20 въпроса: Катерина Стойкова

Първото представяне на новата книга с поезия на живеещата в САЩ на Стойкова ще бъде в родния ѝ Бургас

Катерина Стойкова е поетеса с рядко срещан за българската литература директен и искрен език, основателка на издателството Accents Publishing, а извън писането е била хардуер и софтуер инженер, а към днешен момент преподава и творческо писане през издателството си и в "Карнеги център" в Лексингтън, Кентъки.

От 1995 г. живее в САЩ, "по-големия дом / по-добрата родина", както пише в стихотворението "Тестът на студения ден", включено в най-новата ѝ книга с поезия "Американски деликатеси". Стихосбирката ще излезе в средата на август (изд. ICU) и според своята авторка се занимава със самотата, погледната през призмата на имиграцията и на връзките, желанието да бъде част от един по-голям разговор в българската литература.

Предишната й книга, "Втора кожа" (2018), беше посветена на темата за домашното насилие. "Мисля, че травмите ни се въртят в кръг, но всеки път като минаваме по този кръг, сме готови да видим различни неща", каза ни тя тогава.

"Американски деликатеси" ще бъде представена първо в родния ѝ Бургас (в Експозиционен център "Флора" на 13 август) и в Стара Загора (в "Къщата на архитекта" на 15 август).

Като какъв човек се определяте?

Непостоянен. След три часа бих могла да дам различни отговори на много от тези въпроси.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

В промяната.

Любимият ви момент от деня?

Сутрин. Моментът, в който натискам копчето на кафеварката.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Ако говорим за издателската ми работа, постоянните забавяния и разтягания на графици. Ако говорим за преподавателската - съчетаването на преподаването и писането. Ако говорим за моето собствено писане, то най-голямото предизвикателство е завършването на даден проект, вместо да го оставя да престоява в компютъра години наред.

Кое е най-голямото ви постижение?

Извървеният път. Личната промяна към повече толерантност и щедрост на духа.

Как си почивате?

Почивам си, докато спя. Други методи не съм успяла да усвоя.

Какво ви зарежда?

Всичко, което правя с удоволствие и лекота.

Какво ви разсмива?

Хитринките на егото.

Какво ви натъжава?

Натъжавам се, когато не успея да дам най-доброто от себе си в отношенията си с другите.

Какво ви вбесява?

Когато някой посмява да поиска онова, което аз не си позволявам да си призная, че искам. Тогава се вбесявам. Първо на човека, после на себе си.

Личност, на която се възхищавате?

Издателката ми, Невена Дишлиева-Кръстева. Безкомпромисен интегритет и професионализъм.

Кое свое качество харесвате най-много?

Интроспективност и способност за промяна.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Бягането от трудности.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да успея да замълча в правилния момент.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Партньорът ми ми подари нови очила.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

На английски - думата "like".

На български - думата "винаги".

Къде бихте искали да живеете?

По възможност извън главата си. Всички други места са по-гостоприемни.

Коя е последната книга, която прочетохте?

"Направени от вина" от Йоанна Елми. Забележителна книга!

Най-интересното място, на което сте били?

Не ми е възможно да избера. Може би Кентъки, САЩ, след като толкова време съм се задържала на същото място.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Може ли няколко? Ако не пишеш, когато нямаш време, няма да пишеш и когато имаш. С достатъчно инерция различно бъдеще става немислимо. Лошо е да се бориш със сърцето си, а още по-лошо е, когато победиш.

Когато не знаеш какво да правиш, обичай повече.

Истинският избор - нещата, от които се отказваш сам.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал