Как ще ги стигнем българите

Как ще ги стигнем българите

Доналд Мик Неър за контрастите между американския и българския хумор и защо местната стендъп сцена може да стане жанр сам по себе си

Светослав Тодоров
7994 прочитания

© Цветелина Белутова


Ако искате ваши приятели чужденци да научат по-добър български, може да им направите мечешка услуга, като им покажете видеата на Доналд Мик Неър, американски комик, който живее в София. Засега той е може би най-добре познат с поредицата си Bulgarian Word of the Day, в която избира най-обикновени думи ("бира", "книга", "климатик", "отвертка") и ги обяснява по абсурдистки начин, понякога напомнящ за "Улицата" на Теди Москов. Често в абсурдизма си личи и колко надълбоко Доналд е влязъл в местната народопсихология. За това помага и фактът, че след три години в България той владее приличен български.

Bulgarian Word of the Day намира успех в Instagram и TikTok, където е следван от над 18 хиляди. "Много често българите оценяват това, че уча езика, но също така ме питат и защо. Всъщност животът ми е много по-пълноценен, откакто тръгнах на уроци. Наскоро се скарах с един човек, който направо ми се скара, че уча български, а не някой по-практичен език, като немски примерно."

33-годишният Доналд Мик Неър е роден в Ан Арбър, щата Мичиган. Сред комиците, които са сред първите му влияния, са Мич Хедбърг, Брайън Ригън, Джон Мълейни. След гимназията Доналд живее, учи и работи в Чикаго, пише сценарии, мечтае за Ел Ей, но всъщност намира място в местната импровизационна сцена. След няколко години се усеща задушен от нея - в един момент ежедневният и артистичният живот се сливат напълно. "Трудно е да направиш нещо, базирано на истинския живот, когато всъщност преживяванията ти в него не се обогатяват", казва Доналд. "В един момент това, което правиш, не става по-добро и разбираш причината - получава се сатира на сатирата. Усетих нужда от истинските и обикновени неща - да отида на пикник, да изкача планина, да прочета книга." От друга страна, импровизацията го е научила да не е много ревнив към шегите, които не се получават, и да преследва постоянно новите идеи, вместо да прекарва излишно време върху това, което не работи.

Доналд казва, че Ню Йорк, Чикаго и Лос Анджелис са градовете, в които артистичните сцени са най-развити, като Чикаго влиза в ролята на град, в който се подготвяш за Ню Йорк или Лос Анджелис, а откъм стендъп комедия Ню Йорк е най-високо ниво. "Колкото и изненадващо да звучи, Чикаго не е град, който предлага особени икономически възможности и е като трамплин. Шоу като Saturday Night Live е от Ню Йорк, но често разучава какво се случва в Чикаго, за да набира млади таланти."

Докато е в Щатите, той среща приятелката си, която е българка. "Така че тя ме взе подръка и ме доведе тук." Остава изненадан колко жива е импро сцената в София, а след няколко месеца прави и първата си стендъп изява на една от вечерите, в които всеки независимо дали аматьор или по-доказано име може да се изяви (т.нар. open-mics). "Тогава разбрах колко са ми липсвали живите участия." Бързо проучва къде може да прави стендъп на английски. През последната година той има все по-често присъствие в събитията на Inside Joke, един от водещите кръгове от пърформъри в страната, част от който са вече добре познатите на публиката Дими Деянски и Георги Кючуков. Интегрирането в сцената се превръща и в интегриране в страната. За някои елементи от живота в София, например какво е да си от квартал "Надежда", той научава от шегите и митологията около тях.

"България е в ужасно готина фаза - сцената е млада, има големи таланти, които не остават скрити на локално ниво, гостуват на клубове извън страната. Много ми е любопитно дали българският стендъп ще стане жанр сам по себе си, тъй като глобално сме в среда, в която покрай онлайн реалността става все по-размита, все по-еднаква. В този процес губим някои индивидуалности, които не трябва да губим и други, които по естествен път не издържат теста на времето."

Доскоро работи в стартъп, а сега е фокусиран изцяло върху изявите си. Казва, че по време на изолационната фаза на пандемията, окончателно решава да приключи с живота от 9 до 17 ч.

В началото на септември Доналд напълни бар "Петък" за първия си спешъл - An American Goes Balkan, който излиза съвсем скоро. "Като всеки по-голям проект това не се случва отведнъж, а поетапно. Всеки има своя метод, моят беше всяка сутрин, преди да отида на работа, за час да работя по материала си, който впоследствие да тествам на open mic вечерите, където обикновено изявата на човек е в рамките на петнадесет минути."

Преди заснемането му, в края на лятото Доналд направи първите си изяви извън София. За първото си турне из страната той започва да събира местни думи от Варна и Бургас, които да вкарва в репертоара си. Описва тези гостувания като различни преживявания, тъй като няма единна реакция, в отделните градове хората се смеят на различни момент. Любим градски сленг? Бургаското "въй", както и варненското римуване на думи, което определя като "много сладко".

Какво местната публика възприема лесно и кое по-трудно? "Ако се фокусирам върху твърде американски неща, примерно американски футбол, ясно е, че това няма да развълнува никого. Предполагам, ще е същото, ако говоря за баници и лютеница в САЩ." Понякога тества чрез приятелката си Милена дали някои моменти ще бъдат схванати. В повечето случаи притесненията му се разсейват - все пак, който следи стендъп сцената, владее английски и се интересува от световните имена в жанра.

"Това, което намирам за интересно явление, е, че комедията в САЩ е все повече повлияна от политическите събития, особено в последните години. Докато в българската сцена това не се забелязва, въпреки че в ежедневния живот българите са много по-отворени от американците да обсъждат сложни и нюансирани теми. В САЩ имаме негласно правило да не говорим за политика и религия, докато в България хората обичат да сблъскват гледните си точки на ринга. Може би все пак и ние задобряваме в обсъждането на трудните теми след избирането на Тръмп."

Доналд се извинява, че за секунда ще звучи по-философски - контрастите между страните и публиките все повече го замислят дали има "правилен начин" да се упражнява определено изкуство или забавление. "Обикновено това, което хората масово харесат първия път, се превръща в модела наоколо - а ако се замислим, това е контрапункт на начина, по който изкуството трябва да се развива."

Намира ли Доналд за предизвикателство да си проправя път в страна, в която най-масовият хумор е сексистки и расистки? "Учтиво ще изразя несъгласие с това. Със сигурност този тип хумор съществува тук, но дали е стандартът? Мисля, че не. Обсъждал съм това с много хора тук, които са ми пускали определени неща и казват "ето това е български хумор". Той дава за пример събитията с Inside Joke. "Ако някой избере да направи по-груба шега, публиката не реагира добре - понякога просто не отговаря на шегата, понякога гласно изразява, че казаното е било тъпо. Мисля, че както тук, така и в САЩ, ако избереш този път, той води до ограничен успех."

Спешълът An American Goes Balkan излиза на 7 октомври на facebook.com/standupcomedybulgaria. Повече около него на @dondonmcnair в Instagram и TikTok.

Ако искате ваши приятели чужденци да научат по-добър български, може да им направите мечешка услуга, като им покажете видеата на Доналд Мик Неър, американски комик, който живее в София. Засега той е може би най-добре познат с поредицата си Bulgarian Word of the Day, в която избира най-обикновени думи ("бира", "книга", "климатик", "отвертка") и ги обяснява по абсурдистки начин, понякога напомнящ за "Улицата" на Теди Москов. Често в абсурдизма си личи и колко надълбоко Доналд е влязъл в местната народопсихология. За това помага и фактът, че след три години в България той владее приличен български.

Bulgarian Word of the Day намира успех в Instagram и TikTok, където е следван от над 18 хиляди. "Много често българите оценяват това, че уча езика, но също така ме питат и защо. Всъщност животът ми е много по-пълноценен, откакто тръгнах на уроци. Наскоро се скарах с един човек, който направо ми се скара, че уча български, а не някой по-практичен език, като немски примерно."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


3 коментара
  • 1
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    Очевидно много комплекси има насадени в нашето общество - до степен на пълно самоотрицание, тотален нихилизъм. Роля за това имат и медиите, както и политиците, както и личният познавателен хоризонт на всеки от нас.

  • 2
    susedkata avatar :-|
    Любопитната Съседка

    Ще напиша статия за тоя Дончо "мик неър", но ще кирилизирам името му (както е старата българска Ганьовска традиция), така че никой да не може да го намери в интернет!

  • 3
    s_todorov avatar :-|
    Светослав Тодоров

    До коментар [#] от "":

    Това знание е достъпно само за стигналите до втория параграф.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал