20 въпроса: Ирина Баткова

Баткова е куратор на инсталацията "Ето къде си", която представя България на 59-ото Венецианско биенале

Ирина Баткова пише, рисува, открива и подкрепя таланти. Тя е куратор на избрания с конкурс проект "Ето къде си" на Михаил Михайлов, с който България се представя на 59-то Венецианско биенале (23 април - 27 ноември 2022 г.)

Завършила е българска филология и културология, била е уредник в СГХГ, директор на галерия "Шипка" 6, директор на галерия "Витоша", автор на изложбената програма на Плюс 359, където е курирала и собствени проекти. Работи като консултант в областта на българското изобразително изкуство, нейна е платформата Art Project Depot. В момента фокусът й е върху Хербариум, чието първо издание беше представено миналата година в САМСИ. Малко известна подробност е, че Ирина Баткова е била част от ранния екип на българската редакция на радио "Свободна Европа".

Има няколко самостоятелни изложби. Публикуваните й книги включват стихосбирките "Обърнатите катедрали" (1991) и "Рунически знаци" (1996), детската "книжка с измишльотини и дорисувки" "Лунната мастилница" (2006), сборникът с поезия "46" (2008, редактор Миглена Николчина). Илюстрирала е сама всичките си книги.

Живее между София и Истанбул.

Като какъв човек се определяте?

Като човек, който си поставя предизвикателства и търси решения.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Вярвам в силата на креативната енергия. Вярвам в детската непосредственост на възприятието. Едно от най-прекрасните ми преживявания беше да гледам едно от изданията на Венецианското биенале заедно с шестгодишните близнаци на моя приятелка. Те наблюдаваха като абсолютни професионалисти - не задаваха въпроси какво е това или защо е направено по този начин, а направо анализираха и обясняваха. Едно дете може да зададе много неочаквана гледна точка и да ни припомни колко е важно да не губим любопитството си към света.

Любимият ви момент от деня?

Нямам никаква рутина в ежедневието си и държа на това. Понякога ставам почти през нощта с някаква конкретна мисъл и сядам да пиша. Когато пътувам, обичам рано сутрин да ходя и да изучавам на спокойствие местата, на които попадам. В същото време обичам да стоя на някой див плаж, докато стане тъмно и слънцето отдавна е залязло. Радвам се, че имам приятели, с които мога да споделям всичко това.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да правя сложните вътрешни връзки между образ и дума. Да установявам отношения на доверие и разбиране с най-различни хора, с които трябва да постигнем максимално добър резултат в проектите, по които работим заедно. Да организирам работата в подготовката на една изложба така, че всеки един от екипа да може да изяви креативния си потенциал по най-добрия начин и това да бъде забелязано и признато.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Никога не съм разговаряла с дете, включително и с моето собствено, снизходително, с идеята, че трябва да споделям опит и да го наставлявам. Децата не спират да ме удивляват. Обичам да проверявам как работят изложбите, които правя, през техните очи. Идеята да обяснявам никога не ми е допадала. Предпочитам разговорите, в които се обменят мнения, мисли и идеи. В един голям проект, който правих миналата година в САМСИ, присъстваше една работа на Михаил Михайлов - квадратна кутия, която беше поставена върху въртящ се постамент. Абсурдното наименование на работата "Кръгли квадрати" всъщност е логично, ако работата не е статична, а се върти. И от многобройната публика на откриването единственият, който се сети да завърти работата, беше едно много малко момченце. Успяхме да го заснемем как съсредоточено я разучава, тъй като постаментът не се вижда, и в един момент започна да я върти. В такива моменти осъзнаваш как си започнал един диалог и най-различни хора, малки и големи се включват в него - всеки по свой уникален начин.

Как си почивате?

Обичам да пътувам, да се движа и обикновено, където и да отида, се виждам с приятели, с които ми е интересно да разговарям. Общувам с много художници от различни държави, така че работата и почивката доста често се смесват. Сега си мисля, че за да си почина, преди да започна нещо ново, ми е необходимо да сменя пейзажа, града, държавата, да видя хора, с които нямам възможност да се срещам много често, да обикаляме изложби и арт фестивали. Всичко това дава нова енергия.

Какво ви зарежда?

Общуването и обменът на идеи. Когато правя проучвания по определени теми, попадам на различни книги, статии, анализи. Когато работя нещо, конкретно свързано с визуалните изкуства, и някакъв философски пасаж, от съвсем друго поле на познанието, изведнъж се появява, като че ли е написан да облече с думи някаква визия - тогава усещането е страхотно.

Какво ви разсмива?

Последният път, когато много се смях, беше заедно с Михаил, докато работехме по Българския павилион на биеналето. Тъй като създавахме абсурден свят, започнахме да си измисляме и някакви абсурдни ситуации, свързани с него. И дори да ги разиграваме. Беше наистина смешно.

Какво ви натъжава?

Гледките на безпомощност.

Какво ви вбесява?

Безсилието. Невъзможността да реагираш адекватно на незаслужена несправедливост. А това е част от всекидневието на света, в който живеем. Политическата арогантност и некомпетентност и твърде ограничените ни възможности като избиратели да се защитим от тези, на които даваме власт да решават бъдещето ни.

Личност, на която се възхищавате?

Харесвам много и различни хора, но никога не съм се възхищавала само на един определен човек, защото има толкова много полета на човешка дейност и личности, които правят невероятни неща.

Кое свое качество харесвате най-много?

Не съм сигурна. Може би имам добри комуникационни умения, които са ми помогнали да създам страхотна връзка със сина си и много разчитам на неговото мнение за това, което правя.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Мисля, че постоянно се променям - гледам да не повтарям едни и същи грешки.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Никога не съм мислила в такъв план.

Възхищавам се на хората, които променят света с обикновените си човешки сили.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Материални подаръци като че ли си разменяме през цялото време и не съм сигурна дали запомням точно какво съм получила и подарила. Но си спомням един чудесен подарък за последния ми рожден ден - една приятелка ми подари престой в една прекрасна къща с интересни хора. От своя страна и аз се опитвам да отгатна какво би било важно за хората около мен, за да подарявам неща, на които наистина ще се зарадват.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

Когато пиша, постоянно чистя текстовете от такива думи. И тогава си давам сметка колко конкретно и силно бихме се изразявали без всички думи, които се появяват вследствие на емоциите, които влагаме във вербалното общуване.

Къде бихте искали да живеете?

Бях убедена, че искам да живея на остров, но след като прекарах много време там, вече не съм така сигурна. Но ще бъде чудесно да е близо до вода.

Коя е последната книга, която прочетохте?

"Що е" на Джорджо Агамбен. Което ме накара веднага да започна да чета отново великолепната "Идеята за проза" на същия автор.

Най-интересното място, на което сте били?

Не знам по какъв начин бих определила едно място като най-интересно. Възприемането на дадено място е свързано с много усещания не само с физическите характеристики на самото място. Затова не си спомням някога да съм определяла дадено място като най интересното, на което съм била. Като усещане си спомням едно страхотно преживяване из САЩ с кола, спане по диви къмпинги сред невероятна природа и десет дни бродене по пътеките на Сиера Невада до високопланински езера, където за първи път в живота си лових риба, и то по необходимост, защото храната ни почти беше свършила.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Скоро си мислех, че понякога се сещам за подобни цитати в определени ситуации. Но не се идентифицирам с някакво конкретно мото или цитат, защото действителността непрестанно ни поднася неочаквани изненади. Вярвам, че трябва да сме адекватни на динамиката на живота и да бъдем готови за предизвикателството да се изправим пред нещо ново, което все още не сме преживели и да намерим мястото му в нашата система от представи и нагласи към света.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал