Проф. Даниела Колева: Докато говорим, изниква поне още една нова професия

Ръководителката на катедра "История и теория на културата" в Софийския университет пред "Капитал"

Проф. Даниела Колева: Докато говорим, изниква поне още една нова професия
Проф. Даниела Колева: Докато говорим, изниква поне още една нова професия
   ©  Цветелина Белутова
   ©  Цветелина Белутова

Визитка

Проф. Даниела Колева е сред най-посветените изследователки на културната памет. Сред научните й интереси са празниците, устните истории, социалната история на социализма и постсоциализма.

Авторка е на книгата, събрала на едно място резултатите от най-мащабната теренна работа в Белене от последните години, "Белене - място на памет?", където споделя: "Миналото е твърде сложно, за да бъде разказано простичко. Но твърде важно, за да се мълчи за него."

През 2020 г. излезе най-новата й книга "Памет и справедливост. Лични спомени и публични разкази за комунизма", като опит за разширяване на контекста, в който мислим наследството си от периода между 1944 г. и 1989 г. Проф. Колева е гост-преподавателка в редица университети в Швейцария, Германия, Швеция, Бразилия, Чехия.

През 2021 г. се навършват 40 години от създаването на Центъра по културознание в СУ "Св. Климент Охридски" и 30 години от обособяването на културологичното образование у нас в самостоятелна катедра и специалност. Досега дипломираните културолози са около 1500, а в момента 170 студенти се обучават в програмата. Сред ръководителите на катедрата "История и теория на културата" през годините са проф. Николай Генчев, проф. Ивайло Знеполски, проф. Александър Кьосев, проф. Владимир Градев, доц. Георги Вълчев, а днес тази длъжност заема проф. Даниела Колева. С нея разговаряме за българското общество и младите хора, за знанието и чувството да си общност в една социално и интелектуално дистанцирана реалност, чиито феномени ни предизвикват ежедневно.

Как помагате на студентите по културология да разбират по-добре днешния ден? Смятате ли, че съумявате да се справите с това предизвикателство?

Много бих искала да мога решително да кажа, че помагаме, и да посоча резултати. Но в сферата на висшето образование резултатите не стават веднага видими и еднозначни. Един от начините за разбиране на съвременните явления като хомофобия, миграция, постистини, конспиративните теории и т.н. е да поставим под въпрос тези очевидности, с които нашите студенти идват тук. Днес има една, бих казала, скрита програма или неосъзнат резултат от средното образование в България, което често ни изпраща хора, възпитани в дух не толкова на патриотизъм, колкото на национализъм. Те възприемат нещата еднозначно, особено що се отнася до нацията, историята, идентичността.

Средното образование в България често ни изпраща хора, възпитани в дух не толкова на патриотизъм, колкото на национализъм.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове