Австриецът, който популяризира българско изкуство

Откъде си вече има все по-малко значение, смята кураторът Валтер Зайдл

Валтер Зайдл    ©  Надежда Чипева

В средата на 90-те години Валтер Зайдл е студент във Виена, най-вече отдаден на фотографията, и пътуванията го водят случайно към София. "И знаете как е, сцената е малка, отивате на премиера и там са всички художници, с които трябва да се запознаете." Започва да курира работата им и да излага изкуството си у нас - още през 1999 г. прави изложба в КЕВА. "След това винаги са се намирали поводи да се връщам."

Първото му посещение в София е през 1996 г., малко преди хиперинфлацията. "След падането на комунизма като че ли много местни художници споделяха мнението, че "още 10 години" и "всичко" ще се оправи - както знаем, това не се случи точно така", казва Валтер. Това, което ми направи впечатление, е, че хората бяха пълни с енергия, въпреки случващото се около тях. Не знам дали е било надежда, по-скоро вяра, че не може да стане по-зле. Често артистите, родени след 1989 г., имат различно разбиране за свързването на изкуството с историята, а понякога нямат разбиране за историята."


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

В средата на 90-те години Валтер Зайдл е студент във Виена, най-вече отдаден на фотографията, и пътуванията го водят случайно към София. "И знаете как е, сцената е малка, отивате на премиера и там са всички художници, с които трябва да се запознаете." Започва да курира работата им и да излага изкуството си у нас - още през 1999 г. прави изложба в КЕВА. "След това винаги са се намирали поводи да се връщам."

Първото му посещение в София е през 1996 г., малко преди хиперинфлацията. "След падането на комунизма като че ли много местни художници споделяха мнението, че "още 10 години" и "всичко" ще се оправи - както знаем, това не се случи точно така", казва Валтер. Това, което ми направи впечатление, е, че хората бяха пълни с енергия, въпреки случващото се около тях. Не знам дали е било надежда, по-скоро вяра, че не може да стане по-зле. Често артистите, родени след 1989 г., имат различно разбиране за свързването на изкуството с историята, а понякога нямат разбиране за историята."

И ако исторически Австрия често е била медиатор в срещата на Запада и Изтока, то Валтер заема подобна роля в развитието на съвременното изкуство у нас. Със Зайдл са свързани и първите изяви извън България на някои от водещите ни художници в момента. През 2001 г. той организира изложбата "Looming up. Съвременно изкуство от България" в галерия "Кунстхале Екснергасе", като показва творби на Даниела Костова, Боряна Драгоева, Борис Мисирков, RASSIM, Камен Стоянов, Иван Мудов, Десислава Димова и Хубен Черкелов. През 2013 г. той курира в СГХГ ретроспективната изложба от портрети на фотографското и режисьорско дуо Мисирков и Богданов, а на няколко пъти е представял австрийски художници у нас. Като куратор на колекция "Контакт" към австрийската банка Erste той съдейства за включването на творби на български автори в нея.

"Приносът му за професионално представяне на арт сцената извън локалните граници е безспорен. Пряката му работа с българската сцена е мост към западноевропейската сцена. Познаването на изкуството в широк исторически и географски периметър и сериозната теоретична подготовка, които той притежава, ни дадоха възможност през годините да се чувстваме част от световните процеси", казва Мария Василева от галерия "Структура", където е представен най-новият проект на Зайдл - курираната от него и Мария Василева груповата изложба от австрийски и български художници "Колко скоро е сега?", по името на популярната песен How Soon is Now на The Smiths от 1984 г. "От мен дойде заглавието - фен съм на постпънка и готик рока на 80-те", казва Зайдл.

Обединяващият фактор е намесата на технологиите в изкуството: например Антони Райжеков участва с "Крехки перспективи", в която формата на стъклени обекти имитира вълните на трафик по горещите теми и новини в медийното пространство.

За Валтер е интересно как художниците днес описват настояще, в което бъдещето се влива, но никой не знае какво да очакваме от това бъдеще. Има объркване, което е споделено, независимо дали художникът е от България, Австрия или другаде.

"И това усещане съответно е трудно да се облече във форма. Като че ли 90-те години на ХХ век бяха последното десетилетие на една споделена всеобща надежда. След това започна навлизането на интернет и dot com балона, атаките на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк, световната финансова криза от 2008 г., войната в Сирия - визията за бъдещето започна да изтънява, утопията стана дистопия."

Освен споделените страхове има и още една причина често художници от различни страни да работят в една посока - това, че много художници учат извън страните си, консолидират се около градове като Виена или Берлин. "Във Виена българската артистична диаспора се усеща като присъствие. Но вече не е кой знае колко важно откъде си, фокусът върху националността става все по-малък. Макар че примерно, ако си украинец днес, със сигурност това променя малко контекста около теб. Но като цяло все по-малко се мисли в тези категории. Примерно сцената в Австрия се храни от тази интернационалност, почти като минивариант на САЩ."

Изложбата "Колко скоро е сега?", в която участват Антони Райжеков, Биргит Грашопф, Боряна Венциславова, Димитър Солаков, Кей Волковиак, Наталия Йорданова, Оливер Ларик и Якоб Лена Кнебл, е в галерия "Структура" до 29 октомври.

Все още няма коментари
Нов коментар