20 въпроса: Ралица Стоянова

Изгрялата с "Жените наистина плачат" актриса споделя, че харесва всичко в себе си

Ралица Стоянова    ©  Джером Годфри

С филма "Жените наистина плачат" актрисата Ралица Стоянова стъпи на червения килим в Кан и беше отличена от няколко форума - последно за най-добра главна женска роля от фестивала за европейско кино "Златна липа" и първото издание на фестивала "Васил Гендов" в София. Режисьорките на филма Мина Милева и Весела Казакова определят Стоянова като "двигател и опора на филма, нашата връзка с отвъдното" и намират, че е създала един "силен актьорски образ, който ще вдъхновява поколения наред".

Киното и театъра са в ДНК-то ѝ. 33-годишната Ралица е дъщеря на актьорите Катя Казакова (също част от "Жените наистина плачат") и Георги Стоянов. След като завършва актьорство за куклен театър в НАТФИЗ, става част от театрите в Пазарджик и Видин. По-късно започва да работи и като асистент в академията. Стоянова е и част от арт студио "Камбана" и се занимава с дублаж на филми. През 2016 г. получава награда "Савина", а две години по-късно и приза най-добра актриса от фондация "Стоян Камбарев".

Участва в спектакъла "Шахнаме" на режисьорката Елена Панайотова, който преди няколко месеца откри 40-ото издание на международния театрален фестивал в Техеран.

Като какъв човек се определяте?

Просто човек, с всичките проявления от Създателя.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Истината и Любовта като абсолютните сили на живота. Те могат да бъдат и разрушителни или даващи крила. Аз ги използвам с второто.

Любимият ви момент от деня?

Събуждането сутрин и преживяването на все един момент от деня след това.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Взаимоотношенията с хората. Било то с екипа или срещата с публиката. И в крайна сметка да станете едно цяло. Това е предизвикателство всеки път. Както всяко ново взаимоотношение с партньор, не знаеш докъде ще доведе.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Мисля че децата нямат нужда от обяснения, защото те го практикуват ежедневно. Но, виж, за родителите им може и да има нужда.

Как си почивате?

С разходка, а ако тялото ми е прекалено натоварено - с прекарване на повече време вкъщи. Това са външните проявления, а вътрешно много силно влияние върху мен има и енергията и уравновесяване на появилата се вътрешна дисхармония. Определено вече владея силата, а не тя мен.

Какво ви зарежда?

Смехът, любовта, прегръдката, срещата с любими хора.

Какво ви разсмива?

Най-често абсурдни ситуации, защото са част от ежедневието ни тук.

Какво ви натъжава?

Близък от семейството ми да страда, да има проблем, за който няма с какво да помогна и да виждам как не е добре. Това е нещо, което може да ме съсипе и се е случвало за съжаление. Смъртта е другото, което не мога да преживея. Предателството от приятел или партньор е следващото най-болезнено нещо, което някога съм изпитвала, то пак е свързано със смъртта, защото вече нещо в теб е умряло.

Какво ви вбесява?

Вбесяваме, че се вбесявам, но това е част от живеенето.

Личност, на която се възхищавате?

Сестра ми Силвия Стоянова, Баба ми Румяна Гаджанова и дядо ми Йордан Казаков. Хора, които са преживели всичките трудности на света от всякакво естество и въпреки всичко са се изправяли всеки път, вярвали са силно, вървяли са нагоре и продължават да го правят. Силата на Духа в тяхно лице е моят истински пример в живота. Благодаря им!

Кое свое качество харесвате най-много?

Всичко си харесвам.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Много си се харесвам и обичам. Гордея се със себе си, защото именно "лошите" черти са ме издигнали към духовността и приемането. Ние сме съвкупност и от двете, отричаш ли едното, значи отричаш себе си .

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Преди много исках да мога да лекувам, но сега и това започна да се проявява в мен, значи ние наистина можем всичко, само да го повярваме и, разбира се, да го развием. Вярвам, че можем и да се телепортираме във времето, да летим, да четем мисли и още и още. Както знаем, използваме само един малък процент от същността си.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Масаж за мен и майка ми. Вече ми е много приятно да правя подаръци преживявания, споделени преживявания. А за получаване пак ще спомена дядо ми Йордан Казаков и само толкова. Благодаря ти, дядо! Обичам те безмерно!

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

"Знаеш ли какво ми се случи." Всеки ден ми се случват безброй неща. Това не е само с положителен знак, но не е ли така с всички ни?

Къде бихте искали да живеете?

В България и по света. Искам да имам възможност да мога да съм едновременно навсякъде и никъде закотвена. Но натам са тръгнали нещата.

Коя е последната книга, която прочетохте?

"Забравените от небето" на Екатерина Томова. Изключителна книга с много предистория, преди изобщо да се появи в печат, намесен е Николай Хайтов. Давам си сметка как времето ни вече е такова - истината винаги излиза наяве.

Най-интересното място, на което сте били?

Мястото е без значение, компанията прави мястото. Пишейки това, сега си давам сметка, че най-интересното място, което открих наскоро, е вътре в мен.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Обичам живота!

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал