За джаз легендата Джон Маклафлин постоянството е всичко

Китаристът и жива история на джаза разказва за кариерата и ценностите си, преди да гостува на A to Jazz

Джон Маклафлин    ©  Alessio Belloni

Джон Маклафлин е сред хората, които само в един живот побират огромна част от музикалната история. Роден е през 1942 г. в музикално семейство в Донкастър, Великобритания, през 60-те свири с множество изпълнители, по едно време преподава китара на млад човек на име Джими Пейдж, който по-късно ще сформира Led Zeppelin; през 70-те е все по-често в САЩ, работи по някои от най-паметните албуми на Майлс Дейвис, следват срещи с Rolling Stones, Бил Евънс, Сантана. И покрай всичко това - цели деветнадесет албума (без да броим множеството съвместни и странични проекти), първият от 1969 г., а последният до момента, Liberation Time, от 2021 г.

"Дължа успеха си на постоянството. Oт 11-годишен животът ми е отдаден на музиката и на китарата. Днес животът ми е все още посветен на музиката и това ще продължи да е така, докато мен вече ме няма", казва Джон Маклафлин малко преди да гостува в София с групата си The 4th Dimension за новото издание на A to Jazz. За него това ще е завръщане в България след дълга пауза: през 1996 г. той прави концерт в София с Ал ди Меола и Пако де Лусия.

Маклафлин и The 4th Dimension ще излязат на сцената на Южния парк на 1 юли от 21:30 ч., а преди тях публиката ще види Adrien Brandeis Quartet, съставен от музиканти от Франция, Венецуела и Гваделупа, както и две български формации - Spectrum Vocal Band и Red Light District.

При всички положения Маклафлин излиза често на сцена с хора, които не са и наполовината от творческия му път. На 80-годишна възраст той продължава да е напълно активен музикант както в студиото, така и на живо. Има ли той съвети към музикантите, които във все по-трудната индустрия и условия за реализация трудно стигат отвъд втория или третия албум?

Пред "Капитал" Маклафлин казва, че всъщност всичко опира до нещо по-фундаментално. "Музикантите записват, защото имат да кажат нещо и то е важно за тях. Ако си издал първи албум и имаш трудности да създадеш втори, това е, защото нямаш какво да кажеш и се нуждаеш от още време и вдъхновение. Проблемът в бизнес страната на музиката днес е, че се очаква след един успех веднага да последва нов. Но успехът идва, когато имаш вдъхновение, и понякога минава време, докато то те осени. Разбира се, компаниите очакват ние винаги да излизаме с нови идеи и, разбира се, не можем. Постоянството и търпението са най-нужните качества в музиката."

Когато работи по нова музика, Маклафлин казва, че се чувства и напълно свободен от предположения дали тя ще звучи добре на живо или дали слушателите ще реагират добре на нея. "Мога само да се надявам, че ще я харесат, а ако не - не е мой проблем."

Друго, което със сигурност се е променило за тези десетилетия, е как хората слушат музика: от първата вълна на популярност на плочите до днешния стрийминг. "Помня, че въпреки удобството не харесвах звука на уокмените, когато за първи път се появиха в края на 70-те. Но в момента съм като всички останали, слушам музика от телефона си."

Често в интервютата и на блога си той говори по екологични теми, а още през 1976 г. с групата Shakti той записва композиция на име Mind Ecology. Интересите на Маклафлин към природата и мястото на човека в нея започва от дори по-рано: "Практикувам йога и медитация от 1968 г. и когато започвах този процес по вътрешно себеоткриване, бързо разбрах колко очевидно замърсяваме планетата и че се налага да действаме не някога, а сега. Виждаме ефектите от глобалното затопляне и странните промени във времето навсякъде по света и ако направим нищо или много малко, то нашите деца или децата на децата ни ще платят много висока цена за това бездействие."

Маклафлин гледа глобално и на хората, пред които е свирил от 60-те години насам. Според него особена разлика между публиките в различните страни няма и това всъщност е за добро, означава, че музиката има общ ефект върху всички: "За щастие почти всички човешки същества оценяват добрата музика, а тя се проявява във всички раси и култури. Това е езикът, който всички разбират или дори и да не разбират, те все пак знаят, че това е различен начин на разбиране. Повечето публики реагират по един и същ начин, когато музиката има страст, красота, носи щастие и е добре изпълнена."

Единадесетото издание на A To Jazz ще се проведе на между 1 и 3 юли в Южен парк 2. Цялата програма е на atojazz.bg

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал