От третия етаж всичко се вижда
Ешкол Нево, писателят, който запретва ръкави, когато другите мълчат
Един от най-обичаните съвременни израелски писатели, Ешкол Нево (р. 1971), идва в България след поредното си посещение в Италия. Там книгата му "Три етажа" се радва на огромен успех, за който немалка заслуга има и Нани Морети. Италианският режисьор екранизира едноименния роман на Нево и спечели "Златна палма" в Кан (филмът е част от тазгодишния каталог на кинфоестивала "Синелибри"). Седем години след публикуването на "Три етажа" Нево все още се изненадва, че неговите лични вълнения и психологически търсения на израелец се оказват интересни за много хора по цял свят: освен че книгата е преведена на десетки езици, с нея печели награда Wizo във Франция, а "Ню Йорк Таймс" я определя като "хипнотична". Другите му книги (Homesick, Neuland, World Cup Wishes, Inside Story) също са отличени с награди през годините.
Но преди да стане дума за литературните му успехи, Ешкол Нево държи да поговорим за други негови постижения, с които се гордее - победата му като граждански активист след години на уморителни протести в Израел срещу министър-председателя Бенямин Натаняху. Израелското общество се опитваше да се отърве от корумпираното си управление, но това не беше лесен процес и след две години и половина политическа криза, избори през няколко месеца и много трудно сформиране на коалиция от опозицията страната най-сетне има редовно работещо правителство.
Паралелът между България и Израел е очевиден - още при кацането си в София българите, с които Ешкол Нево първо се запознава, веднага го питат как в Израел са успели да се преборят с корупцията и да се отърват от порочния кръг на непрекъснати избори. "Истината е, че демокрацията иска жертви. Аз бях всяка вечер на протести с една от трите си дъщери и загубих не само много от личното си време, но и част от читателите си. Въпреки това има моменти, когато е важно човек да излезе и ясно да заяви позицията си", казва Ешкол Нево. Независимо че години наред пише критични статии и публицистика, той смята, че са нужни и активни действия. Обикаля по-малките градове, по междуградските пътища, които демонстрациите затварят, говори пред протестиращите и им вдъхва надежда.
"Последния път когато бях в Йерусалим, където се провеждаха и най-мащабните протести, се разплаках от щастие, споделя писателят, защото битката с корупцията и популизма беше дълга, но победихме." На въпроса как са успели да постигнат коалиция между толкова противоречиви партньори като израелските араби, крайнодесните евреи, представителите на религиозните, демократите, либералите и левите той отговаря: "Сформира се красива коалиция - в нея евреи и араби са заедно. Също така разбрахме, че в случая не са важни левите или десните убеждения, в момента разделението е между политиците, които уважават демокрацията и върховенството на закона, и политиците,които непризнаватзакона, търсят вратички в него и са популисти."
Самият Ешкол Нево е внук на Леви Ешкол, министър-председател на Израел до 1969 г. и основател на една от лявоцентристките партии в страната. Ключов израз в нашия разговор става "върховенството на закона". Тук идва и една основна разлика между Израел и България - там гражданите вярват, че правосъдната система работи, защото го е доказвала неведнъж - Бенямин Натаняху вече е подсъдим по три дела за корупция, които се водят в момента, а през годините в Израел има осъдени немалко политици от висшите нива на властта. Всички знаем има ли такива осъдени в България. "Ако искате промяна, трябва да платите цената, демокрацията никога не идва безплатно", припомня Ешкол Нево.
Плащането на определена житейска цена и компромисите, които сме принудени да правим, са много често мотив в произведенията на Нево. Той признава, че тъкмо преди да кацне в София, се е отказал да публикува един от разказите си, защото е осъзнал, че негов приятел би могъл да се разпознае и засегне. По същата причина казва, че не би написал биографията на дядо си, защото няма да е изцяло безпристрастна и честна, иначе рискува да засегне майка си. Моралните дилеми са крайъгълен камък и в единствената му преведена на български език книга "Три етажа". Писателят обаче не раздава морални присъди, а оставя на читателя сам да заеме позиция.
Всеки един от етажите в книгата и дилемите, пред които се изправят персонажите, са представени умело, от различни гледни точки, все едно писателят се е освободил от всички възможни предразсъдъци и е оставил изцяло на читателя да реши дали Арнон от първия етаж е грижовен баща или насилник. Тази загадъчност в книгата води след себе си и смешни ситуации. "По време на дискусия в Италия двамата модератори, мъж и жена, се скараха точно на тема прав ли е Арнон в съмненията си или не", казва Ешкол Нево.
"Докато пишех "Три етажа", въобще не осъзнавах, че се превръща в книга за тъмната страна на родителството"
Гражданинът Ешкол може да е заявил ясно позицията си по важни за него въпроси, но писателят Ешкол не е експлицитен или дидактичен. Той разказва увлекателно и води читателите до тънката разделителна линия, откъдето те сами трябва да решат кой е добър или лош и въобще има ли едно морално решение.
Като завършил психология и като син на психолози Ешкол Нево много добре знае как да изгради психологически достоверни образи, както и кои са темите табу, за които никой не иска да говори открито: "Докато пишех "Три етажа", въобще не осъзнавах, че се превръща в книга за тъмната страна на родителството", споделя Нево. Но тя е и такава: грешките, които родителите правят и които трудно се признават, самотата при отглеждането на малки деца, изолацията, огромната промяна в живота, балансът между личния живот и родителската роля. Въпреки че Нево се е отказал от професията на терапевт, героите му все едно се разкриват пласт по пласт пред него и читателите като на психоанализа.
"Имаше моменти от отглеждането на трите ми дъщери, които бяха по-трудни от опита ми в казармата,а аз служех по време на един от военните конфликти в Израел иповярвайте, беше брутално", казва Нево, но същевременно споделя, че и най-щастливите мигове от живота му са свързани с децата. Въпреки своите ангажименти и пътувания гледа да не се отделя от тях за повече от четири дни.
"Домът е там, където са дъщерите ми", вече знае Ешкол Нево, който дълги години пише на тази тема и си задава въпроса, къде всъщност е домът. "Изследвам една от моите същности, някъде там в мен дреме "скитникът евреин" - видимо е в романа му Homesick, в Neuland за Южна Америка, както и в най-новата му книга Inside Story, която води класациите в Израел вече четири месеца. Като малък Ешкол Нево е живял няколко години в Детройт, а заради работата на родителите семейството пътува постоянно. "Тогава мразех това често местене, но сега си давам сметка, че ми е помогнало много да се изградя като писател и да поставя под съмнение много от собствените си предразсъдъци", казва той.
Убеден е, че това е причината да е много по-гъвкав, отворен, способен да влиза в дебати и склонен да промени мнението си, ако бъде убеден с аргументи. А покрай майка си, която е изследвала научно всички аспекти на смеха и дори е писала монография за вицовете за собствения й баща, министър-председателя, Ешкол се е научил да намира хумора и в най-тежките времена: "Завъртам камерата от различен ъгъл и тежката ситуация изведнъж става смешна." Именно затова филмът по неговата книга "Три етажа" е комедия и драма едновременно. Нево завършва темата за дома с мисълта, че може би домът е там, където можем да се доверим: на близки, на приятели, на държавата дори.
Доверието е централна тема в една от най-новите му книги The Last Interview - експериментален роман, в който са включени действителни въпроси, които са му задавали журналисти от цял свят, но този път той решава да отговори непопулярно, без цензура. "Имах писателски блокаж и докато работех по друга книга, реших да си водя този дневник, с ясната мисъл, че никога няма да го публикувам." Постепенно се оформя изключително интересна структура, която прераства в художествено произведение. Съпругата на Нево го съветва да публикува резултата. (Книгата е за писател и жена му, която изгубва доверието си в него.)
Промяна на мнението, възможност за вникване в чуждата гледна точка, доверие - всички тези теми, които изникват по време на разговора, неизбежно ни водят към много сериозен в момента проблем - как могат да бъдат убедени големият процент българи, които не вярват в институциите, че трябва да се ваксинират, за да ограничим разпространението на пандемията? "В момента чакам да излезе резултата ми от PCR теста, за да мога утре да се върна в Израел и, честно казано, съм много притеснен да не съм се заразил. Тук не се спазват никакви мерки, дори в таксито и в асансьора хората са без маски", казва Ешкол Нево. Той е ваксиниран вече и с бустерна доза, притеснява се не толкова за себе си, колкото, че може да зарази децата си. Толерантността му към различните мнения изчезва, когато става дума за антиваксърите или разпространяващите конспиративни теории, защото "в науката няма мнения, а само факти и резултати от изследвания". Нево веднага се сеща за още една тема, където не смята, че има място за мнения и страни, а само един път напред - феминизма: "Много се радвам, че моите дъщери растат в епохата на #MeToo, когато открито се говори за тези проблеми, те имат съвсем друга увереност, друг речников запас, различен от времето, когато аз бях тийнейджър."
"За всичко останало съм отворен за рационален дебат, например, въпреки че не съм съгласен с поддръжниците на крайно десните партии или крайно религиозните, които са срещу моите възгледи, аз се срещам с тях да обсъждаме книги." Дава пример с музиката на Роджър Уотърс, който е имал не едно и две антисемитски изказвания - "слушам Роджър Уотърс като гениален музикант, въпреки че не харесвам позициите му". Именно затова е крайно подразнен от изявлението на британската писателка Сали Руни отпреди няколко дни, че забранява книгите й да се превеждат на иврит. "Ако не е съгласна с израелската политика, да дойде в Израел, да се срещне с евреи, с палестинци, с израелски араби, да говори, да види на място, може да говори каквото поиска, нали затова сме демократична страна", казва Ешкол Нево. Той кани Руни да говори пред неговите студенти в Йерусалим, както и да отиде в Рамала и да чуе младите хора там - "нека е активистка, която допринася и участва активно, а не активистка от дивана". Самият той води курс по творческо писане за хора от много различни общности: евреи и араби, представители на LGBTQ общността и крайно религиозните, хора от Тел Авив и от малките градчета в пустинята, бедуини - всички те се събират заедно и пишат, обсъждат, за да се опознаят и да открият общото помежду си.
