20 въпроса: Петър Трифонов и Антон Георгиев (hug or handshake)

Инди поп дуото hug or handshake дебютира през безкрайно трудната за музиката 2020-а, издаде първия си албум на следващата година, а през тази Антон Георгиев и Петър Трифонов ускоряват живите срещи със своята разрастваща се публика. След като напълниха Sofia Live Club през пролетта, на 15 юни те ще излязат на сцената на бар "Петък".

Двамата са колеги от Американския университет, но минава известно време, докато разберат, че всъщност имат идентичен музикален вкус и решават да обединят силите си в общ проект. Докато за вокалиста и текстописец Антон Георгиев групата е възможност най-сетне да реализира дълго складираните си идеи, Петър Трифонов има малко по-дълъг път в музиката - той е бивш член на Bears and Hunters и Dead Man's Hat.

Дебютният им албум Once Upon a Pink Sedan е в стрийминг платформите, а отскоро може да се намери и на винил. В YouTube част от песните са придружени от концептуални видеа, всяко едно от които допълва предишното.

Като какъв човек се определяте?

Петър: Възпитано и замечтано момче, но и вечно изморено. Имам около 25% от енергията на нормалните хора.

Антон: Емоционален и непостоянен. Когато работя по нещо, което ми харесва, мога да забравя за глад, сън, земетресение, вулкан и да не спра с часове, докато не го завърша... Но и също толкова лесно се разсейвам и губя концентрация, когато трябва да свърша нещо по-тъпо.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

П: В обичта на мама. За нищо друго не съм сигурен.

А: Вярвам, че всичко подлежи на съмнение (освен думата на жена ми, разбира се).

Любимият ви момент от деня?

П: Когато се прибера вечер и седна на дивана. Рокендрол.

А: Напоследък е вечер, след като бебето заспи и имам пет минути да се опъна на дивана, преди и аз да си легна.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

П: В работата - работа, да не кажа нещо тъпо от опит да се направя на умен. В музиката - да се измисли нещо, което всъщност звучи интересно и не е посредствено.

A: Балансът между работа и живот. Когато работиш нещо с фиксирано работно време, самото работно време ти подсказва кога да работиш и кога да почиваш. В музиката обаче няма работно време, трябва заедно със семейството ти да се организирате и да намерите добър баланс, който да работи за всички. Почти невъзможно е, но още не сме се отказали.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

П: Играем си с играчки, които правят звуци.

А: Както бих го обяснил и на 55-годишно. Петгодишните са доста умни и разбират много.

Как си почивате?

П: Най-вече като се опитвам да не мисля. Физическата умора от нещо като ходене на планина също помага доста.

А: Като не си поглеждам телефона.

Какво ви зарежда?

П: Да видя, че това, което правим, въздейства на хората.

А: Тишината, спокойствието, работата по ново парче.

Какво ви разсмива?

П: Най-вече нещата, които сам си представям наум.

А: Веднъж видях един човек със счупена ръка и се смях два дни. Следователно, ако си достатъчно голям идиот, може просто да се смееш на себе си.

Какво ви натъжава?

П: Пак същото. Мислите често могат да те вкарат в кофти посока. Не че се хваля, но съм професионалист.

А: Натъжава ме, когато кажа нещо тъпо и нараня някого, и после се опитам да оправя нещата, обаче ги влоша.

Какво ви вбесява?

П: Когато хората нямат себеусещане и емпатия.

А: Когато паркираш на място за трима, запушиш други двама, оставиш колата там за една година и дори не ти прави впечатление. Общо взето същото, което и Пепи каза.

Личност, на която се възхищавате?

П: Мак Демарко. Човекът изглежда, сякаш е винаги 200% себе си.

А: Май си нямам. И най-възхитителните хора рано или късно те разочароват.

Кое свое качество харесвате най-много?

П: Понякога съм забавен.

А: Колко бързо забравям.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

П: Искам да се науча да ставам рано.

А: Колко бързо забравям. И също че много често не знам кога да спра да говоря.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

П: Да мога да лекувам хората от всякакви болести. Ако има как всички наведнъж обаче, тъй като бързо се уморявам.

А: Да мога да нося две китари, кубе, педалиера, пиано, стойка и лаптоп едновременно.

Последният подарък, който направихте/получихте?

П: Магнитче за хладилник.

А: Последно подарих на жена ми пръстен за рождения ден. По принцип спонтанните подаръци без повод са по-яки, но твърде рядко се сещам да ги правя.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

П: Сигурно е "братле". Започнах да го казвам, когато дойдох да живея в София, за да се вписвам с местните братлета. Докато се осъзная, вече бях прекрачил границата. За мен е късно, но който може, да се спасява навреме.

А: "ще го видим", "нещо такова", "лошо ми е", "чешко/Чехия"

Къде бихте искали да живеете?

П: Има едно видео на Кевин Перкър от Tame Impala, в което си свири сам в къщата си на брега на океана. Представям си българската версия на това.

А: Някъде насред природа. Не е необходимо да е близо до София, само да е уютно и спокойно и в България. Не се виждам да живея в чужбина.

Коя е последната книга, която прочетохте?

П: "Убийството на Командора" на Харуки Мураками. Бърз цитат: "All minivans look identical to me. Like cans of tasteless biscuits."

A: What to Expect When You're Expecting. Дори да съм запомнил нещо от тази книга, всичко се изтри моментално, след като се появи хлапето.

Най-интересното място, на което сте били?

П: Може би Лос Анджелис. Като по филмите е, "братле".

А: Едно училищно мазе в жк "Фондови жилища". Бяхме в 6-7-ми клас, беше пълно с всевъзможни стари и захабени вещи и естествено строго забранено за експлоатация.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

П: "Животът продължава да ти се случва независимо къде си, независимо дали ти харесва ли не" (Avatar the Last Airbender).

A: "Yeah, well, you know, that's just, like, your opinion, man..." от "Големият Лебовски". Напомня ми да се старая да съм мил с хората, особено когато те не са мили с мен.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал