20 въпроса: Веселина Седларска

Сборникът "Гладни сърца" е в книжарниците

   ©  Костас Анастасиу
   ©  Костас Анастасиу

Името на журналистката Веселина Седларска свързваме преди всичко с принципност и чувствителност към човешкото отвъд новините. Работила е за вестниците "Сливенско дело", "Черноморски фар", на кореспонденциите й от Сливен са разчитали "Труд", "Тема", "Стандарт" и "Клуб Z". Сътрудничила е на радио "Свободна Европа" и сайта "Редута.бг". Веселина Седларска винаги се е интересувала от малките истории.

Авторка е и на няколко книги, които сякаш се колебаят между публицистика и литература - "Сънувах Мисисипи" (1996), "Пасажерите на Ной" (2001), "Кладенецът" (2016), "България за начинаещи" (2017), "Депресията ме обича" (2018). "Гладни сърца" е последната й книга с разкази, вдъхновени от реални истории.

Както пише Стойко Тонев в рецензията си за "България за начинаещи: "Можете да я вземете в ръце без излишна предпазливост и да научите от нея много очевидни неща, за които не сте подозирали. Не знам дали сте забелязали, но очевидните неща умеят добре да се крият. И само майстор може да ги намери и да ни ги покаже."

Като какъв човек се определяте?

Търсещ. Изтощим. Изтощимо търсещ.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Че всички сме замесени от черно и бяло.И че ако в края на всеки ден бялото е повече от черното, всичко е наред.

Любимият ви момент от деня?

Първото кафе сутрин, което е подсладено с усещането, че днес може би ще се случи нещо добро.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Задължението всеки ден да знам повече от вчерашния.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Подбирам думи и ги подреждам.

Какво ви вбесява?

Леността на сърцата. Безразличието. Спестяването на усилия и чувства.

Личност, на която се възхищавате?

Марк Аврелий. Да си върха на целия свят и да си най-смиреният.

Кое свое качество харесвате най-много?

Необяснимото ми можене да свърша огромно количество работа за малко време.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Заблудата да си въобразявам, че всички хора мислят като мен.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Без капка колебание - да лекувам.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Подарих книга. Получих книга.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

Напоследък "клет, клети". Това е най-еластичната дума за чувствата ми в последно време - има и осъждане, и жалост; и презрение и прошка; и сарказъм и пощада.

Къде бихте искали да живеете?

Точно тук, в Сливен. На пет минути път до планината и на час до морето. Сред хората, които ме заземяват.

Коя е последната книга, която прочетохте?

"За жените и солта" на Габриела Гарсия.

Най-интересното място, на което сте били?

На буквалния ръб между Първия и Третия свят през 1997 г. До една канализационна тръба, която тръгва от Мексико при Тихуана и се оттича от другата страна на границата в САЩ. Тръбата беше с диаметър детски ръст и на ръба ѝ седеше и клатеше крака човек, който чака своя шанс да избяга в САЩ. И така от три седмици. Полицаят, който го пазеше, каза, че си играят на Том и Джери. В момента в който направи опит да го хване, човекът се пъха в тръбата и се връща в Мексико. Според полицая упоритостта му заслужавала да бъде възнаградена. Стори ми се, че този ръб, на който седеше човекът, разцепва света на две.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Почти всяка мисъл на стоиците. Да речем, съветът на Сенека да избираме внимателно своя Катон (своя образец за пример).

Още от Капитал