Анри Сала, художник: Изкуството слуша тътена на света

Албанският артист за инсталацията си Very Ultimate Illuminating Classic Living пред НДК и улавянето на духа на времето

Артистът Анри Сала е роден в Тирана, Албания, живее и работи между Берлин и Париж.
Артистът Анри Сала е роден в Тирана, Албания, живее и работи между Берлин и Париж.
Артистът Анри Сала е роден в Тирана, Албания, живее и работи между Берлин и Париж.    ©  Jutta Benzenberg
Артистът Анри Сала е роден в Тирана, Албания, живее и работи между Берлин и Париж.    ©  Jutta Benzenberg

Роденият в Албания Анри Сала предизвиква времето и историята с инсталацията Very Ultimate Illuminating Classic Living на пилоните пред НДК.

От 2007 година Институтът за цветовете на Пантон (The Pantone Color Institute) избира цвят на годината, с който прогнозира световните цветови тенденции и задава хроматичния дух на времето. Цветът на годината се избира след анализ на тенденциите във всички аспекти на обществото - от изкуството и модата до социалните медии и политиката. За знамената пред Националния дворец на културата художникът Анри Сала е избрал да използва Цветовете на годината на Пантон, които в хронологичен ред представят предизвикателното време от началото на пандемията през 2019 до днешната 2022 година.

Знамената са окачени в рамките на проекта "Форми, изкуство в публична среда" на фондация МУСИЗ и ще останат пред НДК до 23 май.

Анри Сала е роден през 1974 г. в Тирана, Албания, живее и работи между Берлин и Париж. Става световноизвестен с ранните си видеопроизведения, които изваждат на показ отворените рани на историята чрез лични разкази и преживявания (Intervista - Finding the Words, 1998; Nocturnes, 1999; Damni i Colori, 2000; Time After Time, 2003).

Оттогава той работи с най-разнообразни изразни средства като видео, фотография, инсталация, рисунки и скулптури. Работата му изследва границите между образ и звук, за да създаде времеви произведения от внимателно сглобени моменти, които се наслагват един върху друг.

Very Ultimate Illuminating Classic Living е част от проект "Форми, изкуство в публична среда" на фондация МУСИЗ, който се изпълнява с финансовата подкрепа на Столичната община, програма "Европа 2021", в партньорство с Австрийско посолство и Националния дворец на културата и съдействието на инж. Галя Крумова.

Интересна е връзката на изкуството и артистите с времето. Всяка арт творба "улавя" определен период от време като капсула, в която закодира посланието си. Защо е толкова важна тази връзка?

Защото в основата си изкуството се базира на тази връзка с времето, макар тя да е винаги спорна. Неговата функция е да бъде предсказание за идващите времена и знак за отминалите. Това, което е характерно за мен като артист, е артикулиране на кратките моменти от време, когато миналото се превръща в бъдеще, когато намерението се превръща в движение, когато дъхът се превръща в реч, когато жестът се превръща в звук.

В София може да се види инсталацията с оцветени в различни цветове флагове, разположени на едно от централните места - пилоните на НДК. Как избирате кога да се включите в даден проект? Използвате компаса на интуицията си или?

Обикновено моят компас по време на процеса на създаване на произведение е комбинация от интуиция и изследване и тази комбинация може да доведе до случайни резултати. Така беше и този път, когато търсех идея, която да съчетава цветовете с отминалото време. От 2007 г., след като става все по-влиятелен в огромния свят на дизайна и маркетинга на марката, Pantone Color Institute избира цвета на годината, който има за цел да представи неговия хроматичен дух. Този процес следва анализа на тенденциите и разглежда всички аспекти на обществото, от мода, изкуство, социални медии, дори до политика.

В проекта Very Ultimate Illuminating Classic Living (2022) - който е под формата на трите знамена пред НДК - подредих в техния хронологичен ред годишните цветове, съответстващи на предизвикателния период на пандемията от ковид-19, обхващащ от 2019 г. до 2022 г. Разположени един над друг, цветовете очертават разделителните граници на знамената, за да създадат впечатление за припокриване между времето (периода, който символизират) и пространството (повърхностите на знамената). С развяването на знамената, предизвикано от вятъра, някои от цветовете понякога изчезват, като метафора за периодите от време, когато вълните на епидемията и последвалите локдауни ни принудиха да живеем живота си в ограничение, затворени.

Светът отново е изправен пред сериозно предизвикателство с военните действия в Украйна. В този момент изкуството отново проявява силата си да провокира, да предизвиква хората да мислят, да си задават правилните въпроси, за да намират правилните отговори...

Изкуството има способността да разшири хоризонтите ни и да осветли представите и предразсъдъци ни, без това да звучи педагогическо или дидактивно. Оспорвайки конвенционалните ценности и противопоставяйки се на установените норми, то придава релевантност на маргиналното и насочва вниманието ни към детайлите, към важните неща, които често остават в сянка. Мисля си, че това е, както казахте, политическата сила на изкуството, защото то помага за разширяване на мирогледа и фокуса на едно общество, отвъд новинарските заглавия и светлините на прожекторите на ежедневната реалност.

В работата си експериментирате с видео, инсталации, музика и винаги търсите директния контакт с публиката. Какво очаквате от нея?

Да, работата ми често се състои от множество и разнообразни слоеве, но не мисля, че за да я изживеете, се изискват предварителни познания или информация. Няма риск да не получите съобщението, защото няма съобщение, а само преднамереност. Така хората могат да интерпретират всичко по свой начин и така произведението започва своето пътешествие към други интерпретации, които може да се различават от първоначалното му значение.

Какво е определящо за артиста - сетивността, талантът, хуманността?

Това е труден въпрос, защото представите за това кой може да бъде художник и каква е разликата между някой, който е, и някой, който не е, непрекъснато се развиват. Може би концепцията на италианския философ Джорджо Агамбен за съвременността като "онази връзка с времето, която се придържа към него чрез разединяване и анахронизъм" може да обясни тази тънка, но важна разлика. Да перифразирам Агамбен, според мен художник е този, който поддържа "единствена връзка със собственото си време, който се придържа към него и в същото време се дистанцира от него". Това състояние на дълбок дисонанс позволява на изкуството да остане актуално отвъд примамките и кодовете на настоящето.

Германският културолог Херман Васке направи преди години интересен проект, представен в Кан, с отворен въпрос към артистите: Защо творите? Какъв е вашият отговор?

Това, което предизвиква творчеството ми, е желанието да отговоря на вибрациите на света по свой собствен начин.

Каква е ролята на изкуството тогава?

Да накара нашия свят да трепти. Френският поет и политик от сенегалски произход Леополд Седар Сенгор пише: "Само ритъмът може да прeдизвика поетично късо съединение, което превръща медта в злато и речта в глагол." Вярвам, че целта на изкуството е да трансформира речта в глагол с други средства.

В какво време живеете - минало, настояще, бъдеще?

Комбинация от несъвършени времена, независимо дали са минало, настояще или бъдеще. Вероятно защото тези времена носят сила за паралакс (термин, който характеризира видимото изместване на положението на един наблюдаван обект, дължащо се на неговото наблюдение от две различни точки) и едновременност. Това е свързано с живота ми на различни места в света (Париж, Берлин), но също и с факта, че съм започнал израстването ни през определен период от историята на Албания, когато огромни политически вълнения трансформираха обществото, неговите ценности и начина му на живот.

Защо избрахте да живеете в Берлин?

През последните 15 години Берлин беше градът, в който живеех, но също така често напусках, за да отида на други места. Берлин е щедър град, който не изисква притежание на човека, който живее в него. Днес прекарвам време и в Париж, така че живея между два града, което много се доближава до усещането да се живее в различни времена. Това позволява на човек да допълни качества им и дори да оцени присъщите им несъвършенства.

Окото на артиста е?

Стетоскоп за слушане на тътена на света.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал