Новият брой: Накъде след вота
Close

Кой се страхува от жените в Полша

Полските режисьори Марта Джидо и Пьотр Шливовски разказват за изключването на жените от историята на революцията и дисидентството

Кадър от полския филм "Солидарността според жените"
Кадър от полския филм "Солидарността според жените"
Кадър от полския филм "Солидарността според жените"
Кадър от полския филм "Солидарността според жените"
Темата накратко
  • В полската "Солидарност" срещу комунистическия режим участват над 5 милиона жени
  • На 31 август, годишнината от събитията, младите питат защо тогава полякините не са допуснати в управлението
  • Крайните консервативни настроения продължават и до днес под формата на забраната на абортите в Полша

"Докато рискуваха живота си в движението "Солидарност", нямаше значение кой е мъж и кой жена, но след падането на комунизма, когато се разбра, че дисидентското минало носи власт, забравиха всички участнички и само мъжете заеха лидерски постове", казва полската писателка и режисьорка Марта Джидо. Тя и режисьорът Пьотр Шливовски създават филма "Солидарността според жените" с надеждата историята да не бъде пренаписвана и забравена. Срещам се с тях в София на 31 август - деня, в който се навършват 42 години от събитията в Полша, изиграли голяма роля за разпадането на социалистическия блок.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • В полската "Солидарност" срещу комунистическия режим участват над 5 милиона жени
  • На 31 август, годишнината от събитията, младите питат защо тогава полякините не са допуснати в управлението
  • Крайните консервативни настроения продължават и до днес под формата на забраната на абортите в Полша

"Докато рискуваха живота си в движението "Солидарност", нямаше значение кой е мъж и кой жена, но след падането на комунизма, когато се разбра, че дисидентското минало носи власт, забравиха всички участнички и само мъжете заеха лидерски постове", казва полската писателка и режисьорка Марта Джидо. Тя и режисьорът Пьотр Шливовски създават филма "Солидарността според жените" с надеждата историята да не бъде пренаписвана и забравена. Срещам се с тях в София на 31 август - деня, в който се навършват 42 години от събитията в Полша, изиграли голяма роля за разпадането на социалистическия блок.

През 1980 г., годината, когато е родена Марта Джидо, в корабостроителниците на Гданск се заражда и работническото движение "Солидарност". Поводът, който канализира насъбралото се напрежение и недоволство от комунистическия режим, е заплахата от уволнение на една от работничките, Анна Валентинович.

Движението бързо набира десет милиона участници в цяла Полша, половината от тях са жени. Полякините издават бунтовнически самиздати, рискуват живота си, крият нелегални хора в домовете си, самите те се укриват по подземия. Тяхната жертвоготовност и смелост е не по-малка от тази на колегите им мъже, с общи усилия те успяват да провокират колапса на комунистическия режим през 1989 г.

"Над пет милиона жени са се борили за демокрация, накрая на масата на преговорите е поканена само една", казва Марта. Самата тя е израснала с историята, разказана през погледа на един-единствен герой - Лех Валенса. "В училище учехме за него - Валенса като рок звезда, който скочил от сцената, а стачкуващите работници го понесли на ръце", спомня си режисьорката. Той и другите мъже, виждани като каубои, които са се били с милиционерите.

Няма нищо лошо в това Лех Валенса да стане лицето на милионното движение, лошо е, когато жени като Ева Осиковска, която е била не само до Валенса, но и преди него в опасностите, е забравена. На третия ден от протестите прочутият в цял свят дисидент е искал да се откаже от стачката, удовлетворен, че част от исканията им за повече свобода са изпълнени. Именно жените активистки са били тези, които не са позволили оттегляне и са останали докрай да защитават колежката си. Ева Осиковска се покатерва на една кола и принуждава радиоточката да продължава излъчването, след нея идва и Валенса, но на повечето снимки от този исторически момент се виждасамо той. Ана Валентинович е работила в корабостроителницата над 30 години, през 1978 г. е сред основателките на свободните профсъюзи и именно заради желанието й да има повече права за работниците я уволняват пет месеца преди да се пенсионира.

Сексизъм ли е основната причина активистките да са изключени от лидерските позиции и от политиката в новото демократично правителство на Полша след 1989 г.? "Да, след толкова много интервюта, които проведох с участничките, след всичкото ровене в архивите друго обяснение нямам", казва Марта.

Самата тя е отгледана в много напредничаво и равнопоставено семейство - "баща ми взе отпуск, за да ме гледа като малка, защото майка ми работеше, винаги съм възпитавана в равенство между половете, но постепенно в училище разбрах, че моето семейство е по-скоро изключение". Всъщност дори не се е замисляла, че примерът от живота й е нещо специално.

Сърежисьорът на филма Пьотр Шливовски разказва за собствената си майка, която е била член на "Солидарност", укривала е хора в дома си и е поставяла в риск малкото си дете. "Когато я питах как е събрала смелост, тя съвсем скромно отговаряше - "не съм героиня, всички правехме каквото можехме", казва Пьотр. Но истината е, че е рискувала да прекара години в затвора, просто й се е разминало. Когато съветският режим въвежда военно положение в Полша през 1981 г. и "Солидарност" е забранена, лидерите на движението са арестувани - и мъжете, и жените. Именно една от участничките в движението получава най-дългата присъда за разпространение на флаери - десет години.

През 1989 г., когато започват преговорите за пътя на Полша като демократична страна, една от водещите активистки, Барбара Лабуда, не е допусната да участва. Тогава тя настоява на разговорите да присъства поне една жена. В резултат на кръглата маса участват трима католически свещеници и само една жена, Гразина Станишевска, мъжете са общо 56. "Солидарност" е движение, което се бори за еманципация и за свобода, но същевременно се оказва, че свободата не е за всички и някои са по-равни от други, мъжете дисиденти не успяват да се еманципират от патриархалните и църковните влияния.

Когато започват да събират средства за филма, от полските културни институции им казват, че трудно ще получат пари от обичайните институции. "Казаха ни, че най-сигурно да спечелим финансиране ще е да поканим Лех Валенса да говори за жените в "Солидарност", тоест отново не жените да говорят за себе си, а познатите ни до болка мъже герои", коментира Пьотр. Двамата режисьори не се отчайват, правят краудфъндинг кампания и събират пари за пълнометражен документален филм от хората, които искат историята да не се забравя. "Не можехме да повярваме какво се случва и колко много хора се включиха съпричастно към каузата", казва Марта.

Още преди години една от първите изследователки, които забелязват голямото неравенство в "Солидарност", е американската журналистка Шана Пен от калифорнийския университет "Бъркли", която пише няколко книги на тема изчезналите активистки. При интервютата си с полякините тя специално отделя време да разнищи въпроса дали те самите са избрали да не участват във властта и взимането на решения от несигурност и скромност, или просто не им е била предоставена възможност. Защото това е една от често тирижираните версии - "че на жените не им се занимава с политика или че нямат амбици". В нейните научни и документални статии и книги изводът е категоричен: жените са били изтикани встрани, те просто не са били допуснати до участие от определено ниво нагоре.

Във филма "Солидарността според жените" виждаме и сцена как дори при споменаването на дисидентките и героините от "Солидарност" на конференция по време на годишнината от събитията другите поляци - обществени личности, адвокати, политици, започват да се смеят, струва им се нелепо.

След прожекция и дискусия на филма във Вроцлав двамата режисьори се разхождат из центъра и виждат протест против забраната на абортите в Полша. "Едно момиче викаше на сцена в мегафона: ще се борим, както нашите майки и баби са се борили и са били героини, не е бил само Лех Валенса, там са били Валентинович и Осиковска." Тогава Пьотр осъзнава, че усилията им имат смисъл, че хората вече са по-информирани благодарение на филма им и дискусията е започнала.

Преди две години Марта и Пьотр дори участват в голям независим филмов фестивал в Москва - "Полският институт в Русия ни помогна, но помолиха да не казваме, тайна подкрепа, за да нямат проблеми с властта", спомня си Пьотр. След като руснаците изгледали филма "Солидарността според жените", веднага задали въпроса как да постигнат такава добра организация и работещо движение, за да се отърват от тиранията на Путин. "В този момент дойде един от организаторите и прекрати дискусията", казва Шливовски.

Средата се променя, макар и да отнема цели 40 години - "полякините под влиянието и на силната католическа църква дълго са възпитавани в подчинение, скромност, да не се бутат с лакти и да не се борят за признание".

Именно църквата е и водещ фактор за приемането на закона, който върна свободна и демократична Полша в Средновековието и забрани абортите. Въпреки огромните скандали със свещеници педофили, които сексуално са малтретирали малки деца, и доказателствата, че отец Хенрик Янковски, подкрепял движението "Солидарност" и Лех Валенса, е бил замесен, църквата продължава да е силна и да определя политиката. През 2020 г. Полският конституционен съд взе решение, с което забрани всички аборти, дори ако плодът е увреден или ако бременната жена е жертва на изнасилване. "В момента, когато в Полша приемаме хиляди бежанки от Украйна и сред тях има толкова много пострадали от войната, които са били изнасилени, не можем да им предложим аборт", обяснява Марта. Невероятната организация, с която поляците успяха да приемат и настанят стотици хиляди украинци, показва, че тяхната солидарност е истинска. "Сега се налага да организираме превоза им до Чехия или Германия, където да могат да направят безопасен аборт", казва режисьорката. Пьотр допълва, че много от поляците са толкова ядосани на забраната за абортите, че внасят писмени откази в местните си църкви, в които декларират, че се отказват от членството си. За съжаление Полша в момента не е изолиран случай - с тревожност наблюдаваме отмяната на прецедента, създаден с "Роу срещу Уейд" в САЩ, който дефакто доведе до забраната на абортите в много от американските щати.

"Вече две години полските граждани протестират непрестанно срещу забраната на абортите, но хората с власт не се интересуват", казва Марта Джидо. Пьотр Шливовски допълва, че и опозицията не прави нищо, тоест не е въпрос на политическа партия, а на популизъм, който в момента идва от крайнодесни идеологии. Всички поляци в момента са жертва на десетилетия погрешно схващане, че жените не трябва да заемат ръководни позиции и да са част от политиката - решенията за техните тела и живот се взимат от мъже.

Темата за сексизма и нарушаването на човешките права е водеща и в книгите, и в другите филми на Марта Джидо. Тя снима филма "Силни жени" (2018), проследяващ историята на първите полски суфражетки. Написва и новелата "Следа от мама", в която обсъжда темата за ролята на жените, която не е задължително да се изчерпва с майчинството.

Марта Джидо ще остане в България, където е на литературна резиденция в Къщата за литература и превод. Именно тук беше представен и съвсем новият превод на български на романа й "Тръпка" (изд. "Парадокс"), отличен с Наградата за литература на Европейския съюз за 2019 г.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал