Димитрис Папайоану: Красотата е форма на истина

Димитрис Папайоану: Красотата е форма на истина

Гръцкият режисьор за темите около новия си провокативен танцов спектакъл, малко преди дългоочакваното гостуване в Пловдив

Светослав Тодоров
4133 прочитания

© Julian Mommert


Гръцкият режисьор за темите около новия си провокативен танцов спектакъл малко преди дългоочакваното гостуване в Пловдив

Димитрис Папайоану пристига по спортен екип, говори тихо и е вероятно най-незабележимият човек в кафенето, покрай което минават няколко натоварени парижки улици с хора, коли и полиция: нищо не издава, че е сред най-големите режисьори в съвременния танц, а снощи две хиляди души са гледали най-новия му спектакъл в близката зала.

Три години след като представи "Великият укротител" на One Dance Week в Пловдив, режисьорът гостува отново с "Напречна ориентация" - на 9, 10, 11 и 12 октомври танцьорите му ще бъдат на сцената на Дом на културата "Борис Христов".

"Имаме страхотни спомени от предишното ни гостуване в Пловдив", казва Папайоану и съжалява, че ситуацията в България налага намален капацитет в залите.

Пречупването на границите между театъра и танца невинаги е било в плановете му. Първите изяви на Димитрис, роден през 1964 г. в Атина, са като художник - той е част от бурния артистичен ъндърграунд в Гърция. Открит в сексуалността си, голяма част от първите публикувани илюстрации и рисунки на Папайоану са в комикси и самиздат на ЛГБТ тематика.

През 1986 г. съосновава Edafos Dance Theatre, в края на десетилетието започва да работи в Хамбург, а после в Берлин. Деветдесетте години са изключително успешни за него както откъм международни проекти, така и по отношение на реализирани спектакли в Гърция. Поставя от балет до опера, работи като хореограф във филмови продукции, не оставя и напълно самостоятелните си заглавия като режисьор. Вероятно най-очевидното доказателство за нарастващия му статут е позицията му на креативен директор на Олимпийските игри в Атина през 2004 г. През 2015 г. той режисира и откриването на Европейските игри в Баку.

Разговаряме на сутринта след началото на турнето с най-новата му творба. "Напречна ориентация" се срещна за първи път с публиката в Париж в началото на септември, и по-точно в построената през 1860 г. зала Théâtre du Châtelet, в близост до река Сена. Папайоану и трупата му имат няколко поредни представления в нея, а срещата ни е след втората вечер. В коя от двете танцьорите са се приближили най-много до това, което иска да види като оптимален резултат? "За съжаление най-добри бяхме на репетицията", казва с усмивка, като че ли вече забравил бурните аплодисменти от снощи. Освен себекритичност у него личи и отказ от бързи определения - не обича да бъде определян като хореограф, не е дори сигурен дали спектаклите могат да се ограничат до етикети като "съвременен танц" или "експериментален театър", заради хибридната им природа.

Папайоану не е и съгласен да бъде описван като продуктивен или усърден в работата си, тъй като колегите му често са на турне с три или четири спектакъла годишно, а той е обикновено фокусиран само върху един. Подготовката по европейското турне е предшествана от лято, в което се отдава на рисуване, процес, който сравнява с медитация. "Прекарвам много време, в което не работя, и това всъщност провокира креативният процес да ми липсва, да искам да се хвърля в него отново. Извън репетициите и турнетата аз съм скучен човек. Понякога просто изчезвам. Понякога съм и много декадентен."

Мога да си представя как се снима филм, как се записва музикален албум, но ми е много трудно да си представя стъпките, които водят до спектакли като вашите. Как се създава един танцов спектакъл?

Никога нямам предварителна идея за крайния резултат. В началото просто ми се искаше да направя нещо с образа на бик и музиката на Вивалди. Бях студент на художници, които напълно пренаредиха понятието за изкуство в страната, хора като Янис Царухис, работил съм и с композитора Манос Хадзидакис - всички те много харесваха и слушаха Вивалди. Може би това е повлияло, все пак всичко е една хаотична игра на асоциации.

Търсех начини, по които животното и човекът да станат едно, или по-скоро човекът да заприлича на животно. Когато видя общо желание за работа, обикновено се впускам напълно в креативния процес. Също така през последните години винаги съм работил с по-тъмна сценография, сега ми се искаше сцената да е светла, тъй като това напълно променя и разнообразява цялостната композиция. В хода на импровизирането имах една мозайка от идеи, които впоследствие съчетах - общо взето, това е процесът.

Същото важи и за работата с танцьорите при прослушванията. Те са констелация от характери и таланти, които допринасят по различни начини, но инстинктивно селектирам най-подходящите - често, и според бюджета на представлението. Колко ще се влюбя в креативността им повлиява на процеса и резултата. Има два етапа при подхода ми с тях - в първия те не знаят, че съм харесал идеите им, във втория, те вече го знаят и заедно се движим напред.

В момент от "Напречна ориентация" част от танцьорите се движат голи, докато бутат кубични платформи, но има един, който е в костюм и се придвижва чрез тези кубове много по-бавно. Критика ли е в това върху съвременното ежедневие?

За мен символизира сизифовския труд в навигирането на живота, постоянния процес на опит и провал, но разбира се, всичко може да има алтернативна интерпретация. Този момент резонира с целта ни, като хора да искаме да се приближаваме все повече до някакъв идеал за свобода и безгрижност, която асоциираме с детството, да се проваляме, но да не спираме да го търсим. Може би звучи малко повърхностно, когато се опитвам да го разкажа с думи? Обичам да оставям на публиката да интерпретира и да поддържа мистерията.

Трябва ли да всъщност да сме по-близо до природата, анималистичното в нас?

Може да критикуваме съвременния човек както заради желанието му за близост до природата, така и заради отдалечеността му от нея в други случаи. Ние се дистанцираме от дивата си страна, смятаме, че сме я надмогнали отдавна. А колкото до природата - мислим, че близостта до нея задължително означава прогрес, развитие. Въобще не взимаме насериозно факта, че насилието е естествено вродено в нас, че не може да го преодолеем, но може да използваме тези инстинкти като гориво за креативност, оцеляване. Мисля, че със себе си правя точно това.

Хората сме много кръвожадни същества, цивилизацията е създадена покрай различните опити едни култури да надмогват други. Имаме една вечна връзка с анималистичното, но се опитваме да я потулим, правим се на по-силни от нея.

Връзката ни с природата днес е романтизирана. В природата няма морал, няма добро или лошо, всъщност процесите в природата са много отвъд човешкото разбиране за добро и зло. Моралът е човешка измислица. Трябва да уважаваме природата, не да я идеализираме. В еволюционната си съдба човекът трябва да има предвид всичко, което е отвъд него, това включва и природата.

Носи ли работата ви това освобождаване и съединение с по-животинската страна?

Точно обратното, в нея не мога да избягам от сянката си...

На премиерата имаше много хора, които реагираха със смях на видяното. Колко важен е хуморът в проектите ви?

Ако бях по-добър в хумора, щях да правя само комедии - мисля, че това е най-добрият начин да комуникираш идеите си. Бъстър Кийтън е личност към която имам огромен респект. Да си силен комик означава да си огромен артист.

Мисля, че колкото повече един човек се развива, толкова повече има афинитет към иронията. Има моменти от спектакъла, в които, за да провокираме търсената реакция на смях, трябва да подготвим публиката за обрата в настроението, да я освободим от предходно натрупаното напрежение, да сме точни до секунда в движенията. Всъщност всичко, което ни се иска, е да забавляваме хората. Но е трудно. Хуморът е нещо много трудно.

Защо?

Хората искат да се смеят и да са щастливи, но малко неща всъщност могат да ги разсмеят истински. Като цяло по принцип е трудно да създадеш нещо поне донякъде интересно!

Имало ли е теми, по които ви се искало да работите още през 80-те и 90-те, но сега сте узрели за тях?

Самотата на човека, самотата в градската среда, романтизирането на интимните отношения, как има един дисбаланс и дуалност у хората - търсенето на духовността и едновременно с това, стремежът към материалност, лекотата и гравитацията. Търсенето на красотата.

Какво е вашето определение за красотата?

Нямам готова дефиниция, просто хвърчащи мисли. Виждам красотата като форма на истината. Имам чувството, че в живота, подобно на физиката, има някои уравнения, нещо като златно сечение, в което нашите желания се припокриват. Животът има алгоритми и хората сме физическата репрезентация на тези алгоритми. Търсим, идентифицираме красотата според това, което ни е програмирано, според законите на създаването, които съществуват около нас. Или поне така предполагам.

Билетите за "Напречна ориентация" (Transverse Orientation) в Дом на културата "Борис Христов" са между 30 и 60 лв. За достъп до събитието е нужен ваксинационен паспорт или отрицателен резултат от проведен до 72 часа преди влизане PCR тест/валиден цифров COVID сертификат за преболедуване.

По всичко личи, че Гърция има изключително богата танцова сцена: в рамките на тазгодишното издание на One Dance Week гостуват още Катерина Андреу с "Възел Цепелин" (15 октомври), Христос Пападопулос с Larsen C (22 октомври) и дуото Дафин Антониаду и Александрос Вардаксоглу с "Точка на изчезване" (23 октомври). Програмата включва още гостуване от един от най-ярките хореографи на съвременния танц във Франция - хореографът Оливие Дюбоа с "Итмараг" (15 октомври) и "Грации" на Силвия Грибауди (24 октомври). Всички подробности около фестивала на onedanceweek.com.

Гръцкият режисьор за темите около новия си провокативен танцов спектакъл малко преди дългоочакваното гостуване в Пловдив

Димитрис Папайоану пристига по спортен екип, говори тихо и е вероятно най-незабележимият човек в кафенето, покрай което минават няколко натоварени парижки улици с хора, коли и полиция: нищо не издава, че е сред най-големите режисьори в съвременния танц, а снощи две хиляди души са гледали най-новия му спектакъл в близката зала.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал