Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Иво Инджев (р. 1955) е дългогодишен журналист. Бил е кореспондент на Българската телеграфна агенция в Бейрут, директор на БТА (1990 - 1993 г.), главен редактор на вестник "Демокрация", вицепрезидент на Асоциацията на европейските журналисти, коментатор и телевизионен водещ, блогър. Баща на пет децa.
В първите дни на май излезе обновено и допълнено издание на книгата му "Измамата Сан Стефано" (2018 г.), която преразглежда представата за "вечна дружба" между България и Русия и проследява руската политика от началото на Кримската война (1853 - 1856) до наши дни.
В преработеното издание (отново на "Сиела") Инджев прави паралели между русификацията на България и "денацификацията" на Украйна днес: "Няма как всичко да се повтаря буквално и не твърдя подобно нещо, но посочвам факта, че общото е повече. То е във факта, че през вековете руската мечка не си мени козината, какво остава за нрава да мами собствените си поданици, съседите и света с цел да завладява цели народи и земите им."
Като какъв човек се определяте?
Като грешен и непоследователен в това отношение.
Нещото, в което вярвате абсолютно?
Опитвам се да мисля повече, отколкото да вярвам.
Любимият ви момент от деня?
Вечерята със семейството ми, още повече че ям само веднъж на ден.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да намаля темпото.
Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Че е същото като детската игра. Щом ти харесва, не ти се иска да спираш.
Как си почивате?
Като спя, често на слънце и никога с чадър. Не умея да посръбвам дълго 20 грама еспресо с премрежен поглед или седнал на безкрайни празни приказки в кафенето.
Какво ви зарежда?
Добрата дума не само от близки, но и от щедри на доброта непознати.
Какво ви разсмива?
Напоследък най-много кученцето ми, бута ми компютъра с лапа и муцуна, за да го галя.
Какво ви натъжава?
Конкретно сега - трагедията на сплотения от съпротивата срещу най-голямото зло на епохата украински народ, принуден сам да се бори с него.
Какво ви вбесява?
Наглата безнаказаност на очевидното зло, което представя агресията за "миролюбие".
Личност, на която се възхищавате?
На онзи незнаен китайски младеж, който спря сам танковете на "Тянанмън". Или на германеца, останал седнал сред хиляди екзалтирани нацисти с изпружена за поздрав към фюрера ръка, който плати с живота си за това.
Кое свое качество харесвате най-много?
Нямам такова огледало.
А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Остаряването.
Каква суперсила бихте искали да притежавате?
Като дете може и да съм мечтал да имам такава, но днес знам, че не бива отделен човек да има "суперсила".
Последният подарък, който направихте/получихте?
Подарих гривна на съпругата ми, която ми направи по-голям подарък - не я сваля вече повече от два месеца.
Израз или дума, която употребявате прекомерно?
Няколко са паразитните ми подсъзнателни словесни прегрешения, но ми позволяват да мисля с един ход напред.
Къде бихте искали да живеете?
Никъде другаде.
Коя е последната книга, която прочетохте?
Разсъждавам в момента над "Опашката" на Захари Карабашлиев, но нямам "последна книга". Чета по няколко наведнъж.
Най-интересното място, на което сте били?
Това е невъзможна класация. Не обичам да въздишам по миналото.
Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Ползвам здравословната самоирония на човек, който предпочита да се шегува със себе си, вместо да дава повод на другите да му се надсмиват.