Мартина Апостолова, актрисата с кауза

Апостолова разказва за балансирането между киното и сцената и защо публичните личности не трябва да бъдат аполитични

Мартина Апостолова, театрална и филмова актриса
Мартина Апостолова, театрална и филмова актриса
Мартина Апостолова, театрална и филмова актриса    ©  Цветелина Белутова
Мартина Апостолова, театрална и филмова актриса    ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • Детството и тийнейджърските години на актрисата са отдадени на футбола, стига дори до националния женски отбор на България. От спорта към сцената е взела нужната дисциплина и издръжливост.
  • Апостолова е отличително име в българското кино и театър, и заради вниманието си към обществените проблеми у нас. "Има някакво разбиране, което за мен е странно: че изкуството не бива да се обвързва с политиката. Ако погледнем назад в историята - има дори моменти, когато изкуството е повеждало революции."
  • Мартина Апостолова е в главната женска роля във "φ1.618", първия игрален филм на Теодор Ушев.

Разговаряме с Мартина Апостолова на едно от любимите ѝ места: в свободните минути между репетициите в центъра за съвременни изкуства "Топлоцентрала", тя сяда до ъгъл, който гледа към изписаната на стената мисъл на китайския художник и дисидент Ай Уейуей: "Креативността е част от човешката природата. Тя може само да бъде отучена" ("Creativity is part of human nature. It can only be untaught").


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Детството и тийнейджърските години на актрисата са отдадени на футбола, стига дори до националния женски отбор на България. От спорта към сцената е взела нужната дисциплина и издръжливост.
  • Апостолова е отличително име в българското кино и театър, и заради вниманието си към обществените проблеми у нас. "Има някакво разбиране, което за мен е странно: че изкуството не бива да се обвързва с политиката. Ако погледнем назад в историята - има дори моменти, когато изкуството е повеждало революции."
  • Мартина Апостолова е в главната женска роля във "φ1.618", първия игрален филм на Теодор Ушев.

Разговаряме с Мартина Апостолова на едно от любимите ѝ места: в свободните минути между репетициите в центъра за съвременни изкуства "Топлоцентрала", тя сяда до ъгъл, който гледа към изписаната на стената мисъл на китайския художник и дисидент Ай Уейуей: "Креативността е част от човешката природата. Тя може само да бъде отучена" ("Creativity is part of human nature. It can only be untaught").

Креативността следва Апостолова от време, което тя не си спомня: първите ѝ изяви са в реклами, когато тя е била дете на две години. Следва завой. Детството и тийнейджърските години са отдадени на футбола: Мартина стига дори до националния женски отбор на България.

Има ли прилики в поддържането на актьорска и на спортна форма? "Почти едно към едно е. Голямата разлика е, че в спорта е напълно прието да нараниш тялото си, докато в актьорството това не трябва да се случва, тъй като тялото е инструментът, с който работим. Ако нещо се повреди, няма резервни части."

Тя казва, че от спорта към сцената е взела и нужната дисциплина. "И издръжливостта. Да не се отказваш до края на мача, дори и да губиш. Просто в актьорството не знаем кога е последната минута", казва Мартина, която през 2020 г. получи отличието "Европейска изгряваща звезда" на "Берлинале".

Дългогодишните усилия се отплащат: след ролите ѝ в драмата "Ирина" (2018) на Надежда Косева и късометражния "Брак" на Слава Дойчева сега ще я видим в дебютния игрален филм на Теодор Ушев - дистопичният "φ1.618", по романа "Пумпал" на Владислав Тодоров (автор също на книгата "Дзифт", вдъхновила едноименния филм на Явор Гърдев, и "Цинкограф", екранизирана като "Цветът на хамелеона" от Емил Христов). Тази есен по "Нова" тръгна и криминалният сериал с нейно участие "С река на сърцето" по сценарий на Георги Тенев.

Междувременно опита от експерименталния театър и сдружението "Кома Луденс" с Констанца Гецова сега тя внася все по-често в полето на съвременния танц. Срещаме се ден преди разпродаденото представление на "Пастет" на Яница Атанасова с Апостолова като сърежисьор. Тя е и част от "Свободно падане" на Марион Дърова.

Какво Мартина е научила за годините между "Ирина" и "φ1.618", съответно първата и най-новата ѝ роля в киното? "Като личност се поуспокоих. Не че станах по-самоуверена, но вече си давам повече време, преди да се паникьосам. Изграждам и готовност за реакции в последния момент, което може би е обвързано и със ситуацията, в която живеем, в този свят, в тази страна."

Не се описва като твърде методична актриса, но има навици, които ѝ помагат. "Решавам много кръстословици. Сутрин с кафето винаги решавам кръстословици, едва после поглеждам към телефона." Казва, че и в професията, и в живота като индивидуална личност спазва една "чисто човешка хигиена".

"Държа тялото и мозъка си в готовност, не в смисъл на постоянен стрес, а да съм предразположена към мигновена реакция към различни обстоятелства, включително когато идеите на режисьора се променят."

Казва, че няма режисьорски амбиции, но се е случвало на няколко пъти да става посредник между режисьора и актьорите или между хореографа и актьорите. От актриса в главна роля в "Ирина" тя е асистент-режисьор на следващия филм на Надежда Косева - "Клопка".

На фона на всичко изброено Апостолова преподава и "Движенчески тренинг и психофизическа загрявка на актьора" на студенти първи курс в НБУ. "Уча студентите как да заобичат телата си, как да ги пазят и използват по най-добрия начин." Описва преподаването като "малко прераждане" и област, в която е все още "много зелена".

Филми, сериали, пърформанси - в кое от всичко тя се чувства най-естествено?. Като че ли си е задавала този въпрос много пъти, но директен отговор няма. "Колкото и да са различни тези неща едно от друго, те задоволяват различни части от мен, помагат ми да намеря нещо, което търся за себе си като артист."

Мартина Апостолова е отличително име в българското кино и театър и по още един фактор - тя е сред малкото, които са заемали безусловна позиция за различни каузи, най-вече в подкрепа на ЛГБТ+ общността и преодоляването на предразсъдъците в България.

Защо ѝ е важно да се ангажира публично с теми, които рядко са подкрепяни от публични фигури у нас? "Има някакво разбиране, което за мен е странно: че изкуството не бива да се обвързва с политиката. Ако погледнем назад в историята - има дори моменти, когато изкуството е повеждало революции."

Според нея ролята на артиста не е само да прави нещо, на което хората да се радват. "Тук много се стараем да не обидим някого, да не си затворим някоя врата, да спрат да ни харесват. Това е недопустимо: защо е важно да ни харесват на всяка цена? Ако някой има глас, защо той да не се използва за нещо добро, в подкрепа на тези, които по някаква причина са изолирани или низвергнати?"

Тя вижда аполитичността на българската артистична сцена като резултат от масово "нямане". "Нямане на пари, професионални ангажименти и най-вече нямане на признание - нещо, от което много хора страдат, независимо от размера на таланта си. За някои признанието е малкото, до което са се добрали със зъби и нокти, и има огромен страх, че то може да бъде загубено в един момент. За мен това е обяснението за мълчанието и липсата на позиции."

Казва, че пред приятели тя често е черногледата. "Иска ми се да не съм права, че отиваме на по-зле. Хубаво е, че всеки път, когато си помисля, че средата тук е твърде консервативна, се появяват толкова много примери за обратното, особено сред тийнейджърите, които не се страхуват да изразят мнението си. Като цяло светът е прекалено сложен и неприятен в момента, за да се занимаваме кого да мразим. Доколкото имам сили, винаги бих се борила срещу това."

"Свободно падане" на Марион Дърова с Мартина Апостолова ще се играе на 5 октомври в "Топлоцентрала".

"φ1.618" на Теодор Ушев ще открие новото издание на кино-литературния фестивал CineLibri на 8 октомври в зала 1 на НДК.

Все още няма коментари
Нов коментар