Иван Мудов в опит да разбере времето, в което живеем

Художникът за двете си нови изложби и защо артистите в България не обичат да говорят за политика

Иван Мудов, художник и концептуалист
Иван Мудов, художник и концептуалист
Иван Мудов, художник и концептуалист    ©  Цветелина Белутова
Иван Мудов, художник и концептуалист    ©  Цветелина Белутова

"Като се запознавам с хора, които са извън професионалната ми сфера, обикновено казвам, че съм безработен. Иначе, ако кажа, че съм художник, следва въпросът какво точно правя и рисувам, трябва да влизам в обяснителен режим", казва Иван Мудов, за когото юни започва с две изложби - "Една минута Сталкер" в регионалния център за съвременни изкуства "Топлоцентрала" и "Две лица", колаборация с художничката Пуша Петров, в галерия "Структура".

Какво точно прави Иван Мудов е действително въпрос, на който не може да се отговори с една или две думи, но да кажем, че той винаги си е намирал работа.

Роден е през 1975 г. в София, в семейството на Раймонда Мудова, която след 1989 г. създава първата частна галерия в столицата. Завършва Националната художествена академия през 2002 г. и казва, че макар и да не обича да обяснява, че е художник, академията го е научила на едно - все пак да се самовъзприема като такъв. Първите му изложби и изяви започват в края на 90-те години. "В началото имаше много идеализъм и детински ентусиазъм. Този ентусиазъм започна да изчезва десетина години по-късно и беше заместен от една практичност. Мисля, че този ентусиазъм сега отново се е появил: например ежемесечно отварят нови места за изкуство. Това е динамика, която ще даде добър резултат и съм сигурен, че предстои да се случат неща, които ще разместят пластовете."

Въпреки че работи с различни изразни средства, за широката публика той е най-вече познат с пърформансите си, в които личи усетът му да поставя сериозни теми в абсурдистка среда.

"Един час предимство" (2000) е видео, в което Мудов прави безкрайна обиколка в кръгово движение и въпреки че на хартия спазва всички правила, той все пак предизвиква задръстване в София. В следващите години той обърква движението в няколко града, включително в Грац, като регулира автомобилите в костюм на български катаджия (Traffic Control, 2002). През 2005 г. Мудов организира акцията МУСИЗ на гара Подуяне, която събра стотици хора, медии и официални лица за откриването на несъществуващ музей за съвременно изкуство там (такъв в пълноценен смисъл няма и до днес). През юни миналата година в рамките на фестивала Sofia Art Projects той направи пърформанса "Боклук", в който Мудов проси не пари, а отпадъци от шофьорите в София. Мудов подсилва артистичната среда и като организатор - преди чрез галерия 0gms, сега с One Night Stand, пространство, което работи от време на време и показва определени изложби само за една вечер.

Въпреки че общата представа е, че с годините се засилва разпознаваемостта на българското съвременно изкуство в чужбина, в разказите на Мудов това не е точно така. "През миналото десетилетие, годините някъде след 2010-а, всичко беше малко депресиращо, не се случваха кой знае колко неща. Може би и защото изчезна и чуждестранният интерес на Запада към България. Около региона имаше един екзотизъм, който беше най-силен през 90-те години, особено около войната в Косово."

Според него има истина в клишето, че размирните времена провокират вдъхновение и силни реакции в изкуството. "То е отражение на каквото се случва в момента и сегашната война няма как да не повлияе и културно, дори и заради полярните "за и против" реакции." Как ще повлияят международните конфликти в момента? Мудов веднага пита дали говорим за България или по принцип, тъй като това са различни реалности, в които темите и реакциите към тях са различни. "Например в Щатите имаше всеобхватна реакция от страна на артистите срещу избирането на Тръмп за президент, всичко беше обсебено от него и разбираем. Той се превърна в абсолютния символ на популизма. Прави ми впечатление, че тук художниците не се ангажират политически. В България не искаме да се цапаме с това, все едно е нещо мръсно. А това е и така, и не е така."

Според него е възможно все пак да отправиш коментар по по-заобиколен начин, ако не искаш да си директен. "Струва ми се, че все пак в момента артистите в България са по-политически ангажирани или поне са на път да станат."

Сега той отново поставя публиката пред тест и показва как с малко разместване на установените норми, може да се създаде провокация. Този път той приканва към различно преживяване на филмовата класика от 1979 г. "Сталкер" на Тарковски - едно от заглавията, за които винаги се говори като задължителни за гледане на голям екран и с максимална концентрация. Мудов с помощта на Калин Серапионов и с музика на Сибин Василев е разделил филма от 161 минути в 161 различни сцени от по една минута, без да се нарушава целостта на действието.

"Виждаш целия филм наведнъж, за една минута. Ако, разбира се, имаш способността да проследиш 161 действия едновременно." И все пак защо "Сталкер"? "Изборът е свързан с по-различната идея, която Тарковски има за времето", обяснява Мудов. "Тарковски действа повече като художник, отколкото като режисьор. Казано в кръга на шегата, той е един от нашите."

Видеото е и коментар върху начина, по който в съвременния живот приемаме повече информация за по-малко време и все по-трудно се фокусираме върху нещо по-сложно и бавно. "Информацията става като код, който минава и изчезва. От друга страна, не мисля, че тази тенденция от последните 20 - 30 години казва нещо задължително вярно за нас - човек просто трябва да има възможността да отдаде това внимание."

Изложбата е придружена от няколко картини, обединени под заглавието "Период", които той рисува между 2014 и 2020 г. Те представляват поредица от ситни точки, които също са коментар върху темата за времето: една е отнела шест години, за да бъде завършена, при друга точките са запълнили платното само за няколко месеца, тъй като е рисувана по време на локдауна през 2020. Друга работа е всъщност (почти) нематериална и имитира следи от някогашна картина на стената, които са всъщност направени с молив, един вид - отпечатъка от времето. "Темата за времето винаги ми е била интересна, начинът, по който се възприемаш, съществуваш, как времето се случва, независимо дали го искаш."

С другата си изложба той казва, че е излязъл извън зоната си на комфорт. "По принцип не обичам да споделям работата си или да завися от някой друг." Съвместната му изложба с Пуша Петров "Две лица" повежда публиката да разходка из пространството на "Структура", за да открие историята на един обект - двустранна врата, която художниците реставрират по два различни начина. Всяка страна на вратата е свързана с отделен разказ: Пуша Петров, която живее в Румъния, избира прозата на фантаста Андрей Чераску, а Мудов работи с поезията на Стефан Иванов.

За Мудов екипната работа е възможност да надникне в това какво вълнува по-младите поколения, нещо, което за него е почти мистерия. "Сега има много млади художници, които мислят по съвсем различен начин от моето поколение и понякога за мен е предизвикателство да се опитам да ги разбера. По-интересно ми е да разбера какво мисля аз за тях, не толкова какво те мислят за мен."

"Една минута Сталкер" е в "Бял куб", галерийното пространство към "Топлоцентрала", до 12 юни.

"Две лица" е в "Структура" до 18 юни.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал