Марин Бодаков, контрабандистът на поезия

Марин Бодаков, контрабандистът на поезия

In memoriam

4812 прочитания

© Цветелина Белутова


Рядко думи като "внезапно", "неочаквано" и "преждевременно" са звучали толкова буквално: поетът и литературен журналист Марин Бодаков почина на 8 септември на 50-годишна възраст, след като започна седмицата си като всяка една друга - с премиери, писане, срещи с читатели и колеги.

От 90-те години насам Бодаков е ключова фигура в българската литература както като автор, така и като публицист, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет, критичен и уважаван глас, чувствителен към недобрите тенденции в нашето общество. Малко по-младите го познават като автор на списание "Егоист", но идентичността му в публицистиката е оформена във вестник "Култура". Той пишеше за онлайн седмичника "Тоест", популяризираше българската литература и в руския сайт Labyrinth. През последното десетилетие Марин Бодаков и съпругата му - поетесата и преводачка от английски език Зорница Христова, развиваха издателството "Точица", фокусирано предимно върху детската литература.

"Трудно ми е да говоря за Марин Бодаков в минало време", каза поетесата, основателка на издателството за поезия ДА и близка приятелка на Бодаков Силвия Чолева в предаването си "Артефир" по БНР. "Той ще остане в паметта не само на приятелите си, но и в паметта на българската литература с огромната работа, която той свърши за нея. Той живееше с литературата, без никакво преувеличение. От ранна утрин до късно през нощта той контрабандираше литературата във всичко, в целия живот. Не познавам друг човек, който да прави това. Който толкова да изличи себе си заради литературата."

"дори гробовете над моя град танцуват / животът няма днес резервни планове: сред зоопарка тя видяла ангел!"

Марин Бодаков е роден през 1971 г. във Велико Търново. "Равен фон за моето раждане, лесно детство, трудно юношество", написа той в поредицата от есета в специалните издания "Капитал Градове", в които различни личности разказват за родните си места. "Приемах за естествено да виждам от класната си стая Балдуиновата кула, да имам час по физическо възпитание на Трапезица, да играя всеки ден пред Учредителното събрание, на нивото на нашата гигантска тераса да е камбанарията на черквата на Кольо Фичето "Св. св. Константин и Елена", през няколко къщи от нашата на Баждарлък да е домът на Венета и Иванка Ботеви. Бавното ми узряване ме научи, че всичко това е било дар, който съм заслужил с разочарованията на трупащите се години."

Завършва българска филология в Софийския университет през 1994 г., тогава излиза и дебютната му стихосбирка. През 2000 г. става част от редакцията на "Култура".

"Объркан и всеотдаен". Така Марин Бодаков се описва в дългогодишната рубрика на "Капитал" "20 въпроса", а на въпроса в какво вярва абсолютно той отговаря "Поезията". Цялата му професионална биография подкрепя думите.

До името на Бодаков стоят осем книги с поезия: "Девство" (1994), "Бисквити" (1998), "Обявяване на провала" (2002), "Ангел в зоопарка" (2008), "Наивно изкуство" (2011), "Северна тетрадка" (2013), "Битката за теб" (2016), "Мечка страх" (2018). Наред тях той е и автор на трудове като "Преведе от" (2013), сборник от интервюта с български преводачи, и "Критика и искреност. Случаят Йордан Маринополски" (2020).

Колкото отдаден е като автор, той е толкова отдаден и като читател. "Културата е въпрос на способност да оценяваш едни културни факти в контекста на други културни факти", казва той е в интервю през 2011 г. за kafene.bg. "В крайна сметка човек сам трябва да се грижи за вкуса си. Преди всичко забавлението в свободното му време да бъде действително качествено."

Бодаков има също толкова активна дейност и като редактор на поезия и проза, както от утвърдени, така и от нови обещаващи автори. Изданията, по които е работил като редактор, са трудно изброими, твърде възможно стотици. Само през последната година той беше редактор на книги на Боян Тончев, Калина Линкова, Лилия Йовнова, Русана Бърдарска, Тома Марков.

Какво е мерилото му за качествена литература като читател и редактор? "Избирам книги, които ме карат да се чувствам жив", казва той пред "Дневник" през 2019 г.

"В моето минало / едновременно свети червено / и за пешеходците / и за колите"

В реакциите на приятелите и съмишлениците му след смъртта му се прокрадваше, както шокът от внезапната трагедия, така и трудността да опишат всичко, с което той се занимавал, с което трябва да бъде запомнен. Издателят Манол Пейков от "Жанет 45" го описа като човек от рядка порода. "Уж мек и ненатрапчив, а твърд като сиенит отвътре. Уж колеблив и нюансиран в съветите, а с непогрешим вътрешен компас. Думите му уж леки като перце, а падат на мястото си като дялани камъни."

В поезията, публицистиката си и дори в обикновените статуси в социалните мрежи Бодаков не криеше усещането си за другост, че е от друго време, че героите на деня са съвсем различните от неговите лични, че има чувствителност, която трудно намира спокойствие. "Марин Бодаков беше любящ син, съпруг и баща, безкрайно верен приятел и рядко добър и почтен човек. Беше поет - най-чувствителният български поет (и тук го чувам да казва: "Посмали, генерале!"), пише Ан Фам, главната редакторка на "Тоест".

В разговор за сайта за култура "Въпреки" Бодаков може би най-добре синтезира страховете и борбите си: "Това, което мен най-много ме плаши, е нашата тяга към автопровинциализация. Да сме самодоволни, да сме самодостатъчни и в тази тяга ми се струва, че са и корените на всяко едно тоталитарно мислене." Пътят към промяната е тези страхове и борби да бъдат споделени.

Последните две книги с поезия на Бодаков - "Битката за теб" и "Мечка страх" (изд. ДА).

Обич

Помня този човек,

раната му като кораб,

корабът му като завивка,

завивката му като мочурище,

мочурището като звезда

и звездата като рана.

Човек като човек.

Пристига

без написани домашни,

никой не го кани да играят,

бие се с големите животът,

бие се с малките животът,

не завършва

Къде съм.

От чия страна на сражението се намирам.

Навсякъде повалени години.

Там пръстта няма да ме остави сам.

Тук небето няма да спусне победното знаме за мен,

няма да пусне дори снежна примка.

Рядко думи като "внезапно", "неочаквано" и "преждевременно" са звучали толкова буквално: поетът и литературен журналист Марин Бодаков почина на 8 септември на 50-годишна възраст, след като започна седмицата си като всяка една друга - с премиери, писане, срещи с читатели и колеги.

От 90-те години насам Бодаков е ключова фигура в българската литература както като автор, така и като публицист, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет, критичен и уважаван глас, чувствителен към недобрите тенденции в нашето общество. Малко по-младите го познават като автор на списание "Егоист", но идентичността му в публицистиката е оформена във вестник "Култура". Той пишеше за онлайн седмичника "Тоест", популяризираше българската литература и в руския сайт Labyrinth. През последното десетилетие Марин Бодаков и съпругата му - поетесата и преводачка от английски език Зорница Христова, развиваха издателството "Точица", фокусирано предимно върху детската литература.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал