Черно-бялата Русия на Алексей Титаренко

Роденият в Санкт Петербург фотограф за живота между Русия и САЩ, и изложбата си в Националната галерия в София

Алексей Титаренко    ©  Надежда Чипева
Темата накратко
  • Изложбата "Град на сенките" на руския фотограф Алексей Титаренко продължава до 14 август.
  • Титаренко е роден през 1962 г. в Санкт Петербург и се опитва да предаде разпада на обществото по време на икономическите и политическите кризи в страната.
  • През 2007 г. фотографът емигрира в Ню Йорк. "Беше голяма ирония, че се преместих от страна, която преминава през трусове, към страна, в която едва ли не на следващия ден започна световната финансова криза."


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Влезте в профила си Регистрация

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Изложбата "Град на сенките" на руския фотограф Алексей Титаренко продължава до 14 август.
  • Титаренко е роден през 1962 г. в Санкт Петербург и се опитва да предаде разпада на обществото по време на икономическите и политическите кризи в страната.
  • През 2007 г. фотографът емигрира в Ню Йорк. "Беше голяма ирония, че се преместих от страна, която преминава през трусове, към страна, в която едва ли не на следващия ден започна световната финансова криза."

Независимо дали снима в Русия, САЩ, Куба или някъде из Европа, Алексей Титаренко създава специфичен, леко призрачен свят чрез фотографията си.

Разговаряме с него малко след като той е видял за първи път изложбата си "Град на сенките" в Националната галерия, възможност от първа ръка да научим защо определени места и улици са важни за него. На една снимка от Санкт Петербург в началото на 90-те се вижда опашка от хора пред място на име "Магазин 59" - действително там е имало магазин, но с празни лавици, а около него е имало черен пазар. Мрачните тонове, които са част от стила му, той обяснява с това, че през 80-те години крушките в СССР рядко са стигали над 21 вата и всички проявени снимки тогава са се получавали по-тъмни, отколкото е планирал. Оттогава досега той винаги снима на филм и копира ръчно снимките си.

Въпреки че не изглежда като средния 60-годишен човек, тежестта на времето личи в навика на Титаренко често да се връща в разказите си към СССР, разпада на съюза и икономическите проблеми на Русия през 90-те години, дори когато въпросите не са по тези теми.

Роден е през 1962 г. в Санкт Петербург (тогава Ленинград) в семейство на университетски преподаватели по математика и физика. Започва да се интересува от снимането още като дете, а в гимназията става част от местния фотоклуб. "Исках да дружа с по-възрастни, да не бъда едно от децата на двора, имах нужда да правя нещо по-различно, да бъда със стъпка напред пред останалите."

През годините в СССР се издържа като преводач от френски език (включително към френската делегация по време на Олимпийските игри в Москва през 1980 г.), секретар е в петербургската филхармония ("Беше страхотно, работих с музиканти, които са познавали Шостакович или могат да ти разкажат история за Чайковски"), а през 90-те е кореспондент от Русия за френски медии.

Следва кино и фотографско изкуство, обучение, но режисурата така и не го изкушава истински: той вижда цялата киноиндустрия като твърде свързана с тоталитарната пропаганда. "През 80-те никой не ни учеше как се създава изкуство, учеха ни как се прави пропаганда." Въпреки че някои от снимките му биха застанали добре като корица на трилър роман или кадър от мрачна драма, той казва, че всъщност киното има малко влияние върху начина му на работа.

Той вижда фотографията си като коментар върху недоимъка, финансовите кризи, разликата между реалността и наратива, който правителството се опитва да наложи. "Съветските фотографи не използваха никакви експериментални, дадаистки, колажни техники, никой нямаше за цел да свърже фотографията с околната реалност, дори и когато Солженицин написа "Архипелаг ГУЛаг", книга, която ми повлия много. Имаше голяма пробойна между фотографията и истинския живот."

Въпреки че вижда периода на Борис Елцин като президент на Русия (1991 - 1999) като по-свободен откъм права и държавен контрол, за него е лъжа, че тогава обществото е постигнало някакъв преход към стабилност. "Говореха ни, че живеем добре, докато хората умираха от бедност. Че имаме честни избори, докато беше ясно, че гласове се купуват, а те се купуваха лесно, защото хората бяха бедни. Исках да предам тази ситуация със снимките си, намирах за важно, че те са направени от мен, просто един нормален човек, извън държавната машина."

С началото на първия мандат на Владимир Путин за Титаренко става ясно, че повече няма как да живее в Русия. "Пропагандата в новата Русия на Путин ставаше все по-силна." От началото на XXI век той прекарва все повече време в САЩ, а от 2007 г. окончателно се премества в Ню Йорк. "Беше голяма ирония, че се преместих от страна, която преминава през трусове, към страна, в която едва ли не на следващия ден започна световната финансова криза." Титаренко се описва като вътрешен емигрант от самото начало: франкофонията е начин да избяга от тоталитарната реторика, а през 90-те често следи изцяло чуждестранни медии, за да е далеч от следващата вълна на пропаганда. "С годините все повече се отдалечавах от кризите в Русия, стараех се винаги да гледам над случващото се." Предпочита да чете за страната от международни източници и да вярва на това, което вижда с очите си, когато се връща обратно.

След София той ще се насочи към фотографски фестивал в Арл, Франция. Докато пътува, руският му произход със сигурност създава различни асоциации на фона на войната в Украйна. В Титаренко няма наслоена вина, тъй като отдавна се е разделил със самоидентификацията с Русия, за него това е място, върху което няма контрол, от което се е дистанцирал буквално и ментално, за чието настояще не е отговорен. "Дали съм очаквал тази война? Не съм правилният човек, който да отговори на този въпрос. Но мисля, че правя нещо като коментар с фотографията си. Говоря чрез нея."

"Град на сенките" продължава в Националната галерия до 14 август и е част от програмата на "Фотофабрика". В рамките на изложбата се прожектира и документален филм от 2005 г. за работата на Титаренко.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал