20 въпроса: Ясен Гюзелев

Луксозен албум събира творчеството на световноизвестния илюстратор

Художникът Ясен Гюзелев представи монографията, побрала повече от 40-годишното му творчество като илюстратор на световна литературна класика. Идеята за книгата-албум, както и задълбоченият и увлекателен текст е на изкуствоведа куратор Красимир Илиев, дизайнът е на брат му Чавдар Гюзелев, а реализацията - на издателство "Рива". Селекцията на рисунките е наслада за сетивата, започвайки още от гимназиалните години на Ясен и визията му за Дон Кихот и "Ад" на Данте. Тази книга не е прозорец, а цял огромен, многопластов и величествен витраж, в който се оглеждат героите на Умберто Еко, Франсоа Вийон, братя Грим, Карло Колоди, Пушкин, Луис Карол, Дикенс, Бокачо, Артър Конан Дойл, Сервантес. Приказен, магнетичен и изящен, с прецизност към детайла, с причудлива промяна на перспективата - светът, който ни разкриват тези илюстрации, е пожелаван и поръчван от издателства в Европа, Азия и Америка.

Като какъв човек се определяте?

Е, сега закъсах... Не се определям. Опитвам се да бъда човек с добри качества и морал. Опитвам се да бъда свободен и добър човек. Дали съм такъв, не знам. Професията неминуемо се отразява на характера и начина на живот на човека и го формира или дооформя. В моя случай бих казал, че съм по-скоро интровертен - аз работя сам, по цял ден, в една стая, на една маса, със собствената си мисъл... но дали съм станал такъв, защото това работя, или работя това, защото съм такъв, ми е трудно да кажа.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Вярвам, че има нещо, което може да се нарече абсолют, но - в нашия земен живот тук! - ние никога не можем да говорим за абсолютни неща. Можем само да вярваме, че абсолютът някъде съществува. Можем само да допускаме... В ежедневния ни живот няма абсолютно лоши или абсолютно добри хора, няма абсолютно правилни действия и постъпки и абсолютно неправилни. Така мисля.

Любимият ви момент от деня?

Когато свърша с дългите си сутрешно-обедни приготовления и тоалет и се оправя, обуя си обувките и отивам в ателието да работя.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Това е всяка работа, с която се захващам, всеки нов проект, всяка една отделна илюстрация. Дали ще мога да осъществя идеята, която вече е оформена или ме предизвиква да съм на нивото на автора, когото илюстрирам, или да съм на собственото си ниво. Един некратък процес, който е само в моята глава. Моментът на рисуване идва чак когато аз съм видял книгата в съзнанието си открай докрай, от корица до корица. Тогава сядам с молива и белия лист.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Няма нужда да му се обяснява, аз мога да му го покажа и ако то гледа готова моя картинка, само ще разбере - или ще се заплени и впечатли, или ще остане безразлично. Детето може да има въпроси: "Ама защо този е толкова дебел, а другият толкова висок?", но като цяло възприятието е непосредствено и естествено. Най-общо казано, на повечето деца рисунките им харесват.

Как си почивате?

С чаша бира и приятели и със семейството.

Какво ви зарежда?

Същото.

Какво ви разсмива?

Доброто чувство за хумор, когато някой го проявява. Ценя хората, които го притежават. Понякога може да те разсмее и глупостта, но смехът тогава е по-саркастичен. Спонтанна, мека, добра усмивка пък може да предизвика реакцията на едно дете... Когато разписвах книгата на едно прекрасно русо момиченце на 6 годинки, разбрах, че искала да стане палеонтоложка, защото много обича динозаврите. Пожелах й да стане палеонтоложка или каквото иска и да е щастлива и защото сега учи буквичките, мама ще й прочете написаното. Тя се върна по-късно и ми каза: "Вие сте ми пожелали да стана каквото искам, а аз искам да стана динозавър". Та, чувството за хумор, колкото и да е елегантно, толерантно и тактично, винаги съдържа в себе си един елемент на подигравка над някакво качество или типаж. А случки като тази са изцяло невинни, чисти и просто те карат без насмешка да се усмихнеш.

Какво ви натъжава?

Много неща. Живеем в нелеко време, всички се вълнуваме от тази инвазия в Украйна... Войните по света никога не са спирали. Но има нещо много по-тъжно в тази война, защото е братоубийствена. Целият свят е потресен, усеща се нещо, което много напомня на 1939 г., дано не се стигне до по-широко и страшно развитие на тези събития. Разбира се, всяко конкретно човешко страдание натъжава. Нека спрем дотук, наистина на фона на тази трагедия по-дребните човешки обиди не са толкова важни.

Какво ви вбесява?

Мога да се вбеся поради същите причини, от които се натъжавам. Бесен съм, че се водят такива безсмислени войни. Бесен съм от наглостта на едни злонамерени хора, които са в състояние да манипулират цели нации и общества. Тяхната наглост да се обогатяват от всичко това и от неспособността на ограбваните и мамените да разберат какво им се случва - това ме вбесява.

Личност, на която се възхищавате?

Моята представа за тип личност, който ме възхищава, е свързана с образа на човек, който е преживял нещо много тежко, нещо като смъртна присъда, може да е болест, може да е затвор, каторга, които са изглеждали доживотни и които в един миг от живота му се оказват с щастлив край - просто изгнанието и опасността отминават или болестта си отива. Познавам няколко такива човека. Те носят някакъв вътрешен морал и мир, живеят с усещането, че всеки ден им е подарен от Господ, наслаждават се на всеки миг и умеят да раздават своята любов и внимание на другите. Няма да споменавам имена. Харесвам такъв тип хора, бих искал да мога да живея така. Не винаги успявам, сигурен съм. Да усещаш, че животът ти е подарък, да благодариш за всяко добро и хубаво нещо в него, да не пилееш време в глупава, ненужна омраза или интриги - стремежът към това си струва. Боже мой, има хора, които работят за другите, помагат им със способностите и усърдието си, това са морални, характерологични особености, които ме възхищават.

Кое свое качество харесвате най-много?

Умея да слушам и проявявам постоянство. Каквото и друго да кажа, ще прозвучи нескромно. Е, скромен съм, затова няма да изреждам другите добри качества, които притежавам.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Имам едно качество - обичам да пия бира. Бих искал да го променя, т.е. да пия по-малко бира. Задочен член съм на бирената партия (смее се). Много качества искам да променя.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Като малък ми харесваше да си представям, че мога да ставам невидим, когато си поискам. Да си ходя, където пожелая, незабелязан да правя каквото ми хрумне.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Напоследък подарявам на близките си книгата. Жилетката, с която съм облечен, е подарък от жена ми. За мен най-ценните подаръци са доброто отношение, вниманието, любовта на близките ми хора.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

Хващам се понякога, че използвам някоя дума прекалено, тя става паразитна и се опитвам да я изчистя от речника си... Но може би другите хора трябва да кажат, защото аз не се слушам като говоря.

Къде бихте искали да живеете?

Тук, където живея. Харесвам да съм тук и сега. Отдавна се сбогувах с мечти от типа "Колко би било хубаво да живея еди-къде си, там ще е страшно готино...".

Коя е последната книга, която прочетохте?

"Времеубежище" на Георги Господинов.

Най-интересното място, на което сте били?

Интересно в какъв смисъл? Красиво, особено, различно, необичайно... Аз не съм ходил много на екзотични места, от европейска гледна точка. Ставам вече скучен, но за мен интересно място е такова, на което мога да бъда с приятели, с които си говорим, имаме общи интереси, шегуваме се, заедно сме със семейството ми. Такова място може да е навсякъде.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

"Прави каквото трябва, пък да става каквото ще."

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал