танчовска.

Всичко започва просто от снимка на плаж, пълен с розови фламинго. Оказва се, че е от Аруба. "Започнах да чета за хората, езика, времето, културата. И си казах - трябва да отида."

Временно мечтата остава на заден план. Антоана усилено си търси 6-месечен стаж от Университета за приложни науки "Фонтис" в Айндховен. Пуска CV-та, но заради пандемията получава само отрицателни отговори или съобщения за закриване на места. "Вече се бях отчаяла, когато моя позната от университета ми написа, че търсят стажанти във фирма за недвижими имоти в Аруба. Казах си "това е знак от съдбата".

Още същия ден Антоана подава документи и скоро е одобрена. "Тръгнах от днес за утре." Напуска квартирата в Холандия, намира нова в Аруба, започва целият процес по издаване на визи и документи. "Вечерта преди полета се изви снежна буря. А в Нидерландия почти никога не вали сняг. Спряха влакове, автобуси. Една приятелка да ме закара до летището в Амстердам. След шестчасово закъснение пристигнах."

Посрещат я коронавирус и ограничителни мерки. Шест месеца по-късно обаче от тях няма и следа. "Времето предразполага да сме навън. Навсякъде ходим боси. Не съм слагала обувки от три месеца. Винаги е топло, никой няма яке в гардероба си. Винаги е 30 градуса, без значение дали е с утрин или вечер, без значение от месеца." Антоанета описва живота в Аруба като лежерен и на забавен каданс. Както и в разказа на Милен за Сейшелите, и тук никой за никъде не бърза.

"Най-нормално е да закъсняват. На втория ден от престоя ми тук колежка ми предложи да ме разходи из най-важните места от острова. Съгласих се и попитах в колко часа да се срещнем. Тя ми каза "чакай ме в 9.30 на рецепцията". Дойде в 12. С усмивка на лице и без никакви угризения. Тук никой на никого не се сърди, защото е напълно нормално и е част от тяхната култура!" Засега Антоанета не мисли за завръщане в Европа.

Какво да видим в Аруба

Можете да стигнете от единия до другия край на Аруба с кола за не повече от 40 минути. Фламинго ще видите само на две места - на Palm Island или на острова на хотел Renaissance. Дотам се стига с лодка и трябва предварително да си купите билет. Срещу сумата от 120 долара се снимате с розовите птици, имате достъп до всички ресторанти и водни атракции. Отделете си поне един ден, в който да посрещнете залеза. Всяка вечер около 18 часа небето е розово. Почти всички лодки парти са с времетраене от 3 часа и струват 60 долара.

Ресторантите и баровете в Аруба са два типа места - за туристи и за местни. Около Palm beach ще срещнете предимно американци. Там храната и музиката също са предимно американски.

Добри ресторанти: Hostaria da Vitorrio, Bohemian, Craft & Lola.

Добри барове: Gusto, South Beach, Moomba, Bugaloe, Bochincha, The vue.

Ако държите да опитате автентична храна и да сте в компанията на местни, тръгнете в другата посока - към San Nicolas. Започнете от Kamini's kitchen.

Zeerovers е най-известният ресторант за прясна риба на острова и опашката е винаги километрична. Charlie's bar съществува на острова повече от 85 години. Собственикът събира предмети от цял свят. Там можете да видите зъб от акула и да опитате местната бира - balashi, chills и magic mango. Ако си падате по екзотични ястия и деликатеси, поръчайте супа от игуана в The old cunucu house. Там приготвят и много добро козе месо. В Lucy's bar питиетата са със скорпиони. Навсякъде по пътя можете да изпиете един кокос и да хапнете колумбийска или венецуелска кухня.

Десислава от Пунта Кана

На 9000 километра от България, в кокосовия рай Пунта Кана винаги е лято. Стридите са по-евтини от лимоните. На един мотоциклет се возят по шест души. Мама Хуана се нарича местното питие - терапевтична напитка с ром, червено вино и мед с кора от дървета и билки. Но защо Десислава Петкова от Добрич избра Доминиканската република?

Като студентка по "Мениджмънт на хотели и ресторанти" в Колежа по туризъм във Варна Деси има възможност да пътува много. Кара общо 5 стажа - в Майорка, на Канарските острови и Коста Брава. Всеки стаж комбинира с полет до нова държава в Европа. След натрупания опит идват офертите за работа. А с тях и дилемата - Азия или Карибите. Едно телефонно обаждане наклонява везните. "Един следобед, по залез слънце, телефонът позвъня. Бях одобрена за помощник-директор в хотел в Пунта Кана."

Деси с усмивка си спомня как в началото я мислели за рускиня. А едно момиче от персонала веднъж я попитало дали София не е по средата на Норвегия. "За тези, които се интересуват, показвам снимки на Рила и Черно море, на парка в Добрич, на Витоша и, разбира се, на безкрайните ни полета с лавандула и слънчоглед." Частица от родината почти винаги има при Деси в Пунта Кана. Освен че е научила половината персонал да поздравява и на български, тя прави дегустация на локум, халва и сирене в офиса. Нейни сънародници й носят български продукти, когато идват на почивка.

Въпреки че България й липсва, Деси е щастлива. "В почивния ми ден всяка седмица съм тотален турист, винаги е или плаж, или басейн. Иначе започвам работа в 6.30. В момента съм заместник генерален директор на петзвезден хотел, имаме средно по 1500 туристи, а персоналът е от около 600 души. Ежедневието ми е на пълни обороти, но местните хора са екстремно спокойни, никога не бързат.'' Деси разказва, че животът на доминиканците често преминава в целодневно слушане на меренге в някое колмадо (ъглово барче, комбиниран магазин, в което може да се намери всичко - от цимент до "тостонес" - пържени банани).

"Всичко е "транкило" и всичко може да се остави за "маняна".

Какво да видим в Пунта Кана

Ако искате свежи морски дарове, току-що извадени от океана, "Капитан Кук" е вашето място. То съществува от 33 години, а сандъкът със съкровища - октоподи, омари, рачета, ще отворят пред вас на фона на жива музика и автентична атмосфера. Комбинация от вкусна храна и хубава музика ще намерите и в ресторанта на певеца Хуан Луис Гуера - "Бачата Роса *SBG" в близост до летище Пунта Кана. Onnos Bavaro на плаж Баваро има красноречиво мото - Eat Drink Party. Специалитетът е такос с маргарита. Там е карикатуристът Сами, който подарява своя творба на всеки, който го вдъхнови.

Най-емблематичен е плажът Хуаниьо в Кап Кана. Най-белите пясъци са в Playa Juanillo между пристанището Cap Cana и Sanctuary Cap Cana Golf & Spa Resort. Ако искате по-автентична обстановка в компанията на местни жители - идете на плаж Макао, където можете да карате сърф или да се возите с бъги. Остров Саона е почти сюрреалистичен: заобиколен от високи палми, с кристална вода и морски звезди, защитен от ЮНЕСКО, той е използван многократно във филми и реклами. Ако сте по-авантюристично настроени - посетете Самана. Именно тук от 15 януари до 25 март можете да зърнете и гърбати китове. Който и плаж да изберете, важно е откъде точно резервирате екскурзията - навсякъде има представители, които продават пакет за по 55-65 долара, а в хотелите същата екскурзия може да варира между 100 и 120 долара на човек. Съветът е да изберете по-скъпата - заради качеството на транспорта, предлаганата храна и избора на плаж.

Милен от Сейшелите

Там, където пясъкът никога не пари, а въздухът и водата са кристално чисти. Просто защото няма производство. Но как един българин, програмист по образование, избра островната държава за свой дом?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал