Гордият аутсайдер Мика Каурисмаки

Финландската кинолегенда разказва за един от първите филми, снимани изцяло в изолация, и как се прави артистична сцена от нулата

Братята Аки и Мика Каурисмаки винаги са имали уважението на киноманите, но през последните години присъствието им в България се засили, най-вече благодарение на "София филм фест". След като Аки Каурисмаки имаше ретроспектива и изложба през 2020 г., последното издание беше отредено на брат му - през есента Мика Каурисмаки получи Наградата на София, също беше удостоен с панорама в "Дом на киното" и представи най-новия си филм, заснетата импровизирано и изцяло в условия на локдаун камерна драма "Една спокойна нощ".

Филмът е заснет в бара, който братята държат в Хелзинки, а няколкото актьори в него измислят диалога на момента по предварително зададени от Каурисмаки идеи и теми. Така "Една спокойна нощ" се превръща в един от прецедентите в киното - докато снимачните процеси бяха стопирани за известно време през миналата година, Каурисмаки пренася екипа си на собствена територия. Към същия бар той често се отбива, когато изолацията вкъщи дотегне.

Гостуването му в София по-рано тази година съвпадна и с пълноценното отваряне на киносалоните по света, повод за размисли върху бъдещето на филмите и разпространението им.

"Процесът по отдръпване на публиката от киносалоните започна още преди пандемията, с възхода на стрийминг услугите." Дали заради носталгията или разликата в поколенията, режисьорът въобще не е привърженик на тези промени. "Ако правиш филм само за малък екран, това променя историята и режисьорските решения - няма много смисъл от близки планове, ако гледаш филм на телефона си", казва Мика Каурисмаки, който гостува в София по време на двата си свободни дни от снимките в Германия на най-новия си филм, The Grump: In Search of an Escort. "Вече не виждам голяма разлика между телевизионната и киноестетиката. Но признавам, че във формата на сериала има известна свобода, историята може да надхвърли двата часа, в които хората в киното сме заключени."

Мика, по-големият брат от режисьорското дуо, е роден през 1955 г. и към днешен момент е автор на близо 40 филма. Отвъд скандинавските истории със специфичния за братята хумор през десетилетията Бразилия оказва голямо влияние върху режисьора. Мика Каурисмаки създава няколко документални филми в Южна Америка включително "Мама Африка" (2011), който разказва за първата чернокожа изпълнителка, спечелила "Грами", южноафриканката Мириам Макеба (1932 - 2008).

С Аки навлизат в киното в самото начало на 80-те години, след като се решават да приложат всичко, научено от часовете на гледане на филми на Годар, и да бъдат промяната, която искат да видят в страната си. "Никога не е имало чувство на конкуренция между нас. Винаги сме знаели, че в този труден бизнес трябва да имаш опора." Колко точно е било трудно в началото? Дуелът между киното и телевизията се оказва част от целия живот на Мика Каурисмаки. "Финландското кино има силен период през 50-те, но следват стачки на актьорите заради лошо заплащане, после навлиза телевизията, която предлага много по-добри условия и скоро тя диктува всичко. Филмите през 60-те и 70-те бяха изключително скучни - приказки, бавни исторически филми, биографии на отделни личности. До 80-те нямаше никакво авторско кино."

Той признава без емоция в гласа, че той и брат му са били ключови в тази промяна - революцията им е просто факт. "Ако нямахме пари, снимахме филма така или иначе. Когато аз започвах, нямаше продуценти, нямаше съавтори, с които да работиш." Сега положението е различно, най-вече заради устойчивото финансиране от финландския филмов център и политиката на копродукции между различни държави. "Продуцентите сега имат много по-важна роля, до голяма степен те са хората, които определят какъв тип история е нужен пред съответната публика и какъв екип е необходим. За да запазя независимостта си, винаги съм копродуцент на филмите си." Приносът им дава продължителен тласък на местното кино - финландските филми се радват на популярност у дома, влизат и в по-широкия контекст на интереса към скандинавското кино, а тази година "Гран при" в Кан завоюва финландският филм Compartment №6.

"Бяхме аутсайдери, донякъде все още се определям като такъв." В думите му личи известна гордост. "Аутсайдерството дава определена творческа свобода."

Още от Капитал