Преводачи от всички страни, показвайте се

Иглика Василева, преводачка от английски на български

Преводачи от всички страни, показвайте се

Аня Капункт за поредицата си от портрети на преводачи от различни континенти

Светослав Тодоров
7128 прочитания

Иглика Василева, преводачка от английски на български

© Аня Капункт


Ако през следващите години Аня Капункт ви снима - честито, това означава, че сте добър и ценен в професията си.

Капункт е родена в Германия и е преводачка от френски, английски и италиански на немски език. Казва, че има разлика в усещанията й към отделните езици, тъй като ги учи по различно време, на различни места и с различен подход. Най-интензивно превежда от френски, живяла е четири години в Париж. "От друга страна, по отношение на малките детайли и близост до културата може би се чувствам повече "у дома" с английския, тъй като съм завършила американистика и живях две години в Ню Йорк."

На по-късна възраст навлиза в италианския от чисто любопитство. "От трите езика, с които работя, италианският ми е най-слаб и съм доста бавна, когато превеждам от него. Това невинаги е недостатък, тъй като това ме прави много внимателна и последователна, когато работя с него."

В последните години тя развива специфичен фокус - превежда основно графични новели и комикс адаптации на класически произведения. Преди пет години по време на престой в резиденцията Europäisches Übersetzerkollegium Straelen в Германия тя забелязва, че сред снимките си има и няколко добри портрета на другите преводачи в моменти от срещи, дискусии или просто готвене в кухнята.

Това я кара да се замисли дали да не продължи в тази посока. Така започва проекта "На преден план: фотографии на литературни преводачи", а престоят й в Къщата за литература и превод в София по-рано това лято я среща с български преводачи на различни езици като Ана Димова, Вида Делчева, Иглика Василева, Зорница Христова, Лора Ненковска, Лиляна Табакова, Мария Змийчарова.

Поредицата е и жест към ролята на преводача, често най-малко публичният в процеса около издаването на чуждоезична книга в определена държава. Със снимките Аня иска да разсее това, което нарича "невидима тишина" около професията. Проектът е своеобразен отговор на жанра на писателската портретна снимка, който няма свой аналог при преводачите.

Как избира кого да снима? Аня не е сигурна доколко умишлено избирала хората и доколко просто е попаднала на тях покрай пътуванията си. "Обикновено веднага се съгласяват, но когато се стигне до самия процес, се появява една свенливост. Така че вече съм подготвена за това и се старая този, който е срещу мен, да забрави за камерата, да се почувства възможно най-комфортно. Примерно винаги правя снимките на място, избрано от съответния човек." За Аня понякога това означава и откриването на нови места в града, в който пребивава, разглеждането му през очите на местните. "Не че фонът е толкова от значение, но по някакъв начин слага правилната рамка около личността, хората по-лесно са себе си."

Аня има и още един индивидуален начин да опознава по-добре местата и хората. Където и да е, винаги посещава местната опера. В София вижда в афиша рядко поставяния спектакъл La Donna del Lago на Росини. Когато денят идва, представлението се оказва не в залата, а на друга локация. "За щастие попаднах на изпълнение на мъжки хор в Квадрат 500."

За нея фотографският проект и е повод да се замисли за някои парадокси в професията. "Преводачите имат голяма роля към световната литература и те рядко са истински оценявани - нещо, което за щастие се променя. Но има и един "параграф 22" - ако си добър преводач, читателят чете текста все едно е оригинал и не му прави впечатление, че някой е работил по него. Ако има грешки, тогава читателя отваря да види кой стои зад превода."

Така работата на преводача е често невидима в крайния резултат, но остава изключително интересна като креативен и работен процес. "Един често подценяван процес, който трябва да бъде по-добре оценяван от литературния свят, и това включва редактори, издателства, списания."

Новите срещи с колеги от различни точки на света я мотивират да продължи с проекта. Тя вижда професията в един по-глобален план. Засега е снимала преводачи от Европа, Индия, Корея, Северна и Южна Америка, но нито един от Африка. Надява се серията да се развие и към тях и като цяло да включва все повече преводачи от различни места и езикови групи. Аня синтезира мисията на професията си така: "Превеждането е жест към света."

Ако през следващите години Аня Капункт ви снима - честито, това означава, че сте добър и ценен в професията си.

Капункт е родена в Германия и е преводачка от френски, английски и италиански на немски език. Казва, че има разлика в усещанията й към отделните езици, тъй като ги учи по различно време, на различни места и с различен подход. Най-интензивно превежда от френски, живяла е четири години в Париж. "От друга страна, по отношение на малките детайли и близост до културата може би се чувствам повече "у дома" с английския, тъй като съм завършила американистика и живях две години в Ню Йорк."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал