20 въпроса: Камен Алипиев-Кедъра

Спортният журналист се определя като верен приятел и се вбесява от наглостта на българските политици

   ©  Надежда Чипева

Камен Алипиев е едно от основните имена в българската спортна журналистика от над три десетилетия - гласът, знанията и хуморът му са лесно разпознаваеми. Парадоксално, той казва, че не е сигурен в постиженията си - получава награди в момент, когато вече не го интересуват, а към днешен момент иска си вярва повече, вместо непрекъснато да се съмнява в качествата си.

От друга страна, хващаме го в момент, в който той е отдаден само на това, което го прави щастлив, и в момента работи на свободна практика, което му позволява да изследва всичките си интереси: "В последните почти три години не работя, а се забавлявам, правя само неща, които ми харесват. Не се притеснявам да отказвам предложения за работа." Може да го чуете в предаванията "Спортна среща" по Радио София и "Джитбол" по "Тангра Мега Рок", коментарите му за българския баскетбол са отделени за Max Sport 2. Той е и дългогодишна част от популярната поредица четения "Пощенска кутия за приказки".


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Камен Алипиев е едно от основните имена в българската спортна журналистика от над три десетилетия - гласът, знанията и хуморът му са лесно разпознаваеми. Парадоксално, той казва, че не е сигурен в постиженията си - получава награди в момент, когато вече не го интересуват, а към днешен момент иска си вярва повече, вместо непрекъснато да се съмнява в качествата си.

От друга страна, хващаме го в момент, в който той е отдаден само на това, което го прави щастлив, и в момента работи на свободна практика, което му позволява да изследва всичките си интереси: "В последните почти три години не работя, а се забавлявам, правя само неща, които ми харесват. Не се притеснявам да отказвам предложения за работа." Може да го чуете в предаванията "Спортна среща" по Радио София и "Джитбол" по "Тангра Мега Рок", коментарите му за българския баскетбол са отделени за Max Sport 2. Той е и дългогодишна част от популярната поредица четения "Пощенска кутия за приказки".

Като какъв човек се определяте?

Наивен оптимист, верен приятел и неудържим епикуреец.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Любовта и приятелството.

Любимият ви момент от деня?

Моментът, в който мога да остана сам поне за няколко минути. Случва ми се все по-рядко и обикновено е рано сутрин.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Може би най-голямото е да бъдеш честен и да казваш това, което мислиш. Трудно е, но и без това има толкова много конформизъм около нас.

Кое е най-голямото ви постижение?

Сигурно това е дъщеря ми. Може би съм понаправил нещичко и за 32 години и половина в БНТ, въпреки че генералният директор и неговите кукловоди не смятат така. (Алипиев беше част от протестите срещу назначаването на Емил Кошлуков за генерален директор на БНТ, през 2019 г. беше уволнен заради липса на висше образование - бел. ред.).

Как си почивате?

Вече написах, че имам неистова нужда да оставам сам, въпреки че се стремя към шумните разговори с много стари и нови приятели, изкушен съм от суетата на светския живот. Чудесен начин за почивка е изнурителен поход в планината.

Какво ви зарежда?

Морето, планината, хубавата музика, красивите жени и красотата въобще. Не харесвам израза "зарежда", предпочитам думата "вдъхновява".

Какво ви разсмива?

Парадоксалните сравнения, нелепите случки с приятели, добрите комедии (които напоследък липсват). Ситуациите, които разсмиват, са навсякъде, с изключение на българските телевизионни формати, които претендират, че са хумористични.

Какво ви натъжава?

Огромните масиви от глупост и неграмотност, с които се сблъсквам всеки ден.

Какво ви вбесява?

Наглостта на българските политици, които отдавна са забравили, че са слуги на народа. Пропутинистките настроения на голяма част от сънародниците ни, които сякаш предпочитат сигурността на робството пред риска да отговарят сами за възходите и паденията си.

Личност, на която се възхищавате?

Има приятели, на чиито успехи много се радвам - Иво Иванов, Николай Неделчев, Васил Върбанов, Вили Стоянов. Възхищавах се на Роналд Рейгън, който сега сигурно много страда не само заради възкръсването на империята на злото, но и заради състоянието на собствената му страна. Възхищавам се на сър Стивън Редгрейв, който стана пет пъти олимпийски шампион по гребане, на Джеймс Патрик Пейдж от Led Zeppelin, на Майкъл Джордън, Йохан Себастиан Бах, на Кърт Вонегът и Джон Стайнбек, Пушкин, Чайковски и Булгаков, Стив Джобс, Дъглас Адамс и Пелъм Гренвил Уудхаус.

Кое свое качество харесвате най-много?

Има един стар виц по този повод: "Всичките ми качества са отрицателни, само васерманът ми е положителен!" Иначе съм верен и честен приятел, което ме прави наивен и неспособен на лицемерие.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Въпреки че мнозина сигурно ме смятат за арогантен пияница, аз съм изключително неуверен и понякога срамежлив. Това (неуспешно) се опитвам да променя.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да чета мисли и да лекувам глупостта.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Подарих играчка (конструктор) на един любознателен петгодишен господин.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

Напоследък е "всъщност", предишната беше "величествено", често се случва някоя дума да ми се набие в главата и да злоупотребявам с нея.

Къде бихте искали да живеете?

На брега на морето (океана).

Коя е последната книга, която прочетохте?

"Млък" на Радослав Бимбалов. В момента чета четири едновременно - "Достойните непознати" на Мартин Чорбаджийски и Теодор Борисов; "Когато великани стъпваха по земята" на Мик Уол (пълна биография на Led Zeppelin); "Small Victories - истинската история на Faith No More" на Ейдриън Харт, издадена на български с неистовите усилия на моя приятел Петър Хераков и с редактор Ралица Найденова. И излязлата на 7 юли трета книга на моя съученик от първи клас и брат от други родители Иво Иванов - "Хроника на болката".

Най-интересното място, на което сте били?

Бондай бийч и Операта в Сидни, Медисън скуеър гардън, Уимбълдън, Ванкувър и Уислър маунтийн, Китайската стена, Карамоан във Филипините, фавела в Рио, всяко шоу на "Пощенска кутия за приказки". Бил съм на много места, но може би най-интересните са тези, на които още не съм бил!

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Последните думи от автобиографията на Леми Килмистър от Motorhead, които ще преведа свободно:

"Не мога да разбера защо не трябва да се говори лошо за мъртвите. Хората не стават по-добри, когато умрат, ти просто говориш за тях така, сякаш са такива, но това не е така. Когато си бил задник, ти си оставаш задник, само че си мъртъв задник."

Леми е Бог, защото е безкомпромисно искрен. На нас също (особено на журналистите) ни трябва поне от време на време да забравяме за политическата коректност и да казваме на глас истините, които обществото ни премълчава.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал