Арх. Анета Василева: Архитектурата няма нужда от деполитизация, а от мисъл за хората

Изложбата "Тоталпроект" предлага друг поглед към архитектурата и градоустройството у нас през тоталитаризма

Там, където за мнозина има просто сграда, за арх. Анета Василева има тонове история. Тя преподава в УАСГ, основателка е на платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА, а сега развива фондация "Ново архитектурно наследство", чието първо събитие е изложбата "Тоталпроект: Непознатата архитектурна модерност." в Регионалния център за съвременни изкуства "Топлоцентрала" в София.

Куратори на изложбата, която показва по нестандартен начин различни перспективи към следвоенната модерна архитектура у нас, са Василева и арх. Емилия Кълева, а в ядрото на дейността е и арх. Даяна Николова.

"Ние сме голям екип от архитекти, с експертиза не само в изследователската дейност, но и в консервация, реставрация, реконструкция и адаптация. Искрено се надяваме да срещнем единомишленици сред институции и частни компании, които стопанисват сгради от този период и искат да покажат как те могат да живеят смислен съвременен живот", казва Анета Василева. Някои от участниците в проекта се фокусират върху съответни обекти и градове, които проучват: Георги Мърхов, Виктория Димитрова ("Зона Б5"), Ива Хасъмска (192 ДГ "Лозичка"), Теодора Маданска (летище Русе), Зекие Емин (град Лозница), Лиляна Тодорова (град Шумен), Никола Янев (галерията и музея на Казанлък).

Изложбата е отворена до 21 август. Към събитието има и съпътстваща програма от лекции в бара на "Топлоцентрала": на 15 юли те ще говорят за град Лозница до Разград, на 20 юли за затвореното от години летище в Русе, на 21 юли за пешеходната зона и паметника "Създатели на българската държава" в Шумен. В края на месеца те ще разкажат за две места в София - детска градина "Лозичка" (27 юли) и устройството на изградения през 80-те години квартал "Зона Б-5" (28 юли). Всички срещи започват в 18 ч.

Архитектурната модерност, предмет на изложбата, е навсякъде в градската среда. Защо у нас най-очевидното и близкото често остава непознато и неоценено?

Това, по мое мнение, важи за целия модернизъм и особено за този след Втората световна война. Той не е елитарен, а напротив. Целта му е да бъде за всички - да реконструира и модернизира масово, да строи своята собствена идеална среда с размах. Много пъти е казвано, повтаряме го и ние - XX век е времето, през което се е построила повече архитектура, отколкото през цялата останала история на човечеството. Това важи с особена сила за втората половина на века. И става много лесно да игнорираш нещо, което е част от ежедневието ти. Това не е замък на хълм, това е твоята детска градина, не е ренесансово палацо, а твоят блок, твоето училище, заводът, където е работил дядо ти.

Всички тези музеи и галерии, жилищни комплекси и административни сгради, училища и детски градини, хотели и площади, театри и библиотеки са навсякъде около нас, постоянно обитавани и някак си все още далеч от патината на "истинското" наследство. Ето защо, бидейки "по-нови", те не се възприемат като потенциално ценни и затова лесно и напоследък твърде често са застрашени - и от събаряне, но по-често просто от необратими реконструкции. Да, получаваме по-енергоефективни сгради, вероятно по-достъпна среда, но губим естествени материали, модернистични пространства, ценни детайли и най-вече идентичност, унифицирана с един и същ набор от евтини системни ремонтни решения.

И това е проблем не само за България. Във времена на климатични промени и нови приоритети нормално е архитектурата да се промени. Неуместни стават огромните сгради с бетонни конструкции и чутовен въглероден отпечатък. Но също толкова неуместно става и събарянето им. Бъдещето на архитектурата е в реконструкциите и преизползването. Затова толкова по-важно е да пазим и развиваме по смислен начин, онези, които вече са построени и си струват. Ето тук виждаме дългосрочния смисъл и от тази изложба, и от дейността на "Ново архитектурно наследство" по принцип.

Проектът се фокусира и върху градоустройствените планове в съответното време. Кои добри примери и идеи, популярни тогава, биха могли да са актуални и към днешен момент?

Проследяваме няколко нива на свързаност в показаните сгради и места. От най-високото устройствено през пространство, конструкция, синтез на изкуствата с архитектурата, та до най-малкото - детайл, продуктов и графичен дизайн, дори шрифт. Добрата архитектура е тази, която събира всички тези нива в осъзнат, цялостен продукт - и то винаги, не само през ХХ век.

Но да, в изложбата посетителят "ходи" по градоустройство и преоткрива средата през погледа на проектант. Една позната, която не е архитект, ми разказа, че дълго време била работила в Зона Б-5, но чак сега осъзнала колко много и различни градинки и места има между блоковете там. "Ще отида пак в Зоната, каза ми тя, да ги намеря къде са."

Всички показани на изложбата пространства са създадени с мисъл за хората - от пешеходните зони в Шумен, намалили автомобилния трафик в центъра на града тройно още в началото на 80-те, до малките, свързани един с друг площади в град Лозница, които създават нова културна инфраструктура. И това е нещо, което, смятам, винаги работи, включително в съвременния свят - архитектура, правена с мисъл за хората.

Специалистите, които се занимават с архитектурата от първата половина на ХХ век, примерно модернизма на 20-те и 30-те, често отбелязват липсата на имена на архитектите - често е трудно да се установи авторството на определени сгради. Как стои този въпрос с архитектурата през втората половина на века?

Проблемът с имената винаги съществува, особено когато става дума за големи авторски колективи. Ясно е, че един-единствен архитект няма как да е проектирал НДК или паметника на Бузлуджа.

Но в нашия период особено забавна е липсата на архиви. Дотолкова необяснима е тази липса, че си говорихме как трябва някога за това да се напише криминален роман. Как е възможно толкова масово да липсват архиви, при това архивни чертежи основно по части архитектура и конструкции, и то за активно използвани сгради? Не просто архивите на големите проектантски организации като "Главпроект" или "Туристпроект" са изчезнали. Но чертежи няма и в съответните дирекции по общини и собствениците - независимо дали частни или държавни, се принуждават да правят нови заснемания на сградите си дори за текущи ремонти.

Ние например именно поради липса на архиви направихме пълно заснемане и триизмерни модели на летището в Русе, на детска градина "Лозичка" в София и на сградите за култура в град Лозница, за да можем да ги покажем на изложбата.

И затова беше такова откритие, че успяхме да намерим не само оригинални архивни чертежи на столичната Зона Б-5 (които се съхраняват в пълен вид в НАГ), но и на центъра на Шумен, на паметника "Създатели на българската държава" там или на Галерията с музей в Казанлък. В Казанлък дори намерихме и показваме оригинален чертеж на детайл в мащаб 1:1 на експонираната на изложбата също така оригинална входна врата на сградата - сменена при текущ ремонт. Чертежите са някакси последното ниво, което ни е не по-малко важно - впечатляващата графична и изобразителна култура на епохата, която върви ръка за ръка с архитектурата на сградите от това време.

Изложбата отбелязва и 15 години членство на България в Европейския съюз. Защо?

Ще започна малко по-отдалеч. България по правило липсва на Венецианското архитектурно биенале, но през 2014 г. липсваше особено силно. Темата на националните павилиони тогава беше "Да абсорбираш модерността 1914-2014"/ Аbsorbing Modernity 1914-2014 и всички близо 65 държави показваха своята гледна точка върху развитието на архитектурната модерност. България можеше да покаже много неща - от къщите на Нено Ямантиев до соца. Както се оказа тогава във Венеция, сградите на модернизма са най-общото нещо в целия свят. Навсякъде е имало модернистични кутии, навсякъде е имало бетон.

Нашата изложба е и един много закъснял опит да попълним отекващата липса тогава, преди близо осем години във Венеция. Да разкажем по нов, оптимистичен начин историята на българската следвоенна модерност - през непознатата добра архитектура, която опитва и успява да създаде качествена среда, обвързвайки в едно тотално произведение на изкуството всички нива на архитектурния продукт.

Ето защо не е случайно, че тази изложба се случва и по повод 15 години България в Европейския съюз. С нея, освен всичко друго, попълваме все още празните полета в общата ни, споделена европейска архитектурна история.

Стига вече с този комплекс на периферията.

По-лесно или по-трудно става деполитизирането на темата за архитектурата от времето на тоталитаризма?

Деполитизирането на архитектурата по принцип е трудно. Архитектурата е политическа афера - независимо дали по времето на държавния социализъм, на Наполеон или на Томас Джеферсън.

Затова за мен в случая деполитизирането е излишно. Ако трябва да цитирам един от текстовете в малката стая на изложбата - онази, в която сме събрали само думи като контрапункт на визуалната вакханалия в голямата зала - "Спрете да се преструвате, че това не е политическо".

Нека сме наясно в каква епоха е бил създаден този български модернизъм. Това дава задължителния контекст. Нека сме наясно кой и как е поръчал тези сгради, но нека сме наясно и кой и как ги е проектирал и изпълнил. Изключително дразнещо е, когато прикриваме собствената си немощ зад политическото и отричаме всичко, създадено в една епоха, само заради политическото. Както беше написал някой след изложбата в Instagram "днес и на CNC не могат да изрежат това, което са правили тогава".

Да, държавният социализъм не е бил либерална демокрация, но някакви хора, родом от Лозница, Русе или Шумен, завършили политехниките във Варна и София, са правили качествена архитектура на световно ниво въпреки всичко.

Как оттук нататък ще се развият проучванията ви за архитектурата в България след Втората световна война - има ли определени сгради или определени градове, които смятате, че имат потенциал да дадат интересни истории и контекст, а все още не сте успели като екип да проучите достатъчно?

Продължаваме с проучванията на територията на цялата страна, като до момента сме анализирали близо 1100 обекта. Фокусът ни през есента обаче ще бъде върху комплексите, включително жилищните комплекси - първо в София, а после и в цялата страна. Считаме, че предвид Зелената сделка и намеренията за масова енергийна ефективност на сградите в ЕС именно комплексите са онзи продукт на следвоенната епоха, който в момента има спешна нужда от рационален план за оценка и развитие.

Защото основната цел на "Ново архитектурно наследство" е не просто да проучва, анализира и документира, но и да предлага решения, да гледа на масовото наследство на близкото минало като ресурс за развитие на градовете ни.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал