20 въпроса: Лъчезар Бояджиев

Съвременният художник, който иска да може да занулява травмите

Sarieva/Gallery    ©  Ванеса Попова

Лъчезар Бояджиев често подписва имейлите си с "Лъ". Той е сред творците, поставили основите на българското съвременно изкуство. Днес той е не само активен художник и куратор с вечно любопитство към новото, но често с работата си обединява различни поколения артисти на едно място. Хуморът и ироничният поглед към света са неделима част от работата му.

По-рано тази година той представи каталога си "Ремонт в света на образите. 1991 - 2019". До 30 октомври в рамките на международното биенале "Манифеста 14" в Прищина продължава "Self-splaining (Триумф на емпатията)" - груповата изложба на представителна част от най-дейните в момента български съвременни артистисти. Българското участие е резултат на двегодишна работа на Лъчезар Бояджиев и Калин Серапионов от Института за съвременно изкуство. Междувременно до 6 ноември е отворена изложбата The Influencing Machine в центъра за съвременно изкуство Ujazdowski Castle във Варшава, в която участва и Бояджиев.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Лъчезар Бояджиев често подписва имейлите си с "Лъ". Той е сред творците, поставили основите на българското съвременно изкуство. Днес той е не само активен художник и куратор с вечно любопитство към новото, но често с работата си обединява различни поколения артисти на едно място. Хуморът и ироничният поглед към света са неделима част от работата му.

По-рано тази година той представи каталога си "Ремонт в света на образите. 1991 - 2019". До 30 октомври в рамките на международното биенале "Манифеста 14" в Прищина продължава "Self-splaining (Триумф на емпатията)" - груповата изложба на представителна част от най-дейните в момента български съвременни артистисти. Българското участие е резултат на двегодишна работа на Лъчезар Бояджиев и Калин Серапионов от Института за съвременно изкуство. Междувременно до 6 ноември е отворена изложбата The Influencing Machine в центъра за съвременно изкуство Ujazdowski Castle във Варшава, в която участва и Бояджиев.

Заедно с пловдивската галерия Sarieva Лъчезар Бояджиев започна поредицата от събития "Кристо за начинаещи", с идеята да създаде дебат около работата на Кристо и Жан-Клод (с които Бояджиев се запознава през 80-те, когато живее в САЩ) и да изследва как като цяло градската среда у нас кореспондира с изкуството. Предстои изложба и дискусия в artnewscafe (9 септември), артистичен проект на Бояджиев в публичното пространство (10-11 септември), модериран разговор с участието на художника и различни експерти (27 октомври), представяне на проекта и архива на Бояджиев и Веселина Сариева в София (30 ноември).

Като какъв човек се определяте?

Сговорчив в рамките на поносимото. Не нападам първи. Прощавам, понякога, но помня мно-о-ого дълго. Нямам респект към срокове. Не умея нито да давам, нито да получавам заповеди. Не понасям нито глупостта, нито да бъда контролиран. You only get one chance with him.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Изкуството, семейството, приятелите, въображението. Общността - в града, в изкуството, в живота, на село.

Любимият ви момент от деня?

7.07 AM.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да усетя кога да се спра - с една идея, с един формат или разказ; с една метафора, изобретение, подход. С някой човек... ето това е особено трудна работа!

Кое е най-голямото ви постижение?

Двата гола, които вкарах на 11 Б клас по време на шампионата по футбол в 19-от ЕСПУ през пролетта на 1975 г., кратко време преди да вляза в НХА на 17 години без връзки. После успях да устискам без ретроспектива до 60-гоодишна възраст. Ах, да - изхвърлих цигарите от живота си през януари 2006 г.

Как си почивате?

Шофирам. Ходя безцелно из града. Кося ливадата, цепя дърва за зимата на село. Мотая се из супермагазините за инструменти и материали... Или из супермузеите за изкуство. Дондуркам си внука - Мини Лъ.

Какво ви зарежда?

Големите градове в живота ми и малкото село насред Балкана. В София например ми е ужасно тясно и душно.

Какво ви разсмива?

Смешното.

Какво ви натъжава?

Човешката злоба и глупост.

Какво ви вбесява?

Несправедливостта; невъзможността да се чуваме.

Личност, на която се възхищавате?

Много са... Христо и Жан-Клод, Стинг, Мик Джагър, Джаспър Джонс, Алис Нийл, Луис Буржоа, Дейвид Хокни, Били Айлиш дори.

Кое свое качество харесвате най-много?

Фатализъм, стоицизъм, висок праг на толеранс към физическа болка или болест.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Липсата на умение да оценя онези суперделикатни и наситени с енергия моменти в човешките отношения, когато нещата или се, или не се случват. А после когато се "усетя", обикновено е късно, понякога 5 - 10 години по-късно

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да занулявам травмите - и индивидуални, и колективни. От всякакъв вид.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Книга/книга.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

Native Resolution.

Къде бихте искали да живеете?

Санта Фе, Ню Мексико в САЩ или там някъде. Може би в Италия - Умбрия, Тоскана. Сингапур.

Коя е последната книга, която прочетохте?

Надявам се да не е последната Mark Mazower - Salonica. City of Ghosts (Christians, Muslims and Jews 1430 - 1950).

Най-интересното място, на което сте били?

Лос Аламос в САЩ, Йерусалим, Блекпул във Великобритания, Панмунджом в Южна Корея.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Смирение и търпение, докато е възможно. После - набиване на канчета.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал