Игра на тонове
Роденият в Охрид художник Зоран Мише за спомените от детството като креативна сила в изложбата Gamelike
Какъв е животът отвъд сухите биографични факти? За графика Зоран Мише изложбите са алтернативен начин за подреждане на живота дотук.
Gamelike ("Като на игра") в пространството КО-ОП разсъждава върху необремененото и свободно детство през фигурата на конструктора, неизменна част от опознаването в този ранен период от живота, но и елемент от масовото производство. Това е четвърта самостоятелна изложба за Мише и е концептуално продължение на миналогодишната му Lost, в чиято основа бяха личните и колективни спомени през първата кола на семейството му. "Може би следващата ще бъде за тийнейджърството, оформя се някакъв подход", казва Мише, създател и част от графично студио Print Nest заедно с художниците Горан Тричковски, Васил Ангелов и Павел Целкоски, с които имаше скорошна групова изложба. Често подтик за тези теми са (редките) връщания у дома.
Зоран е роден през 1984 г. в Охрид, тогава в Югославия, сега в Северна Македония. "Беше едно прекрасно детство, което мина в близост до Охридското езеро. Сега риболовът там е забранен, но тогава ходехме с баща ми в 3 през нощта да ловим пъстърва." Определя като ключово това, че в малък град като Охрид не е имало разделение между отделните групи хора и субкултури, а това на свой ред не го е затворило за влияния. "Просто има един парк и там са всички, независимо дали слушаш рок или хип-хоп", казва Мише, за когото музиката винаги е играла важна роля - за това свидетелства и значката на българската хардкор група Last Hope на ризата му. "Започнах от графитите и може би оттам започнах да се интересувам повече от изкуство."
След като завършва гимназия, през 2003 г. той се установява в София и влиза в Националната художествена академия. Въпреки че инсталацията и фотографията са често елемент от изложбите му, за него графиката и технологичният процес остават най-важното, иска различните изразни средства да не се разминават в нещо неопределено, а да са в услуга на крайния резултат.
От пет години той преподава графика в Художествената гимназия в София и се надява, че променливите режими на обучение вървят към края си. Той описва онлайн преподаването в неговия случай като "симулация на реалното" и "все едно да свириш музиката, но да не чуваш истинския тон. Защото може да нарисуваш нещо, но докато не го видиш отпечатано, не знаеш какво си направил". Вижда и известни поколенчески разлики, ако трябва да сравни своя път с този на учениците си - ако преди художникът е устремен в определена посока и изразно средство, той вижда по-младите да криволичат между това, което могат, това, което се очаква от тях или което си мислят, че ще доведе до реализация.
Разговаряме, докато у нас продължават догадките около кабинета на новата управляваща коалиция. Засега очакванията са за различна и приобщаваща политика към Северна Македония по пътя на страната към Европейския съюз след ветото на предишния кабинет и успокояване на исторически спорове между двете държави. Мише не иска да се ангажира с политически прогнози. "Струва ми се, че играят много външни фактори извън човешкия фактор. Единственото, което мога да кажа, е, че който е дошъл на гости при мен, знае, че какво се говори по телевизията и какво е наистина, са две много различни неща."
Gamelike на Зоран Мише с куратор Христо Калоянов, е в КО-ОП до 19 декември. Една от работите в изложбата, Let's Play - The Truth, е сред 25-те финалисти на Luxembourg Art Prize.
