Американската мечта става българска: Георги Линев (Kan Wakan) за новия си албум

Линев за Phantasmagoria vol. 2, какво е научил за музикалната индустрия по пътя между САЩ и България и онази песен с Тони Стораро

"Усети ли го чисто логически?", пита Георги Линев - още един знак, че новият концептуален албум на проекта му Kan Wakan е за повече от едно слушане. От известно време Линев води двойствен живот - докато някои песни под името на Kan Wakan стигат до ефира на BBC и други водещи радиа или привличат внимание със стилните си клипове, в България тази есен проектът му стана най-добре познат с "Убиваш всичко в мен", съвместна песен с Тони Стораро, която бързо надхвърли милион гледания и породи разнопосочни реакции.

"Все още не мога да разбера какво се случи, не очаквах отзивите да са толкова полярни. Повечето коментари не ги схващам съвсем. Като че ли те идват от омраза, която е на ръба на дискриминацията", казва Георги Линев. Песента е рядка среща между артистичния ъндърграунд и абсолютния мейнстрийм в България, която свидетелства за желанието на Линев да погледне по нов начин върху някои табу теми на музикалната сцена. За него тя е еднократен експеримент, без користни цели: "Не очаквам, че ще има преливане на аудитория - примерно тези, които обичайно слушат Тони, да си пуснат мое предишно видео, както и обратното. Хората в софийския псевдоинтелектуален балон би трябвало да са най-отворени, но веднага вдигат ръце, ако стане въпрос за попфолк."

Спомня си, че в един от коментарите в YouTube някой пише: "Този се е завърнал да прави чалга и да става богат и известен." Това не е съвсем точна биография...

До Ел Ей и обратно

Линев е роден в София, но още като дете семейството му се установява в САЩ. Живял е в Айдахо и Невада. От осемгодишен свири на пиано, донякъде под влияние на чичо му, диригентът Стефан Линев (1956 - 2018), който след солидна кариера на българската сцена се насочва към САЩ през 1996 г. "Нямах никакъв интерес към теорията, а имах много строга учителка. Впоследствие открих, че ме вълнува тази класическа музика, която има съвременен почерк, примерно Филип Глас и Стив Райх, те съответно имат влияние върху това, което правят Radiohead."

Kan Wakan, тогава група, преди да морфира в соло проект на Линев, дебютира през 2014 г., и то като част от легендарния лейбъл Verve. Не след дълго негова музика се появява в трейлър на "Игра на тронове", започва да продуцира Моузес Съмни малко преди големия му пробив.

Две години по-късно Линев прави първите си концерти в България. Нарастващото му любопитство към местната сцена и изпълнители води до създаването на фестивала Outlier през 2018 г. Тогава той събира музикантите, с които работи в САЩ, с новите си приятели тук и макар събитието да не се повтаря, то дава дълготрайни резултати. Певицата Рейчъл Фанън впоследствие записва с Павел Терзийски, а друг партньор от Калифорния, Saigo, се мести в София и е в новия албум на българската експериментална група Nocktern. Все по-често Линев е съкомпозитор или продуцент на артисти тук, сред които Иво Димчев и Рут Колева (включително на новия ѝ сингъл Wassup). В момента работи по демо версиите на Христо Йорданов, засега познат като фотограф, включително на последните сесии на Линев.

Ако в началото той се завръщаше в България само понякога, от юли миналата година Линев е за постоянно в София. Какво го държи в България вече година и половина?

"Много неща. От четири-пет години се движа към завръщане в България. Основният фактор е, че Лос Анджелис стана много трудно място за живеене. Да оцеляваш с изкуство е почти невъзможно. Има сериозен проблем с бедността - излизаш от вкъщи и палатка до палатка с бездомни хора, неравенството е огромно", казва Линев. Ежедневието, в което всичко е фокусирано върху работа и оцеляване, му се е отразява все по-нездравословно и той се решава на голяма промяна.

"Достигнах до степен, в която реших, че това място вече не ми е нужно, за да се развивам. А и не мога да кажа, че някога съм се чувствал у дома си в Лос Анджелис, въпреки че живях там петнадесет години. Разбира се, факторът къде живееш, за да успееш, все още го има, но мисля, че към днешен момент това не е толкова важно."

Наблюдава една децентрализация в музиката, разбиване на стандартите и не мисли, че в постпандемичния свят старите модели ще се върнат. "Може да си тийнейджър в Габрово, да направиш нещо брутално, да го пуснеш в Soundcloud и то да си намери публиката."

От друга страна, достъпността ражда и пренасищане със съдържание, особено в стрийминг ерата. В мислите му личи и разочарование от начина, по който музиката днес стига до масовите медии. "Дълго време много силно вярвах, че ако направиш нещо хубаво, независимо колко го промотираш, то рано или късно ще достигне до правилните хора. Вече не съм толкова сигурен в това."

Има смесени чувства и към политизирането на музиката в САЩ. "В повечето случаи медиите не се интересуват от самата музика. Много по-важно е артистът да каже за какво се бори и това послание се превръща в контакта с публиката и пресата. Ако има тема, с която можеш да се свържеш като артист, това помага, в моя случай не съм сигурен какво бих могъл да кажа - "аз съм българин" не носи някаква тежест в Ел Ей, а и не ми идва отвътре да експлоатирам това."

Внимателното слушане като забравено изкуство

Новият албум Phantasmagoria II е продължение на първата част от 2018 г. и стъпка към трилогия. Преди него се появяват няколко песни, всяка от които придружена с естетически издържано видео: Oh Mother с Джесика Чилдрес елегантно отразява социалните и политически трусове в САЩ от миналата година, докато режисираният от Валери Витанов клип към Shining Bright Truth, с хореография от Цвета Дойчева и вокали от Рейчъл Фанън, представя пътуване на три жени из България, което стига до паметника "Създателите на българската държава" в Шумен.

В началото Георги обмисля да издаде всички в двоен албум, но обратната връзка, която получава, го навежда на мисълта да раздели проекта на три. "Трябваше да се примиря, че никой не иска да чуе толкова музика отведнъж. Реших да направя три части, които са малко по-събрани." Колко го дразни това, че в момента нямаме тази отдаденост на вниманието, че да изслушаме двайсет песни една след друга? "Много!", откровен е той.

В началото на 2022 г. той планира турне в САЩ и се надява групата да стигне и до европейска обиколка в рамките на същата година. Въпреки че по всяка вероятност в близко бъдеще ще е по-често на сцена, индивидуалната работа в студиото му остава най-любима. "Най-добре се чувствам като композитор. Няма по-задоволяващо чувство от това да се роди една идея, която преди я е нямало. Цял свят се оформя около тази идея: как ще се развие, какви инструменти ще има, какви хора ще са замесени в нея, как ще звучи на живо."

Phantasmagoria II, както и предишните албуми на Kan Wakan могат да се чуят в Spotify. В София албумът може да се намери на CD в магазина "38".

Той ще бъде представен чрез аудио-визуална инсталация, създадена съвместно с "Полиформа", на 29 ноември в Sofia Live Club от 20 ч.

Най-новият клип на Kan Wakan - On Your Shoulders, с участието на Saigo, е вече в YouTube.

Още от Капитал