20 въпроса: Цвета Дойчева

Създателката на Движенческа лаборатория "Ход" иска да живее в "една друга, различна България"

   ©  Надежда Чипева
   ©  Надежда Чипева

Цвета Дойчева е едно от водещите имена на българския съвременен танц през последните години. Тя работи за увеличаването на възможностите пред това изкуство да навлиза и обогатява различни жанрове и форми. В началото на миналата година тя създаде уличното представление "Дръж се", посветено на проблемите с дискриминацията, насилието и стереотипизирането на полова основа, последва "Видение", номиниран за "Икар" пърформънс с мултимедийния проект "Съпромат". 2021-а също беше натоварена година за нея. Тя участва в танцовия филм "Поглед от ръба" на Коста Каракашян и Стефани Ханджийска, колективния пърформънс "Невъзможни действия" на Ясен Василев, създаде хореографията към клипа на Shining Bright Truth на Kan Wakan.

Сега Цвета Дойчева е посветена на движенческата лаборатория "Ход", пространство на бул. "Черни връх", в което хореографи провеждат работилници, упражнения и тренировки, индивидуални часове и въобще всичко, посветено на движението в различните му проявления. Повече за програмата на @hodmovelab в социалните мрежи и скоро на www.hod.bg.

Като какъв човек се определяте?

Жива и търсеща. Понякога леко смотана.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

В действието и възможността за промяна.

Любимият ви момент от деня?

Ранната утрин, по възможност с мъгла. Има някаква мистичност, тайна и безвремие. И късите моменти на златния час, когато залязва слънцето.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Балансът в крайностите на това да съм човекът-оркестър и справянето със себе си, с незнанието.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Децата са най-близо до това, което правя, и по-скоро бих казала: "Ела да ми покажеш!"

Как си почивате?

Нямам работно време, съответно и такова за почивка. В този ред на мисли всичко е едно и понякога работя, докато почивам, и почивам, докато работя.

Какво ви зарежда?

Естествеността на хората, нормалният разговор, подкрепата на любимия ми човек и близките ми. Импулсивна съм, често ме зареждат привидно незареждащи моменти.

Какво ви разсмива?

Автоиронията, хуморът на околните (бил той и черен), както и тоталната им липса на проява у мен. Честият абсурд на ежедневието, позата на хората, кучето ми.

Какво ви натъжава?

Безпомощността, загубата, това, че някои неща са непредотвратими. Както и изпуснатите моменти с бабите и дядовците ми, семейството. Изпитвам все по-голяма нужда да познавам корените си.

Какво ви вбесява?

Жестокостта, агресията и глупостта. А още повече проявата им заедно.

Личност, на която се възхищавате?

На скромните, вътрешно големи хора; на работохолиците, при които няма заместване на качествена с количествена работа; на тези, които устояват на ада с хумор и високо вдигната глава; на търпеливите и спокойните.

Кое свое качество харесвате най-много?

Има време и за това.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Искам да възпитам търпението в себе си. Прекалено съм емоционална, понякога се взимам твърде насериозно, приемам нещата лично и се ядосвам за глупости. Тотална класика. A, и имам неуслужлива памет...

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да разтягам времето и пребиваването си в него. Тези 24 часа в денонощие въобще не са достатъчни.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Получих билет за концерт, подарих билети за пърформанс.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

Клет.

Къде бихте искали да живеете?

В една друга, различна България.

Коя е последната книга, която прочетохте?

Вирджиния Улф - "Орландо", Ерих Фром - "Изкуството да обичаш".

Най-интересното място, на което сте били?

Безброй. В кожата си.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Точно сега: "Лудите, лудите, те да са живи."

Още от Капитал