20 въпроса: Мария Каракушева

Младата пианистка смята, че музикант е диагноза

Мария Каракушева    ©  Енчо Найденов

За Мария Каракушева годината започна с концерт в Париж, отложена жива среща на френската публика с Hearteclipse - дебютен авторски албум след години на различни кросоувър проекти, в които тя тестваше как класиката може да се интерпретира и съчетае с нови жанрове, технологии и публики.

Упорит и амбициозен музикант, Мария сяда пред пианото, когато е на пет години. Обикаля света с участия в международни конкурси и надгражда постигнатото с участия в колаборации с други музиканти. Когато изпълненията на живо не бяха възможни, Каракушева започна инициативата #АзСвиря, поредица от онлайн уроци по пиано.

Скоро по кината ще се появи филмът "Спекуланти" на Георги Костов с участието на Мариан Вълев, Александър Александров и Радина Кърджилова, със саундтрак от Каракушева и електронния композитор Иван Шопов. В началото на годината премиера направи късометражния "Божоле" на Ирена Даскалова, също с музика на Мария Каракушева.

Като какъв човек се определяте?

Музикант. Мисля, че е диагноза.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

В призванието ни.

Любимият ви момент от деня?

Времето, прекарано пред пианото в усамотение.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да достигна до всеки, който би усетил музиката ми. Последното ми начинание е издаването на лимитиран брой винили с албума Hearteclipse, който представих за пръв път на концерт в Париж през февруари.

Как бихте обяснили това, което правите на едно 5-годишно дете?

Да заобичаш музиката и да можеш да свириш на инструмент е по-хубаво от всички играчки на света. "Играта", която те прави щастлив за цял живот.

Как си почивате?

Напоследък оценявам добрия сън. Когато се почувствам непродуктивна, при първа възможност лягам да поспя за 10-15 мин..

Какво ви зарежда?

Прегръдка от любим човек. Мисля, че ми действа като зарядно.

Какво ви разсмива?

Напоследък най-искрено ме разсмиват децата. Те са напълно естествени и често имат невероятни попадения.

Какво ви натъжава?

Липсата на смисъл у хората. Водени от фалшиви идеали, често губят себе си и се озовават неудовлетворени и нещастни.

Какво ви вбесява?

Лоши шофьори, които с поведението си на пътя застрашават околните.

Личност, на която се възхищавате?

Всеки човек с талант, който полага големи усилия да го развива, буди уважението и възхищението ми. А личността е една - майка ми.

Кое свое качество харесвате най-много?

Умението да прощавам и забравям обидата. Каквото и да се случи, гледам бързо да се изчистя и да продължа напред.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Бих искала да съм по-търпелива. Всеки ден работя над това.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да разпръсквам с магическа пръчица любов и радост. Мечтата ми е да съм в свят с повече усмихнати и щастливи хора.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Получих важна подкрепа за концерта ми в Париж, а аз подарих музикално произведение, макар и още незавършено.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

'Хайде, не се разсейвай!' повтарям непрекъснато на моите ученици.

Къде бихте искали да живеете?

Мога да живея навсякъде, където имам условия да се развивам като творец. България става все по-негостоприемна в това отношение и съм си дала време да помисля кое е наистина моето място.

Коя е последната книга, която прочетохте?

The art and business of writing music for movies and TV

Мисля, че скоро ще стане ясно защо чета книги на тази тема с една хубава филмова премиера.

Най-интересното място, на което сте били?

Последното ми впечатление и по-различно изживяване беше пустинята Вади Рум и т. нар. UFO хотел. Усещането е сякаш си в сцена от филм за Марс.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Ще цитирам едно любимо стихотворение на сръбския автор Васко Попа:
Малката кутия На малката кутия ѝ растат първите зъби Расте ѝ малката дължина Малката ширина малката празнота
И изобщо всичко, което има Малката кутия продължава да расте И сега в нея е шкафът В който беше тя
И расте още и още, и още И сега в нея е стаята И къщата и градът и земята И светът, който бе тя
Малката кутия си спомня детството И от преголемия копнеж Става пак малка кутия Сега в малката кутия
Целият свят е съвсем мъничък Лесно можеш в джоб да го сложиш

Лесно да го откраднеш и лесно да го изгубиш

Пазете малката кутия

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал