20 въпроса: Феникс Върбанов

Китайска хартия, френско вдъхновение и български вицове със сина на майстора на гоблени Марин Върбанов

Китайска хартия, френско вдъхновение и българска идентичност - тази комбинация от години забърква Феникс Върбанов. Художникът обича завръщанията в България и винаги ги отбелязва подобаващо - с изложба. В галерия "Средец" той представи последните си работи, обединени в нов цикъл - "Генезис". Феникс Върбанов традиционно работи с туш върху китайска хартия. В картините му преобладават кръглите форми с идеята, че все повече заприличваме на малки планети, отдалечени един от друг, но с ясното съзнание, че могъща сила си играе с привличането между тях.

Истински космополит, роден в семейството на българския художник Марин Върбанов и китайската артистка Сун Хуай Куей, Феникс неусетно тръгва по стъпките им.

Феникс живее в Париж, със семейството си, но неговата съпруга и двамата му синове са свикнали с честите му совалки до България. Тук го очакват приятели, близки до сърцето му места и спомени, свързани с родителите му и неговата по-голяма сестра Боряна, която в настоящия момент менажира културното наследство, оставено от родителите им.

Новооткритият музей за модерно изкуство в Хонконг М + ще представи личната колекция на майка им - мадам Сун, жената отворила тежките порти на Забранения град за снимките на филма "Последният император". И докато тя натрупва в годините безценна колекция с дрехи от различните периоди на китайската империя, вперила поглед в миналото, синът й винаги гледа с надежда към хоризонта на бъдещето.

Като какъв човек се определяте?

Скромен и гениален. Космополит.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

В изкуството.

Любимият ви момент от деня?

Сутрин, изпълнена с надежда. Събуждам се много рано и тръгвам към ателието, където светлината в тези ранни часове на деня е истинско вдъхновение.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Всичко идва от душата и това е хем благословия, хем предизвикателство. Защото, когато отвориш вратата на вдъхновението, никога не знаеш какво ще излезе оттам.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Бих казал на децата, че е важно никога да не губят чувството за игра с материята.

Как си почивате?

С музика. Колекционирам плочи и в зависимост от деня, настроението, повода, вдъхновението или срещите с приятели си спомням кога какво съм купил и добавил към колекцията си. Преди две години с радио Джаз ФМ направихме интересен експеримент - кратко видеофилмче, музикално пътешествие. Получи се хубаво.

Какво ви зарежда?

Отново музика.

Какво ви разсмива?

Български вицове. Когато се появи приятел в Париж, винаги наваксвам с по няколко, а после ги разказвам. Е, за французите някои от тях не са много смешни, но когато им разкажа контекста, дълбочината на локалния смисъл, се забавляваме.

Какво ви натъжава?

Меланхолията.

Какво ви вбесява?

Войната. Все повече и повече, защото е най-често повтаряната човешка грешка.

Личност, на която се възхищавате?

Баща ми, Марин Върбанов.

Кое свое качество харесвате най-много?

Чувството си за баланс.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Нетърпеливостта си.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да мога да пътувам във времето.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Подарих картина, получих любов и приятелство.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

Art is a hard job to do but somebody's gotta do it.

Къде бихте искали да живеете?

В Париж.

Коя е последната книга, която прочетохте?

"Най-тайният спомен на хората" на сенегалския писател Мохамед Мбугар Сар, която спечели престижната награда "Гонкур" миналата година.

Най-интересното място, на което сте били?

В пространството на моите картини.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Не ме е страх от смъртта, защото не може да бъде по-лошо от преди да се родя.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал