Бунтарки с кауза

Бунтарки с кауза

Авторките на проекта за социална сатира и поезия "Вайръл стихове за секс и драма" разсмиват българския интернет, докато предизвикват сериозни дискусии

7203 прочитания

© Цветелина Белутова


"Най-обичам,

когато жена,

която върши

сама

какви ли не неща

в тоя живот -

от плащане на сметки

до смяна на бушони

и от производство

на домашен кашкавал

тип "гюбек"

до варене на ракия,

и смяна на автомобилни гуми


с голи ръце -

преди мъжа й да се е събудил,

ми каже

"стига с тоя

феминизъм вече,

нека мъжът си бъде мъж,

жената си бъде жена".

В смисъл -

В КАКЪВ ПО-ТОЧНО

СМИСЪЛ?

Наистина не мога да разбера

и предпочитам затова да гледам


хората в делата,

а не в приказките.

Осъзнайте се малко политически,


моля,

преди да се изказвате."

Горните думи са от страницата "Вайръл стихове за секс и драма", която Антония Антонoва и Цветелина Вътева започват на шега, за да иронизират нашумялата инстаграм и фейсбук поезия с по една-две думи на ред. Идеята им първоначално е да пародират захаросаните словоизлияния, даже са обмисляли заглавия като "Мармаладени драски", "Смокинови щрихи" и подобни. Майтапът много бързо прераства в наистина популярен проект с над двадесет и две хиляди почитатели, социална сатира и сериозна поезия. А тя може да бъде, "както за менструална кръв, кариеси и оголен нерв, така и за звезди, любов и море". Без значение от темата, обединяващото в стиховете е смелостта и честността, с която пишат, без особени притеснения дали някой ще се засегне. Истината понякога боли, друг път разсмива, а истината в българската действителност тук и сега е пълна със сексизъм, двойни стандарти, не малко кич и социални неравенства.

Силните им женски гласове запълват един сериозен вакуум в общественото пространство, където доскоро почти напълно отсъстваха автентични феминистки текстове, които да достигат до по-широк кръг читатели, извън балона на, както самите те я определят, "софийско-пловдивската артистична бохема". (Това си личи и по вдъхновените коментари, и по докачените реакции.) Едно от последните интервюта на покойния поет и литературен критик Марин Бодаков, което той прави за руско списание, е именно с Цветелина и Антония.

Откакто следя страницата им, която често ме кара да се смея на глас, все се чудя от къде извира тази енергия и как успяват да публикуват неща по няколко пъти на ден. Оказва се, че не разчитат само на чисто вдъхновение - помагат им подготовката и опитът: Антония е завършила "Връзки с обществеността" в СУ, работила е шест години за интернет радиото "Бинар" (платформа за музика, изкуство и култура на БНР). Цветелина е дипломиран психолог и авторка на детската книга "Бобо Бермундо и отряд "Пипер". Двете се запознават, докато пишат за Webcafe.

"Важно уточнение е, че "Вайръл стихове за секс и драма" е наш личен творчески отдушник, нямаме постинг план, нито печелим от това", казва Антония. Чувството за свобода, което им носи, както и фактът, че няма нищо задължително и никакви ограничения, очевидно ги стимулира още повече. Действат спонтанно, качват, без да се самоцензурират и самоанализират, не се и редактират една друга. След един такъв импулсивен ироничен пост за копирайтърите от медийната агенция Ogilvy им пишат и им предлагат работа. Като резултат Цветелина вече е копирайтър при тях, а Антония от години се занимава с вътрешната комуникация в голяма корпорация и засега не мисли да сменя работата си.

Бързата реакция и остроумието на поезията им на моменти напомня open mic в стендъп комедия или рап импровизация. Те самите доста често пишат за "Люлин" и правят препратки към любимия си хип-хоп изпълнител Григовор. На въпроса дали биха участвали в някой подобен формат, отговарят: "Като чуем българска стендъп комедия, леко се напрягаме". Цветелина си признава, че има проблем с качеството на хумора в България: "Има добри комедианти, но те нямат трибуна, малко са наистина забавните като Китодар или Милица Гладнишка". Антония допълва, че телевизионните предавания у нас са предимно псевдокомедийни: "Хуморът е на ниво бит, цици и сексизъм - потупване на тъщата по задника".

Обяснението ѝ е, че българите са толкова силно суеверни, че ги е страх да се шегуват със сериозните неща като смърт, старост, болести и подобни - "нали казват да не дърпаме дявола за опашката". Цветелина Вътева и Антония Антонова не страдат от такива предразсъдъци, напротив смятат, че писането на подобни теми и черният хумор действат терапевтично: "Не сме научени да се справяме с болката, нямаме традиция за това", казва Антония, а Цветелина е готова да я допълни с много примери от магистратурата по клинична психология. Но понякога поезията върши повече работа за осмислянето и приемането на остаряването и смъртта от психологията: "Ако искате да разберете живота/ погледнете в очите/на старите кучета/ вижте през мътилката/ на катарактата/ как пропълзява забравата/ как слънцето на септември/ облизва немощно/ стените на старото училище/ как първият учебен ден/ се преповтаря/ в нелепата матрица/ на човешките ни дни/ как сякаш само за една есен/ кълбото се е превъртяло/ и костите са изтънели/ не архитектура на тялото/ а свитъци папирус/ ронлива пръст/ в очите ослепели/ ушите вече не улавят/ любимия ни глас/ изчезва в лабиринти/ сетивата се разпадат ..." (Цветелина)

Не се страхуват да посегнат и към друга тема табу за българското публично пространство - психичното здраве. "Често хората не разбират психичните проблеми, стигматизират ги и си мислят, че с пиене на хапчета всичко се оправя", казва Цветелина. Тя и Антония създават страницата си десет дни преди първия локдаун в началото на пандемията и се оказва, че именно хуморът и творчеството им помагат да издържат на напрежението по време на тези странни времена.

"Мина известно време, докато започнем да публикуваме неща, които считаме за поезия, може би 35% от постовете ни са такива, останалите 65% са си сатира". Всеки човек минава през трудни моменти, може да изпитва тревожност, не всичко е цветя и рози, както изглежда животът в социалните мрежи и по стените на инфлуенсърите: "Не знам при вас как е/ може би вие винаги/ сте били уверени / в собствените си качества и сили/ целенасочени млади таланти с поглед / вперен в успеха/ но аз цял живот стоя на ръба / и танцувам с нощната стража/ и цял живот успявам / някак си / да бъда тук сред всички / играч в системата / която почна да поддава/ да меря сили с някакви / нелепи хора за неща/ които не желая/ но знам че са необходими/ за да оцелея/ за да се задържа над повърхността/ над дъното в очите на пияниците/ които идват да измазват/ в нас стените/ и така сърдечно им симпатизирам/ много повече отколкото / бих могла някога / да оценя усилията/ на всеки самозван отличник / който никога не се е удрял в дъното/ та тези хора са лъжци/ и те серат/ и най-вече/ и най-силно лъжат себе си..." (Антония)

За двете авторки лицемерието в социалните мрежи, фалшивото щастие и психичното здраве са свързани: "Ние се явяваме във фейсбук като алтернатива на масовия инфлуенсърски профил с перфектни хора и вечно щастливи майки, които ходят по скали с бели рокли".

Доста от постовете им са хапливи, но казват, че засега нямат обидени приятели и роднини. "Не си налагме автоцензура, може би защото имаме предимството на анонимността, аз си признавам, че понякога се крия зад Антония", казва Цветелина, която допълва, че от близките й я четат съпругът й и майка й, а тригодишният й син още не би могъл да следи творчеството й, а баба й, ако види колко много пише за секс, би се срамувала.

Първите им профилни снимки на страницата "Вайръл стихове за секс и драма" са с маски на очите. Постепенно авторките решават, че могат да се разкрият. "Хората, които ги интересува кой стои зад нашия проект, и без снимки могат да разберат кои сме, но много потребители в социалните мрежи са функционално неграмотни, не знаят къде да открият публичната информация."

Във фейсбук стиховете и постовете не са подписани и не се знае, коя от двете какво е написала. Но в книгата им с поезия, която излезе през юли и вече е разпродадена, произведенията са подписани. А и двете вече са имунизирани против хейт след толкова години работа в онлайн медии: "Докато работехме в медии, получавахме брутални обиди и заплахи и с времето сме обръгнали, а сега на собствената си лична страница можем и спокойно да модерираме, ако се появи нещо подобно".

Все пак преживяват интересен случай на косвена цензура: след техен призив почитатели да им изпратят видео, в което рецитират техни текстове, публикуват запис на една от фенките им. След известно време тя се свързва с тях с молба да го изтрият, защото близките й са възмутени. Според Антония случаят е показателен за това колко сме зависими от околните и чуждото мнение, а стихът, цитиран от пртеснената жена, е повече от безобиден и е предимно за вярата, "секс" и "смърт" се споменават само по веднъж.

Не знаят дали случаят е свързан по някакъв начин с тормоз вкъщи или домашно насилие, но това е тема, която, категорични са, е силно подценявана в България. Една от кампаниите, по които работи Цвети в момента, е свързана с домашното насилие и набиране на дарения за жертвите. "Всяка трета българка става обект на насилие, в този контекст е необходимо да се говори за феминизъм у нас, защото в София има само един кризисен център и в него жертвите нямат пари дори за тоалетна хартия и дезинфектанти", казва Цвети. Антония допълва, че след интервю, което е правила преди години с психиатърка във фондация "Асоциация Анимус", е разбрала един голям мит - домашното насилие не е обусловено социално и въобще не е задължително да се случва само в малки градове и села или сред ниско образовани семейства. "Може и в най-левия либерален градски мъж да се крие насилник и отстрани семейството да изглежда щастливо."

Проектът им носи голяма удовлетвореност, защото могат да пишат за всичко, което ги занимава или тормози. Често се стига и до болезнени социални теми и политически постове. "В нашата българска реалност на наглост няма как да избягаме от политиката, защото е пряко свързана със социалните ни проблеми", казва Антония и думите й директно отвеждат към техен пост за плагиатството на номинирания за вицепремиер от партия ИТН: "Много исках/ да си хвана гадже/ от София,/ повтарям -/ОТ СОФИЯ -/ с фигурална брада/ и тънък звънлив гласец/ да ми пищи,/ като се поскараме,/ ама не стана така,/ просто/ не стана така".

Продължавайки темата за освободеността, вайръл поетесите казват, че именно по време на пандемията са осъзнали, че ограниченията не са само физически. Свободата не е толкова в това човек да пътува, колкото във възможността да изразява себе си - "Хората дават стотици хиляди, за да обикалят света и да скачат с бънджи, а не смеят да кажат каквото мислят".

На 19 октомври в Младежкия театър "Николай Бинев" ще се играе постановка по техни текстове,"Самотата в съвременния човек/свят". Ако ви интересуват датите за поетичните им четения, информация за техните планове или новите епизоди на едноименния подкаст, мястото е www.facebook.com/sexidrama

"Най-обичам,

когато жена,

която върши

сама

какви ли не неща

в тоя живот -

от плащане на сметки

до смяна на бушони

и от производство

на домашен кашкавал

тип "гюбек"

до варене на ракия,

и смяна на автомобилни гуми


с голи ръце -

преди мъжа й да се е събудил,

ми каже

"стига с тоя

феминизъм вече,

нека мъжът си бъде мъж,

жената си бъде жена".

В смисъл -

В КАКЪВ ПО-ТОЧНО

СМИСЪЛ?

Наистина не мога да разбера

и предпочитам затова да гледам


хората в делата,

а не в приказките.

Осъзнайте се малко политически,


моля,

преди да се изказвате."

Горните думи са от страницата "Вайръл стихове за секс и драма", която Антония Антонoва и Цветелина Вътева започват на шега, за да иронизират нашумялата инстаграм и фейсбук поезия с по една-две думи на ред. Идеята им първоначално е да пародират захаросаните словоизлияния, даже са обмисляли заглавия като "Мармаладени драски", "Смокинови щрихи" и подобни. Майтапът много бързо прераства в наистина популярен проект с над двадесет и две хиляди почитатели, социална сатира и сериозна поезия. А тя може да бъде, "както за менструална кръв, кариеси и оголен нерв, така и за звезди, любов и море". Без значение от темата, обединяващото в стиховете е смелостта и честността, с която пишат, без особени притеснения дали някой ще се засегне. Истината понякога боли, друг път разсмива, а истината в българската действителност тук и сега е пълна със сексизъм, двойни стандарти, не малко кич и социални неравенства.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


2 коментара
  • 1
    igi05649478 avatar :-|
    igi05649478

    Просто са намерили претенциозен начин да изпускат жълтопаветната си комплексарщина и злоба, показвайки една тенденциозна и изкривена представа за "реалността". Слаб 2.

  • 2
    yp123 avatar :-P
    yp123

    До коментар [#] от "":

    "жълтопаветна си злоба и комплексарщина"... На нЕкой хора май тотално им е избила гарнитурата 😁 добре че на никой не му пука какво мислите...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал