20 въпроса: Димитър Димитров

Софийски подкаст, нова книга и аматьорски волейболен отбор в едно

   ©  Томислав Рашков
   ©  Томислав Рашков

Димитър Димитров е магистър по международни отношения в Лондонското училище за икономика и политически науки, завършил е също политология в Кингстън. Познаваме го от гражданските му изяви и политическата активност в подкрепа на демократичните сили.

Работи като дигитален редактор в "Програмата" (първият епизод на месечния им подкаст за София "Дългата разходка" с гид Димитър вече е факт), автор е на uspelite.bg.

Обича историята и природата. Преди две години излезе първата му книга, "По пътя към върха" (изд. "Българска история", 2020), за Христо Проданов. Вече е готов и с "Мемоари за Марио" - сборник със спомени на близки, приятели и колеги на д-р Марио Шкодров, загинал в Стара планина едва 26-годишен.

В свободното си време Димитър се подвизава като екскурзовод и обучител. Има еднояйчен близнак. Ако познавате Димитър и той не отвърне на поздрава ви на улицата, значи просто сте се разминали с брат му.

Като какъв човек се определяте?

Трудно ми е да си давам оценки. Може би многопластов би било удачно самоопределение.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Семейството ми, величието на природата, смисъла да творим и да се учим едни от други.

Любимият ви момент от деня?

"Сутрин рано" по Борис Годжунов. Също и свечеряването между залеза и пълния мрак.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Най-голямото предизвикателство е да съчетая и изпълня максимално адекватно всички начинания, с които се захващам.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Моята работа е да разказвам приказки. Така де - истории за града, в който живея, за големите, които рисуват, правят филмчета и играят в театъра, както и за хора, които са се превърнали в звездички.

Как си почивате?

С разходки в парка, с малко волейбол или тенис на маса и с гледане на филми и футболни мачове.

Какво ви зарежда?

Високата планина и времето, прекарано със семейството ми - най-вече с осемгодишната ми племенница, чиито прояви на остроумие и цялостно отношение към околния свят не спират да ме изумяват.

Какво ви разсмива?

Споменът за колоритните изразни средства на дядо ми и шегите на приятелите и колегите ми - особено на музикантите сред тях.

Какво ви натъжава?

Отчуждението между близки в миналото хора, дефицитът на емпатия и социална чувствителност, отпадането на деца и младежи от образователната система.

Какво ви вбесява?

Обезценяването на човешкия живот, унищожаването на природата и културно-историческото наследство, насаждането на омраза и агресията към уязвимите.

Личност, на която се възхищавате?

Възхищавам се на отдалите се на мисията си учители, както и на човека, когото цитирам в отговор на последния въпрос.

Кое свое качество харесвате най-много?

Красноречието. Ако все пак това се приема за умение, бих казал целеустремеността.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Предоверяването към другите и прекалено критичното ми отношение към мен самия.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Пътуване назад във времето. Не непременно, за да променям нещо, а за да видя живота на предците и детството си като на кинолента.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Последният подарък, който получих, е грамофон. Онзи, който направих, е авторска книга.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

Тотално величие.

Къде бихте искали да живеете?

На 5 години исках да живея във Варна, на 14 - в Лондон, на 21 - в Бразилия, на 27 - в Канада. Днес може би бих живял където и да е, стига да е с любими хора наоколо, така че София е добра отправна точка. Поне засега.

Коя е последната книга, която прочетохте?

"Аз още броя дните" на Георги Бърдаров.

Най-интересното място, на което сте били?

Кубинско гето на 30 минути с кола от Хавана и крайбрежно южнокорейско селце на 5 часа път от Сеул.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

"Човек губи цял живот по нещо. Не е жалко, че накрая ще загуби и живота си, стига да запази вярата в смисъла на това, което прави всеки ден" - Людмил Янков.

Още от Капитал