Марион Дърова, танцуващата с философи

Носителката на "Икар" Марион Дърова за новия си спектакъл и консерватизма на времето, в което живеем

Срещаме се с Марион Дърова малко преди премиерата на най-новия ѝ танцов спектакъл, "Свободно падане", част от програмата на One Dance Week в Пловдив (20 май) и първа по рода си копродукция между фестивала и регионалния център за съвременни изкуства "Топлоцентрала" в София. На какъв етап е подготовката - този, в който всичко изглежда, че няма да се получи, или в този, в който всички парчета започват да се подреждат? "Може би ще прозвучи самонадеяно, но няма етап, в който да си казвам, че всичко ще се провали. Когато работиш усилено по идеята си, няма какво толкова странно да се случи. Виждам опита като възможност да проверяваш себе си и изначалните ти нагласи, които са ти близко до природното, а не като нещо, което правиш за първи път отново и отново."

"Свободно падане" (с участието на Жана Пенчева, Мартина Апостолова, Николай Марков, Пламен Кънев, Цвета Дойчева, Яница Атанасова) засяга теми, които Дърова развива от спектакъл в спектакъл: какво е мъжественост и женственост, желаем ли нещо наистина, или обществото ни диктува как да изглеждаме и как да мислим? "Бягам от посланията. Просто ми е интересно да забелязвам неща, които да извадя от ежедневното, за да бъдат видяни от друг ракурс, по различен начин." В контекста на новия спектакъл тя изследва разделителната линия между това какво наричаме природно и социално. "Често говорим за неща, които са социални кодове, като природно дадени - примерно женствеността и мъжествеността не зависят задължително от това дали имаш вагина или пенис."

Новият спектакъл е реакция срещу вълната на консервативност, която тя забелязва не само в политически контекст, но и в социално-културен план. Това е и тема, която Марион постави с "Машината за омраза" от 2019 г., в който омраза към другия е разгледана като "по-лесният начин да формираш идентичност и значимост в свят на скорости и противоречива информация". "Обществото не върви в равна прогресия нагоре, винаги има несиметричност в развитието на технологиите, на начина на общуване, докато ги има и вечно присъстващите архаични страхове, че другият ще дойде и ще вземе твоето място", казва Марион.

Темите в "Свободно падане" са силно свързани с френския философ Жак Лакан (1901 - 1981) и размислите му за начина по който "желанието е винаги желанието на другия". Преди да се посвети на сцената през 2015 г., Дърова всъщност завършва философия и едва тогава преминава към режисура за драматичен театър в НАТФИЗ. Колко ѝ пречи или помага философията като режисьор? "Със сигурност ми помага. Малко е парадоксално, но съвременният танц има много повече общо с философията, отколкото другите видове танц със съвременния танц."

"Свободно падане" идва само два месеца след като тя представи "Пастет", пърформанс, вдъхновен от разказа "Издръжливец на гладуване" на Франц Кафка и който досега е имал три разпродадени представления.

Дърова също така ще участва в програмата на новото издание на международния фестивал "Антистатик" с Wo Man на 14 май в "Топлоцентрала". Представлението с Мартина Апостолова взе "Икар 2021" в категорията за съвременен танц и пърформанс, но според Дърова това е и работата ѝ, която по-трудно е намерила контакт с публиката. От друга страна, за нея всякакви отзиви са добре дошли и ако чуе само похвали за нещо, което е направила, обикновено това е знак, че нещо не е наред.

Малките паузи между проектите са и плод на нарастващата увереност на Марион като режисьор, въпреки че, както уточнява, всяко чувство на сигурност е изключително условно. Като че ли и трудно би била под режисурата на някой друг скоро: "По-трудно ми е когато съм в нечии ръце, когато трябва да съм проводник, опитно зайче на някой друг. А има хора, които се чувстват най-добре по точно този начин. Може би трудно се доверявам." От друга страна, е признателна на опита си покрай хореографа и артистичен директор на "Сцена Дерида" Живко Желязков, както и на театралния режисьор Иван Добчев от "Сфумато", който я провокира да намира сърцевината на това, което я впечатлява. "Казваше ми, че всички крадат, но въпросът е как ще го направиш."

Въпреки увеличаващата се публика за съвременен танц в България и присъствието на повече международни събития парадокс е, че някои от основните места за жанра е твърде възможно да затворят перманентно врати заради финансови и организационни проблеми при НДК - ДНК и театър "Азарян". За нея свиването на възможностите да се показва подобно изкуство в България води и до все по-голяма бариера между изпълнители и публиката, все по-голяма липса на култура на диалог и дискусия.

"Има толкова много възможни посоки, толкова възможности за развитие, тъй като танцът отговаря винаги на живота тук и сега, с всичките му актуални въпроси. Не може да стоиш на сигурно, това е най-хубавото."

След премиерата на "Свободно падане" на 20 май програмата на One Dance Week продължава в Дома на културата в Пловдив на 21 май с "Обещай ми", спектакъл на белгийската компания kabinet k & hetpaleis, "Това е танц!" на Balé da Cidade de São Paulo от Бразилия (22-23 май), "Кабракимера" на Катарина Миранда (27 май) и "Адорабилис" на Жонаш и Ландер (29 май) от Португалия. Повече информация и какво предстои през юни: onedanceweek.com. За всички представления ще бъде осигурен свободен достъп за украински граждани, необходима е заявка на [email protected].