20 въпроса: Жюстин Томс

Дебютният роман на преподавателката по онлайн маркетинг е за арменския геноцид и репресиите по време на комунизма

   ©  Цветелина Белутова

Жюстин Томс е известна в средите на онлайн маркетинга, познаваме я като автор на редица книги за уеб дизайн, основи на интернет рекламата, отговорния корпоративния бизнес и др. Тя е една от любимите и колоритни преподавателки в Нов български университет и "СофтУни", започва и конкурса "Сайт на годината". Енергията й е неизчерпаема, разпределя я между развиването на по-добра онлайн среда в България, трите си деца, градско градинарство, пчелния кошер и инициативи като "Училище за бъдеще". Паралелно с това последните години Жюстин Томс прекарва в записване на спомените на възрастни хора от арменската, турската и еврейската общност в България, както и на българи, репресирани от комунистическия режим.

След като чува толкова много за преживяната мъка, разбира, че е нейна отговорност историите им да не потънат в забвение. Постепенно се ражда идеята за романа Clair de Lune ("Лунна светлина"). В основата на първата й художествена книга е биографията на собствената й баба, арменка, която бяга от геноцида в Османската империя. Читателите ще проследят историята на главната героиня Тина, сюжетът минава през ужасите на Втората световна война и гоненията по време социализма в България. Clair de Lune е вече в книжарниците от издателство "Ерго".

Като какъв човек се определяте?

Усмихнат.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

В човека, в това, че може да е добър.

Любимият ви момент от деня?

Сутрин, началото на деня. Обичам сутрините, щом изпратя децата към училище и започвам първо с бягане за зареждащ старт, после преглед на задачи, отговаряне на мейли, разговори - всичко това с чаша кафе, усмивка и оптимизъм за деня.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

То е и предизвикателство и нещо, което много харесвам - че трябва непрестанно да се учат нови неща. Вероятно това важи вече за почти всички професии. И е великолепно, защото ни държи будни.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Говоря си с хората.

Как си почивате?

Като сменям дейностите. Най-често обичам да чета - предпочитам съвременна литература или работя в градината - имам малка градска градина, за която се грижа с много любов.

Какво ви зарежда?

Приятелите и дългите лежерни разговори с тях, без битовизъм, с много разбиране и споделеност. Също изключително важни са ми срещите, разходките сред природата, планините и изкуството - театър, музика, литература.

Какво ви разсмива?

Децата, семейството, приятелите. Обичам да се смея, дори на стари и глупави вицове понякога. Обичам да съм сред хора с чувство за хумор и забавни истории, на които дълго да се смеем заедно на глас.

Какво ви натъжава?

Грубостта, алчността и насилието.

Какво ви вбесява?

Войната, агресията, непукизмът.

Личност, на която се възхищавате?

Много хора. Вероятно е голям късмет да имам толкова възхитителни и вдъхновяващи хора наоколо си. Ще изброя само няколко, за да не досаждам, но списъкът е наистина дълъг - Юлия Берберян, Снежина Петрова, Зорница-София, Маги Малеева. Списъкът ми наистина е дълъг.

Кое свое качество харесвате най-много?

Търпеливостта, върху която отдавна работя. Имам още работа по това, разбира се.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Искам да се науча да обещавам по-малко - и на другите, и на себе си. Работя и по това.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да мога да спирам злото, например самозабравили се диктатори, които не се свенят за избиват хиляди хора.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Почти ежедневно правя подаръци. Предпочитам да давам, не да получавам. В последните дни подарявам романа ми на различни читалища и библиотеки, както и на Читалнята пред Народния театър в София.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

"Благодаря", но мисля, че с нея не може да се прекали.

Къде бихте искали да живеете?

Тук. Тук - София, България и сега.

Коя е последната книга, която прочетохте?

Чета много и ежедневно. Следя отблизо съвременната българска литература. Последните са "Направени от вина" на Йоанна Елми и "Триада" на Станчо Пенчев.

Най-интересното място, на което сте били?

О, била съм на много интересни места! Вероятно сред най-въздействащите са Исландия и гейзерите и Тамел в Катманду, Непал. В България имаме толкова интересни и вълшебни места също - Карадере или Варвара, Белоградчишките скали, всички наши планини, още, още.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Няма невъзможни неща.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал