20 въпроса: Кристин Димитрова

Новият й роман "Ще се върна за теб" е вече в книжарниците

Кристин Димитрова    ©  Надежда Чипева

Кристин Димитрова е поетеса (започнете с една от 11-те й стихосбирки, "Сутринта на картоиграча"), писателка (романът "Сабазий", сборникът с разкази "Като пристигнеш, обади се") и преводачка на поезия. Първият й превод - "Анаграмата", избрани стихове на британския поет метафизик Джон Дън от1999, веднага печели голямата награда на Съюза на българските преводачи. Превеждала е още Луис Карол, Марк Странд, Робърт Грейвс, есета на Йосиф Бродски - "заради стиховете на Томас Харди вътре".

Преподава в катедра "Западни езици" в Софийския университет.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Кристин Димитрова е поетеса (започнете с една от 11-те й стихосбирки, "Сутринта на картоиграча"), писателка (романът "Сабазий", сборникът с разкази "Като пристигнеш, обади се") и преводачка на поезия. Първият й превод - "Анаграмата", избрани стихове на британския поет метафизик Джон Дън от1999, веднага печели голямата награда на Съюза на българските преводачи. Превеждала е още Луис Карол, Марк Странд, Робърт Грейвс, есета на Йосиф Бродски - "заради стиховете на Томас Харди вътре".

Преподава в катедра "Западни езици" в Софийския университет.

Списъкът с литературните й награди е дълъг, нейни произведения са публикувани на 28 езика в 38 държави. Редакторка е и на дебютния роман "Затворисърце" на сина си Константин Трендафилов (широко известен като Папи Ханс) - едно от двете им деца с литературния критик и преводач на Йейтс проф. Владимир Трендафилов (1955 - 2019).

Преди месец излезе новият роман на Кристин Димитрова "Ще се върна за теб" (изд. "Обсидиан"). Издателите представят книгата като модерна драма на съзряването с елементи на криминална мистерия.

Като какъв човек се определяте?

Весел, упорит, може би умен, малко смешен, чувствителен интроверт с досадна съвест и лоша памет за лица, числа и имена.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

"Който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е любов", 1 Йоан 4:8.

Любимият ви момент от деня?

Между 3 и 4 часа следобед. Каквото и да работя, по това време си казвам: "Е стига толкова! Време е за кафе, разходка, среща, чаша бира или каквото там сезонът диктува." Ако обаче до този момент не съм успяла да свърша нищо, сладостта на почивката се отменя.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

В писането - да успея да кажа истината, макар и измисляйки. В преподаването - да намирам най-новото и най-интересното, от което студентите да си кажат: "Това наистина обяснява много неща!" Или поне едно "Виж ти!"

Кое е най-голямото ви постижение?

Не знам.

Как си почивате?

Сред дървета - с ходене. С книга, филм, ютюб или гугъл, когато почивката се провежда в седнало положение. С котките ми. С разговор, не непременно с котките ми. С плуване, ако ми стигне волята да отида до басейн.

Какво ви зарежда?

Децата ми, приятелите ми. Писането. Доста време прекарвам в главите на героите ми. Понякога ми е трудно да разбера какво ще направят по-нататък, друг път ми е пределно ясно и просто не мога да ги спра. Изграждам света им тухличка по тухличка. Дълбая го. Откривам го. Без този паралелен свят се чувствам дезориентирана в своя собствен, който някак изплитнява. Реалността е това, което знаем за нея, а то никога не е много.

Какво ви разсмива?

Недоразуменията. Те винаги идват от слепотата, с която сме си наумили едно или друго. Волните глупости. Те ме и възхищават. Истинската дивотия е близка до гениалността. Понякога съвпада с нея.

Какво ви натъжава?

Жестокостта, дори да е в името на науката. Човешката лакомия, която не се спира пред нищо. Войната е едно от най-очевидните й следствия. Мислех си, че сме поумнели, но явно не сме.

Какво ви вбесява?

Безобразното сечене на дървета. Собственическото отношение към въздуха и водата - тези важни неща, които принадлежат на всички, но някои ги ползват сякаш са ничии. Или пък техни. Марс не става за втора Земя. Нямаме Б вариант.

Личност, на която се възхищавате?

Възхищавам се на различни личности за различни неща. Това са обикновено хора, които са направили неочаквано много, но дори самите те не са знаели колко голямо е то. Скромният монах Мендел, който под подигравките на тогавашните ботанически авторитети в продължение на десетилетия отглежда грахчета, за да открие принципите на генетиката. Никола Тесла, на когото Едисън едва ли не се изплюва в лицето, а днес всички ползваме променливия ток на Тесла. Антони Гауди, архитектът на катедралата Саграда Фамилия, който умира по време на строежа й. Когато се опитват да го изведат от сиромашката болница, в която е попаднал, той отказва с думите: "Моето място е сред бедните." Александър Флеминг, който открива пеницилина, но дълго време никой не му обръща внимание. Захари Стоянов, неграмотният овчар, който става летописецът на нова България. Животът не е боксов мач, за да кажеш: "Еди-кой си победи.". Достатъчно да направиш нещо за другите и то да е добро.

Кое свое качество харесвате най-много?

Способността ми да живея сама. За мен липсата на компания е много по-добра от досадната компания.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Стеснителността. Неумението ми да преговарям.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да лекувам чрез докосване. По възможност да я получа със задна дата.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Вчера купих рокличка за моята внучка, малката Криси, която става на три. Миналата седмица синът ми ми подари велоергометър. Надявам се да не е намек.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

"Всъщност." Отваря някаква съблазнителна врата извън основния сюжет.

Къде бихте искали да живеете?

В София, на адреса, на който съм се родила. Всъщност това и правя.

Коя е последната книга, която прочетохте?

"Изобретяване на самотата" от Пол Остър в превод на Иглика Василева.

Най-интересното място, на което сте били?

Езерото Цинхай в Тибетското плато. Казвам го, защото знам, че няма да го видя отново. Истината е, че всички места са ми интересни, но ако обичам някое от тях, то е заради споделеното преживяване. Така че части от мен са останали в Лийдс, Чикаго, Лисабон, Гранада, Рим, Варна, Синеморец, Родопите и остров Алонисос. И макар сега да ми е тъжно да говоря за това, тези части от мен са щастливи там.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

"За дребните неща разчитай на ума, за големите - на сърцето", Зигмунд Фройд. Помагало ми е и преди да науча, че Фройд го е казал.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал