Новият брой: Пътят към Шенген
Close

20 въпроса: Антони Райжеков

Той е съвременен артист, оптимист-скептик, звуков поет, инженер-философ, експериментатор

   ©  Калин Серапионов

Трудно е да изброим всичко, с което Антони Райжеков се е занимавал през годините. Ако тази визитка се пишеше в различни години, можехме да го опишем като актьор и режисьор, пианист, автор на аудио-визуални и танцови пърформанси, а към днешен момент работите му стоят по-често в галериите и са обвързани с интереса му към всички възможности на звука като част от съвременното изкуство. В мисленето му за изкуството и технологиите няма консерватизъм.

След над десетилетие във Виена Антони за известно време се върна в България и става част от все повече местни проекти, а сега работи между Залцбург и София.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Трудно е да изброим всичко, с което Антони Райжеков се е занимавал през годините. Ако тази визитка се пишеше в различни години, можехме да го опишем като актьор и режисьор, пианист, автор на аудио-визуални и танцови пърформанси, а към днешен момент работите му стоят по-често в галериите и са обвързани с интереса му към всички възможности на звука като част от съвременното изкуство. В мисленето му за изкуството и технологиите няма консерватизъм.

След над десетилетие във Виена Антони за известно време се върна в България и става част от все повече местни проекти, а сега работи между Залцбург и София.

Най-новият му проект е в пространството ReBonkers във Варна до 25 септември - "До последна капка", инсталация от скулптури, по които тече вода, а звукът се смесва с музика от класически инструменти. Резултатът от тази "сонификация" скоро ще бъде издаден на винил.

Райжеков също така е автор на звуковия дизайн към изложбата "Трябва да си представяме Сизиф щастлив" на Радостин Седевчев, която е в софийската галерия +359 до 24 септември.

На 27 септември открива груповата изложба "Колко скоро е сега?" в галерия "Структура", в рамките на която Райжеков е един от участниците.

През ноември той ще има изложба в Сингапур, предстоят му още гостувания в Париж и Линц.

Като какъв човек се определяте?

Съвременен артист или оптимист-скептик, звуков поет, инженер-философ (според кураторката Ралица Герасимова) и експериментатор.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Това е подвеждащ въпрос. Струва ми се нездравословно да се вярва абсолютно в каквото и да е. Фанатично е, но вярвам в трансформационния потенциал на съвременното изкуство, интернет, хумора и добрите приятелства.

Любимият ви момент от деня?

Когато си лягам, често точно преди изгрев.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Предизвикателството и невъзможността са основни градивни компоненти в моите работи.

Кое е най-голямото ви постижение?

Че успях да напусна България през 2007 г. Като че ли сега мога да съм малко по-полезен тук.

Как си почивате?

Нямам подобна практика напоследък. Може би съм загубил напълно способността да си почивам. Имаше едни диви, трудно-достъпни места, без ток и мрежа на морето, където си спомням имах известен успех в областта на почивката, но това беше някъде преди около 15 години. Опасявам се и че тези места вече ги няма.

Какво ви зарежда?

Интелигентните хора и въобще човешкото въображение, финият хумор, както и енергията на талантливите млади.

Какво ви разсмива?

Че успявам да убедя известно количество хора да взимат насериозно това, което правя.

Какво ви натъжава?

Че не успявам да убедя всички останали да взимат насериозно това, което правя.

Какво ви вбесява?

Безконечната борба с предразсъдъците на хората, глупостта, недоверието, некадърността, тесногръдието, лицемерието, високомерието, консерватизма, експлоатацията, малодушието и страхливостта.

Личност, на която се възхищавате?

Събирателната личност съставена от жабока Кърмит, Зигмунд Фройд и Марсел Дюшан.

Кое свое качество харесвате най-много?

Умението да спя повече от 12 часа и да сънувам много, без да се чувствам виновен.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Да поставям често работата си преди всичко и всички. Да избирам винаги по-трудния и дълъг път, което май е проявление на някаква форма на самосаботаж.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Аз си имам суперсила. Не ми трябва друга. Умея да си изобретявам какво си искам и каквото ми е необходимо за моите аудио-визуални инсталации, звукови скулптури и пърформанси. Често дори и работи.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Подарих музика, получих бонбон.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

"В този смисъл". Ужасно досадно е, извинете.

Къде бихте искали да живеете?

Навсякъде се научих да живея добре. Навсякъде е хубаво, по един или друг начин, стига да не е за твърде дълго. Виена ми харесва най-много.

Коя е последната книга, която прочетохте?

"Богът на малките неща" от Арундати Рой, но напоследък чета повече научни статии.

Най-интересното място, на което сте били?

Северна Индия със своите Сатхута и свещени крави, градовете от бъдещето - Сеул и Гуангджоу в Южна Корея, звездният Шанхай, необятният Банкок, евкалиптовата гора с тракториста призрак в Алентежу, Южна Португалия.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Oпитай по-усилено, проваляй се по-добре.

Все още няма коментари
Нов коментар