Какво иска да каже авторката

Невена Митрополитска, Йоанна Елми и Наталия Делева за новите си романи, писани от чужбина и засягащи актуални за страната проблеми и теми

Невена Митрополитска, писател
Невена Митрополитска, писател    ©  Цветелина Белутова
Невена Митрополитска, писател
Невена Митрополитска, писател    ©  Цветелина Белутова

През 2021 г. два романа, създадени далеч от България, изследваха по различен начин емигрантски теми, близкото ни минало и настоящето, поставиха на преден план често неразказания женски поглед към определени събития и тенденции в българското общество - "По релсите" на Невена Митрополитска, която живее в Канада и "Направени от вина", дебют на Йоанна Елми, която в момента е в САЩ.

В началото на 2022 Наталия Делева ще издаде романа Arrival, история за възстановяването и търсенето на ново начало след преживяно домашно насилие. Той ще излезе първо във Великобритания, където Делева живее от близо две десетилетия, докато предишната й книга, "Невидими", успешно пътува по света с преводите си.

Освен нови романи и трите имат журналистически опит, който помага да анализират реалността.

"По релсите" на Невена Митрополитска

Невена усеща писането и четенето като призвание още от дете през 70-те години, но минава много време, докато напълно се отдаде на литературата. Тя започва активно да пише на български, когато вече е прекарала значително време в Канада. Дебютира през 2015 г. с романа "Анна и планината" и оттогава се изгражда като писателка с тихо, но постепенно все по-важно присъствие. Следва "Дарът" (2019), история за две софийски семейства с различни възможности, които посещават клиника за инвитро процедури в желанието си да имат дете.

"По релсите" е третият й роман, провокиран от семейната история на нейна приятелка от детство, която е от еврейски произход. Романът започва с посвещение на баща й, Маир Мешулам, който със съпругата си Дора също мигрира към Канада. Приятелството, родено в България, продължава в Канада, а малко преди да почине, Маир разказва на Митрополитска различни детайли за живота си, маркиран от опасността от депортиране по време на Втората световна война. "В романа има много лични чувства, но не и прототипи", отбелязва Невена, която в сюжета прескача между настоящето и политическите събития между 1943 и 1944 г., обединени от живота на главната героиня Ребека.

Действието се развива в Кюстендил и по-точно в "бедняшката махала" "Катранлия", която почти век по-късно е все още беден квартал на града, с предимно ромско население. От първите страници правят впечатление детайли и термини, свързани с еврейската култура и традиции. В хода на създаването на книгите тя гледа много документални филми, запазени интервюта, важен източник на информация са и спомените на "леля Дора и чичо Мирчо".

В един момент от "По релсите", Митрополитска пише: "Това чувство - да се усещаш не само като част от света, а като свързващата му съставка, и да разбереш, че той може и без теб. Да повярваш, че ако изчезнеш, дупката след теб ще се запълни и животът ще си продължи постарому." Може да се обзаложим, че това чувство й е добре познато.

След детските мечти да стане писателка Невена е вдъхновена от духа на 80-те години, когато чуждестранни забранени романи си проправят път към българските читатели, а цензурирани книги на местни автори също излизат от чекмеджетата. Завършва руска филология, после специализира и в английския. Журналист е във вестник "Континент", който съществува между 1992 и 1999 г. "Станах рано майка, станах и рано самотна майка. Нямаше как да отделя време за писане, забраних си го. Започнах да оцелявам."

Заминава за Канада през 2002 г. Започва, както тя се изразява, "правилното поведение за един имигрант". Завършва магистратура по библиотекознание и информационни науки. През последните няколко години тя развива българската библиотека на Монреал. "Мъжете се интересуват предимно от трилъри, по-възрастните жени от любовни истории, но хората на средна възраст са като цяло любопитни към съвременната българска литература." За Невена богатството на преводни заглавия на български е особено важно, тъй като северноамериканското книгоиздаване е почти изцяло фокусирано върху англоезични автори - ако иска да прочете нещо от различна култура, българският всъщност се оказва езикът, който би я свързал с автора, за когото не би разбрала в Монреал. "Забелязвам и че в сравнение с 90-те години качеството на книгоиздаването в България много се е подобрило."

Писането на български за нея означава и непрекъснат жив интерес към начина, по който езикът се развива. "Имам много съседи българи тук, до голяма степен съм потопена в общността, но това е езиково консервирана среда." Обича да "слухти", когато минава покрай млади хора, когато е в България (почти всяка година), интересно й е да следи фейсбук групи, форуми, а желанието й да опознае съвременната атмосфера на страната стига до особена саможертва - интензивно гледане на български сериали. "Дистанцията днес съвсем се топи. Понякога имам чувството, че си живея в България."

"Направени от вина" на Йоанна Елми

26-годишната Йоанна Елми направи дебют с романа "Направени от вина", който превключва между теми като травматичните детски спомени, студентските бригади в САЩ, обърканата историческа памет около тоталитаризма, безкрайния политически преход в България и как той индиректно влияе и на семейните отношения, търсенето на различен живот другаде. И въпреки че това звучи като доста материал за дебютен роман, то Елми се справя с тази тежест.

Книгата е написана между пролетта на 2019 г. и началото на 2021 г., докато Елми завършва англицистика и международни отношения в Париж, продължава с магистратура по социални науки в Амстердамския университет, а в момента живее в щата Делауеър, САЩ. "Щатите ме направиха една идея по-голям оптимист, Франция ми даде много откъм образование не само като знания, но и отношение към знанието, също и възпитание. Не знам дали прекарах достатъчно време в Амстердам, но ми хареса решението им да бъдат щастливи в климат, който предразполага към меланхолия. Харесва ми и как трите държави се справят с историята си - и трите имат тежко колониално наследство, което се опитват да осъзнават и изговарят адекватно, ако не броим обичайните за всяко място крайности", казва Йоанна Елми, която сред авторите на онлайн седмичника "Тоест", а голяма част от журналистическата й работа е посветена на ковид кризата, хаотичните опити за справяне с нея в България и съдбата на фалшивите новини у нас.

В процеса на създаването на "Направени от вина" сутрините често са единственото свободно време, в което тя може напълно да се фокусира върху ръкописа. "Успоредно завършвах двойната си специалност в Париж и през последната година прекарвах по около 40 часа седмично в университета плюс работата, после пък веднага започнах магистратура, и то в разгара на пандемията."

Понякога седмици наред тя се чувства блокирала, а през май миналата година пренаписва голяма част от романа. Това е резултат от липсата на сантименталност към думите, които се губят в редактирането и започването отначало. Така отпадат над сто страници. "От работата в "Тоест" съм свикнала на много детайлна и безмилостна редакция. Тези навици ми помогнаха да се връщам отново и отново към текста, докато не съм поне малко доволна." За финалната версия помага и Георги Господинов в качеството си на редактор.

В "Направени от вина" Елми умело предава бързите метаморфози, които настъпват в хода на адаптацията и сливането в обществото: "България, Франция, Италия - тези имена все повече стават абстракции и започвам да мисля за тях като американците, някаква безформена Европа, някъде там отвъд океана, където хората са други." Тръмп периодът на Америка също е засегнат, както и защо страната изглежда все по-консервативна въпреки демократичните принципи и мултикултурността. Героинята, Яна в по-ранния си живот, Джейн в по-късния, вижда патриотичните американци като "...защитени, далеч от кухните на ресторантите, където не се говори на английски, от натъпканите с чистачи и градинари бусове, точно като този, в който се возя сега; въобще от всички места, където са другите, където агонизира американската мечта".

Наскоро Йоанна обяви, че приходите от декемврийските продажби на романа ще бъдат дарени на Българския фонд на жените, жест, който идва на фона на задълбочаващите се проблеми с домашното насилие в страната и вълната от демонстрации в защита на правата на жените по-рано тази есен. Подобно обвързване с кауза е рядкост за литературната ни сцена, но тя го определя като свой дълг. "Трябва да даваме, когато имаме. За мен е дълг да действам и да имам позиция, когато мога, дори понякога да ми коства или дори да ме е страх. А във времена на прекалено говорене и виртуален живот все повече ми харесват плътните, живи жестове."

Ако за някои географската отдалеченост е повод за почти терапевтична дистанция от новините в България, какво провокира Елми да е толкова ангажирана със събитията тук, вместо да им обръща гръб? "Кара ме това, че приемам всичко лично." Имало е опити да се разграничи, най-вече защото постоянното следене на това, което се случва тук, е изтощително. Стига до извода, че прекалената чувствителност към света има своята роля в живота й, .тя стои в основата на писането.

Тя пише на български от дома си в САЩ. '"Старая се физически да не се отделям твърде дълго, да се връщам не само в София, но и да обикалям провинцията, да си говоря с всякакви хора. Родена съм в България и това не може да се промени само защото имам глад за свят." Определя това като фалшива дилема и иска да живее в мир и с родното, и с чуждото в себе си. "В крайна сметка те са едно цяло, имам нужда от всичките му съставни части."

А как това движение в пространството й влияе и като читател? За нея то държи егото под контрол, тренира и тества емпатията. "Виждаш колко много човешки и литературни макро- и микровселени има, в които вероятно няма да проникнеш, дори ако си голямо име."

В момента работи по текст, който лъкатуши между българския и английския. "С месеци не можех да избера, все почвах на единия език, продължавах на другия, дописвах и превеждах." Накрая си казва, че може би има среден път, и определя езика като технически инструмент - би искала да е повече фокусирана върху смисъла, вместо да се измъчвам с по-фините чаркове и механизми в езика. "Така че, ако му е писано да съществува на нещото, вероятно ще се появи и на двата езика, което всъщност ми пасва за момента. А може и никога да не се появи, такъв е занаятът. Мога само да се надявам да не се намесят други езици."

Arrival на Наталия Делева

Наталия Делева си спомня една мисъл на Зейди Смит, която разделя писателите на два вида - микромениджъри и макропланьори. Първите нямат конкретна идея и план за книгата, когато започнат да я пишат, оставят се на историята да ги води. "Аз съм от втория тип, казва Наталия. Не започвам да пиша без ясната нужда от съществуването на текста, без идея за структурата, стила, героите или без да знам как ще завърши."

Това до известна степен е и наследство от работата й в медиите. "Първоначалното разследване по темата, човъркането в детайлите, погледът от различни гледни точки, тези неща вероятно са ми останали от журналистиката", казва Делева, която е родена в Сливен през 1978 г., а в края на 90-те години работи в "Дарик радио", вестниците "Демокрация" и "Монитор". От 2004 г. живее в Лондон, където става специалист в дигиталния маркетинг.

През 2018 г. излезе дебютният й роман "Невидими", който само в 157 страници обединява много гласове и тежки истории. В него Делева разказва за децата, лишени от родителски грижи, но и лишени от вниманието на една цяла система, която ги прави изолирани и маргинализирани. По време на излизането "Невидими" е определена от Марин Бодаков като "трудна, неприятна, важна, наистина важна книга", а в един коментар в Good Reads като роман, който засяга "актуална и болезнена тема, на която се обръща внимание само по Коледа и при нещастен инцидент". Впоследствие е преведена на английски от Изидора Анжел (след американското издание от 2021 се очаква и британско през 2022 г.), на немски от Елвира Борман и на полски от Ханна Карпинска. "Полските читатели усещат темите в книгата като много по-близки, успяват да вникнат по-дълбоко и да ги приемат за свои. Американските читатели подхождат с любопитство към темата и оценяват иновативността на писането, стила, ритъма. За тях самият факт, че четат български автор, е необикновен."

Наталия Делева вече е готова с втория си роман. Arrival излиза първо на английски през февруари, въпреки че тя го започва на български преди около две години. "Най-напред се появиха истории, които се случват в България, и да пиша за тях на родния език беше естествено." Тогава се формира историята на главната героиня, която напуска изпълнения с травми живот в България и емигрира във Великобритания. Постепенно, в синхрон със събитията, текстът все по-често завива към английския. "Когато пишеш, живееш с героите си; те стават част от теб - действията им, изборите, които правят, езика, с който се изразяват."

Тя определя тази динамика като много лична, тъй като самата е прекарала една част от живота си в България и друга в Лондон. Писателката и героинята споделят още мисли и тревоги. "Майчинството и личният избор да бъдеш майка, срещу който застават обществените очаквания към всяка една жена, е нещо, за което мисля през последните години тук, в Англия. Изборът да пиша по тази тема на английски беше естествен."

Делева сравнява българската и английската част на романа като две деца, които уж са приятели, но всяко настоява за своето. "Оттук нататък задачата ми беше да ги "сдобря", да намеря компромис." Така се появяват две версии на романа, едната на български, а другата на английски. Предложението от The Indigo Press за публикация прави английската версия тази, която излиза на преден план.

Според Делева е жалко, че темата за домашното насилие намира повече отклик в България едва през последните няколко години, тъй като това не е проблем от вчера. "Сега се дава повече гласност, най-после се търси отговорност, настоява се за промени и това е изключително важно."

Не определя книгата си като вид активизъм или като директна реакция на определени събития. "Не съм фен на писането на текстове по теми, които са "на мода" или които четем в новините, напротив. Интересувам се от нещата, за които не се пише и говори достатъчно." Тя описва Arrival не просто и не само като книга за домашното насилие над жени, но и посветен на последствията върху децата в тези семейства, как те порастват и какво се случва с тях, каква е връзката им със света, с другите хора, как преживяното насилие се отразява на изборите, които правят - включително и върху амбивалентното им отношение към това дали да станат родители. Според Делева за тези теми се говори много малко, децата оставам невидимите жертви на този проблем и отсъстват от медийния разказ. "Въпреки темите за насилието и културната идентичност Arrival е и роман за любовта и за силата ни да променяме хода на събитията, за бягства и пристигания на различни нива."

Докато пише новия роман, тя се запознава с работата на организации в Англия, които помагат на жени и деца, пострадали от семейно насилие, а от друга страна, работят с насилниците в семейството, които често също имат нужда от психологическа подкрепа.

"Струва ми се, че липсва осъзнаването, че този проблем може да засегне всеки. Под статиите за поредното насилие на жена коментарите, които могат да се прочетат, са основно в две посоки: "тя е виновна, че не си е тръгнала навреме", и "само на необразованите или неинтелигентни жени може да им се случи". И двете твърдения са абсолютно погрешни."

Прави й впечатление, че образователните кампании в България са често фокусирани върху това как се разпознава насилието. Нещо, което тя определя като недостатъчно, тъй като това не помага на всички засегнати групи хора, от деца до жени във финансова безизходица, често без социална или институционална подкрепа. "Не може да се очаква от жертвите на насилие да спрат насилието в обществото и отговорността да падне върху тях. Нужно е вниманието да се обърне към мъжете и момчетата, да се обяснява и в семейството, и в училище кое поведение е нормално и кое не е, за да не се стига до ситуации на семейно насилие."

Делева активно следи какво се случва в българската литература, и то не от някаква сантименталност. Казва, че всяка година попада на нещо безценно. Впечатляват я автори като Йорданка Белева, Рене Карабаш ("прекрасна, различна, дръзка - такова писане ми дава надежда, че българската литература не се спъва по паветата на историята си, не се крие по ъглите, а е смела и си струва да се познава"), Георги Господинов, Лили Йовнова. Това не я прави безкритична: "Това, което ме смущава в литературния дискурс днес, е непрестанното надпреварване. Литературата съществува, за да обогатява, да предлага гледни точки и да задоволява различни читателски вкусове. Не е състезание."

Вижда като остаряло мислене и класифицирането на българските автори по възраст вместо по това на какъв етап от писателската си кариера се намират. "За една жена, която работи и гледа деца, писателската кариера невинаги започва на 20, но ако публикува първата си книга на 36, да речем, изпуснала е половината конкурси и уъркшопове, които са обявени специално за млади писатели до 35. Вместо да се създават възможности, се налагат изкуствени бариери."

"По релсите" на Невена Митрополитска, "Направени от вина" на Йоанна Елми и "Невидими" на Наталия Делева се намират в книжарниците (изд. "Жанет 45"). Arrival на Делева ще излезе на англоезичния пазар, публикувана от британското издателство The Indigo Press.

Още от Капитал