20 въпроса: Светослав Драганов

Режисьорът, познат от документалните си филми, ще представи дебютния си игрален филм на "София филм фест"

Светослав Драганов, режисьор
Светослав Драганов, режисьор
Светослав Драганов, режисьор    ©  Цветелина Белутова
Светослав Драганов, режисьор    ©  Цветелина Белутова

Срещаме се със Светослав Драганов, докато той завършва монтажа на новия си филм "Смирен", игрален дебют за него след години, отдадени на документалното кино.

Кариерата му включва заглавия като многократно награждавания "Живот почти прекрасен" (2013), който разказва за хаотичния живот на братя от една майка, но с различни бащи; "Град на мечти" (2011), който събира историите на няколко души в Димитровград: баща и син в спор за комунизма, попфолк певица, която се съюзява с рок музикант в търсенето на пробив; "Децата на дружбата" (2009), който разказва за две деца, които идват в тоталитарна България - родената във Виетнам Ханна Хоанг, неофициално осиновена от Блага Димитрова, и палестинският юноша Ахмед Мелиджи, когото Иван Гарелов среща в Бейрут и му помага да стане лекар в България. Драганов е и копродуцент на участвалaта на "Берлинале" драма "Жалейка" (2016) на Елица Петкова.

Първият му игрален филм - "Смирен", разказва за режисьор, който отдава всичките си сили в завършването на филм за скъсаната семейна връзка между монах и неговата майка. В главна роля е Христо Петков, а в състава се прокрадва и чалга легендата Сашо Роман.

"Смирен" е в програмата на "София филм фест" и ще има прожекция на 13 март от 17:30 ч. в Дом на киното.

Като какъв човек се определяте?

Любопитен и малко смотан.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Винаги се съмнявам и не мога да кажа, че вярвам в нещо абсолютно.

Любимият ви момент от деня?

Нямам. Между другото този въпросник ми напомня за лексиконите, които попълвахме като деца. Спомням си, че когато лексиконът на нашия клас попадна у мен, прекарах доста време в терзания и накрая не написах нищо.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Снимам филми за хора, които харесвам. Често тези хора са малко по-сложни образи. Хора, които имат нужда от близост и внимание. За да ме допуснат до себе си, ставам близък с тях. Стремежът винаги е да ги покажа такива, каквито са. И понякога се навлиза в съкровена за героите територия. Хората споделят или правят нещо, което би могло да ги нарани, когато другите ги видят в готовия филм. И става трудно, защото ми имат доверие. Какво да покажеш и какво не? Амбицията ми като режисьор среща чувствата, които изпитвам към героите. Сложно е и се надявам, че успявам.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Преди време голямата ми дъщеря беше казала на приятелка, че "татко работи филми". Сигурно така ще обясня и аз и ще се надявам детето да не поиска пояснения.

Как си почивате?

Не мога да си почивам, все ме човърка нещо.

Какво ви зарежда?

Като видя децата ми усмихнати.

Какво ви разсмива?

Онова състояние, в което изпада човек, когато се получава разминаване между желаната представа и реалността.

Какво ви натъжава?

Съзнавам, че човешкият егоизъм движи света, но доста често ме натъжава неговата прекомерност.

Какво ви вбесява?

Напоследък се усещам, че нещата, които ме вбесяват у другите, са неща, които правя и аз.

Личност, на която се възхищавате?

Чехов, Кешловски и Киаростами. За това, че обичат човека, въпреки че виждат колко е труден за обичане.

Кое свое качество харесвате най-много?

Успявам да се самонаблюдавам и да се видя отстрани. И въпреки егото и суетата ми си ставам смешен сам на себе си.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Понякога съм много досаден. Обикновено, когато си въобразявам, че съм остроумен.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Така си ми е добре.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Купих красива книга за една художничка на голямата ми дъщеря и тя каза, че това не е подарък за нея, а за мен. Може би е права.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

Малко съм спънат в приказването. Притеснителен съм и използвам много паразитни думи, като "в смисъл" и други подобни. Опитвам се да ги избягвам, но не се получава и за слушащите ме сигурно е досадно.

Къде бихте искали да живеете?

Не си се представям да живея за постоянно някъде другаде. Тук ми е средата, семейството и приятелите. Същевременно толкова неща ме дразнят наоколо. Трябва да се пробваме да променяме нещата, поне тези, които зависят от нас. Позата на странични кисели наблюдатели вече не ми е интересна.

Коя е последната книга, която прочетохте?

Наскоро препрочетох "Катедрала" на Реймънд Карвър и пиесата "Чайка" на Чехов. Сега чета "Просто живях", книга с разговори на Вихрен Чернокожев с Радой Ралин.

Най-интересното място, на което сте били?

Всяко ново място ми е интересно. Последно се изкефих на Букурещ, където бях няколко пъти по работа покрай игралния ми дебют "Смирен".

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Сега снимам филм за леля ми Снежа и чичо ми Франц. Те имат голяма любовна история, започнала в Несебър през 1967 г. Франц е австриец. Умира при неизяснени обстоятелства през 1987 г., пътешествайки с колело из Китайски Тибет. Неспокоен дух, който се терзае, че пренебрегва леля ми и трите им деца заради желанието си да види света. Франц пише в едно писмо до тях, че за него "пътят е важен, не крайната дестинация". Та се замислих, че може и за мен да е така.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал