20 въпроса: Божана Татарска-Доверс

Между кариерите си на модел и фотограф Божана Татарска опитва да е просто мил човек

Божана Татарска    ©  Личен архив

Известна като един от най-успешните модели на агенция Visages във Франция и Азия, Божана Татарска-Доверс преминава от другата страна на обектива с лекота и характерното за нея любопитство към героя или героинята на фокус.

От няколко години работи активно в партньорство със списанията Elle, Vogue, Dansk, Glass, Philosophy и S moda, за които снима корици и вътрешни фотосесии. Един от най-дълготрайните й ангажименти като фотограф са кампаниите за бюти линията на Джорджо Армани за азиатския пазар. Не изпитва носталгия към кариерата си на модел, която започва 18-годишна, а успоредно с това завършва история на изкуството в Сорбоната.

Преживяното по време на бременността й преди няколко години я провокира да започне да работи върху проект с работно заглавие Le Moi Apres. Замислен първоначално като изцяло фотографски експеримент (в който жени позират и разкриват детайли за емоциите след раждането и встъпването в ролята им на майки), Божана разработва по-мащабно идеята си и в момента подготвя филмовия вариант на проекта си.

Освен това Татарска успешно реализира идеята си за създаване на асоциация за палиативни грижи (грижи за терминално болните пациенти) във Франция, чиято основна дейност ще бъде организирането на събития (най-често маратони), които да насочат общественото внимание в тази посока. Нарича дружеството "Рози по пътеката", вдъхновена от любимия си мислител Монтен, а създаването му задвижва в памет на своя баща.

Като какъв човек се определяте?

Мултипластов, амбивалентен, но въпреки това горд, любопитен, винаги търсещ решения, интуитивен и в по-голяма част от времето мил.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Промяната, нищо не е вечно.

Любимият ви момент от деня?

Ранна утрин, времето за кафе и обещанията на зората или пък в полунощ, когато в потока на мислите абсорбирам всеки детайл от креативните процеси в главата ми.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Като фотограф и режисьор моето изкуство зависи от другите, от техния талант и възможности да станат част от общия ни проект (модели, актьори, творческия екип, техническия екип и т.н.).

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Бих казала рисувам със светлината, но обикновено те всичко приемат и поемат много лесно и бързо. Петгодишната ми дъщеря казва: "Мама прави снимки на неща и хора, които понякога са облечени, а понякога са голи."

Как си почивате?

Чета много, тичам често, пия чаша вино или две.

Какво ви зарежда?

Природата, добра книга или шоу, вдъхновяваща среща, както и проектът, който запълва сърцето и дните ми - "Рози по пътеката" - асоциация, която вече регистрирах във Франция, чиято официална мисия е организирането на спортни събития, и по-специално маратони, с цел повишаване на обществената осведоменост и набиране на средства в подкрепа на програми за палиативни грижи в България.

Какво ви разсмива?

Самоиронията, която си позволявам често в компанията на приятели, но напоследък ми прави впечатление, че изказванията на моята дъщеря Ела Мей ме забавляват двойно повече.

Какво ви натъжава?

Когато мисля за отминали моменти, особено за добрите, защото по някакъв начин ме приближават до мисълта за смъртта, защото всичко свършва. Но също така двуличието, неблагодарността и липсата на мисъл.

Какво ви вбесява?

Несправедливостта, насилието над децата и въобще насилието.

Личност, на която се възхищавате?

Много променлива величина е възхищението, но напоследък на американската артистка, който се нарича Кармен Уинант.

Кое свое качество харесвате най-много?

Определена степен на умереност, лекота и тенденция към мистицизъм.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Понякога говоря много и мисля твърде много.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Универсално състрадание.

Последният подарък, който направихте/получихте?

На близък приятел подарих книга със заглавие Work Won't Love You Back на Сара Джейф, а получих ръчно изработени керамични свещници във форма на женско тяло.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

Разбира се.

Къде бихте искали да живеете?

В Япония, поне за няколко години.

Коя е последната книга, която прочетохте?

"Създаването на истории - закони, литература, живот" на Джером Брюнер.

Най-интересното място, на което сте били?

Съвсем наскоро се завърнах от уикенд във Флоренция, където съвсем буквално ми се зави свят от изкуство (класическо и съвременно), видях изложбата на Джени Севил, още една жена - артист, на която се възхищавам, опитах много вкусна храна. Наслада за всички сетива.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

"Ако животът е само пътека, нека поне засадим цветя по пътя" - Мишел дьо Монтен, френски философ.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал