Аз, Украйна и България: Вики Книш разказва как узрява националната идентичност

По-късно тази година родената в Украйна художничка ще направи тематичен мюръл в публичното пространство на София

Вики Книш пристига на срещата с тъмни очила и причината за това вероятно не е слънцето: от началото на войната в родната ѝ Украйна животът и ежедневието ѝ са преобърнати, а изминалите два месеца и половина не правят говоренето по трудни теми по-лесно.

В началото на XXI век тя емигрира от Киев в София, а от 2014 г. живее в Ирландия. През всичките тези години тя се занимава с визуални изкуства: илюстрация, фотография, дизайн, създателка е на бранда Minushka. Книш се връща в България в един от дните, когато хиляди хора излязоха на шествие в центъра на София, за да подкрепят Украйна. Но днес Вики е тук, защото подготвя проект, който обединява професионалното и личното - стенопис, вероятно на калкана на зала "България" с тематична рисунка, посветена на войната в Украйна: майка държи детето си, представен за първи път на "Мелба срещи" на 14 април и обща инициатива между нея, платформата за дизайн "Мелба" и Столична община.

Идеята идва от често споделяна в социалните мрежи снимка, на която ранена млада майка прегръща бебето си, но също така и от по-особените исторически отношения между мъжете и жените в Украйна. От началото на руската инвазия на мъжете е забранено да напускат страната с идеята да бъдат мобилизирани в защита на Украйна. Така жените и децата се превръщат в бежанския образ на бедстващите украинци. Същевременно други решават да останат и чакат партньорите им да се върнат от фронта. "През годините ние загубихме много мъже. Винаги в населението жените са били повече от мъжете, а вследствие на това в Украйна те поемат много роли. Жената е символ на нещо много силно в Украйна." Проекта Книш подготвя съвместно със "Студио Комплект" и подкрепата на Столичната община.

Новините на 24 февруари, първия ден на войната, заварват Вики в Дъблин, където живее през последните няколко години. "Имаше период, в който нямаше връзка с близките, периодично спираха интернетът и мобилното покритие. Вътрешен ад, през който преминаваш всеки ден. Вечерта лягаш и по някакъв начин ти погребваш близките си всяка вечер, защото заспиваш с мисълта за тях", казва Книш, която е очаквала подобно развитие покрай все по-притеснителните новини в западната преса, в контраст с настроението в Украйна, че няма място за паника.

Успяла е да вземе майка си от румънската граница, но баща ѝ се намира в окупираните райони и упорито не иска да напуска дома си. Особено усещане у нея създава и фактът, че това е война, която протича в реално време през медиите и социалните мрежи - едновременно следиш какво става, но и си далеч от събитията. "Веднъж баща ми каза, че не може да говори, тъй като е на пода и отвън се стреля. Но може би чак когато помогнахме на една украинка в Дъблин, се докоснах физически до това, което се случва."

Книш, родена преди разпадането на СССР, идва от украински говорещо семейство. Родителите ѝ са от Полтава, по собствените й думи град с минимално руско влияние. Тъй като баща ѝ е военен, отрасва близо до Мариупол, както сега, така и преди свързан с различни местни исторически травми: в областта има много заселници, вследствие на "гладомора" в СССР. Да бъде част от украино говореща среда в СССР поражда объркване в детството ѝ: всеки ден се учи руски език и литература, докато уроците по украински са един път в седмицата и обикновено учителите отсъстват. "Това създаде една размита идентичност. Чувствахме се като нито риба, нито рак." Спомня си за съседите си в Украйна, бесарабски българи, от които за първи път чува думи като "чушка" и "леля".

Вики е на 11, когато през август 1991 г. Украйна става независима държава. "За моето поколение тази независимост беше много странно събитие и преживяване. Когато растеш в разпад на една система и изведнъж след един ден влезеш в друга система, всичко се е променило толкова бързо, че не го възприемаш насериозно, все едно е фалшива промяна."

В края на 90-те тя вече живее и учи в Киев, а в началото на новия век се пренася в България. "Преди да замина за България, Украйна беше в странно състояние. Когато живеех в Киев, в края на 90-те, градът беше повече руски говорещ. Липсваше усещане за столица и общност." Последния път, в който посещава Киев, тя вижда съвсем различна атмосфера. "През 2019 г. градът беше тотално различен, страхотно място, повечето хора, особено децата и младите, говореха на чист украински." Трудно ѝ е да каже кога е започнала по-голямата промяна, но протестите в Украйна между 2013 и 2014 срещу проруския президент Виктор Янукович (т.нар. Евромайдан, последван от окупирането на Крим от Русия) са ключови в оттласкването на украинското общество от миналото. "Евромайданът със сигурност беше отправна точка, в която хората се събраха и разбраха за какво се борят."

Вики Книш възприема България също като дом. "Когато дойдох, веднага се потопих в българската култура, бързо си намерих работа. Веднъж като си приел България и България те е приела, трудно е да се разделиш с нея."

Както сега, така и когато се установява в София, впечатление ѝ прави колко терзания, с които е свикнала, са спестени тук. "Много се впечатлявах от това, че хората нямаха моя проблем със самоопределянето, всички са сигурни, че са българи - независимо от мрънкането и проблемите, това общество няма колебание за идентичността си. В България промените след 1989 г. са други: свалени са атрибутите на строя, но това не влияе на самоопределянето. И въпреки че някои говорят за националните идентичности като остаряло разбиране, във време на криза тази идентичност е важна."

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    yae47646770 avatar :-|
    yae47646770

    "Трудно ѝ е да каже кога е започнала по-голямата промяна"

    Не е трудно, стига да имаш желание да видиш истината. Т.нар. "промяна" се дължи на дългогодишната силова украинизация и дерусификация, която логично доведе до утвърждаване на украинската идентичност на запад и отблъскване от същата на изток и юг. Де факто с политиката си на етнически национализъм и изключване на половината население, предопределиха и предстоящия разпад на Украйна, чийто завършек е настоящата война.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал